Черната серия в живота на британците не приключва. Брекзит, пандемията и след това санкционната война с Русия доведоха до там, че рафтовете в магазините останаха празни. И с рекордните сметки за енергия, хората трябва да избират между студ и глад.
Късна вечеря
От началото на октомври цената на електроенергията във Великобритания се е увеличила с 80 процента. В същото време максималният размер на сметки за комунални услуги за домакинствата на година може да достигне 5000 лири, прогнозира консултантската компания „Корнуол Инсайт“. Според „Блумбърг“, цитирайки „Мейк ЮКей“, федерация на британските производители, е вероятно повече от половината фабрики в страната да спрат да работят.
„Сегашната криза поставя предприятията пред тежък избор. Да намалят производството или да затворят напълно цеха, ако помощта не дойде скоро“, пише агенцията.
За да се пести електричество, на хората може да бъде забранено да готвят преди осем вечерта, а кръчмите ще могат да работят само до девет, продължава „Блумбърг“. И това въпреки че поради високата инфлация и непосилните сметки за ток, повече от седем хиляди ресторанта и заведения вече са затворени.
В същото време, според проучване на социологическата служба „Ипсос“, около една трета от жителите Великобритания са имали затруднения с плащането на сметките още преди есенното увеличение на тарифите. Експерти от базирания в Лондон Център за икономически и бизнес изследвания прогнозират най-значителния спад на жизнения стандарт от 50-те години на миналия век насам.
Икономическите проблеми понижиха рейтинга на премиера Лиз Тръс. Тя е начело на правителството едва от месец, а вече има подкрепата на едва 14 процента от населението. „Ние сме единствената партия, която има ясен план за развитие на икономиката и напредък на Великобритания. Заедно можем да отключим пълния потенциал на нашата велика страна“, така Тръс се опитва да успокои гражданите в социалните мрежи.
На подобни обещания обаче едва ли се вярва. „Хиляди хора ще мръзнат тази зима, няма да имат какво да ядат. Вие сте напълно безполезни“, отговарят лондончани в коментарите към поста.
Моливи вместо обяд
„През август цените на храните във Великобритания скочиха с най-бързите темпове от икономическата криза от 2008 г., като скочиха с 10,5% в сравнение с предходната година. През юли инфлацията на храните се ускори до 9,3%: кризата в Украйна и последвалото покачване на цените на фуражите за животни, торовете, пшеницата и растителните масла оказаха силно влияние върху цената на стоките“, пише британският таблоид „Сън“.
Освен това, поради скока на цените на горивата и катастрофалния недостиг на работници, страната може да се сблъска с дефицит на млечни продукти. „Дейли Телеграф“, позовавайки се на управляващия директор на „Арла Фуудс“, вече съобщава за три процента спад в производството на мляко.
Поради огромните сметки, бедните британци са спрели да претоплят храната, за да намалят потреблението на ток. И според проучване на изследователска кампания на „Югов“, близо една трета от семействата са преминали към по-нискокачествена храна.
Тревожна тенденция се разраства и в училищата. Медиите пишат, че някои родители не могат да опаковат обяд на детето си, прехвърляйки проблема към учебното заведение. Но и там няма достатъчно пари за безплатна храна за всички ученици.
„В някои райони на Лондон децата идват на училище толкова гладни, че гризат канцеларски материали. А в Люшам, югоизточен Лондон, ученик се престори, че яде от празна кутия за обяд – така че никой да не предположи, че родителите му не могат да му купят храна“, разказва журналистката на „Гардиън“ Анна Фазакерли.
Серия загуби
През юни 2016 г. британците гласуваха на консултативен референдум за Брекзит: решението за напускане на ЕС беше подкрепено от 51,9 процента от населението. Последваха тежки спорове и разногласия между водещите партии в парламента и правителството, датата на излизане непрекъснато се изместваше. Страната смени два пъти премиерите си и преизбра парламента, но в крайна сметка през януари 2020 г. Борис Джонсън подписа споразумението.
Почти веднага Великобритания усети недостиг на храна. Сиренето и минералната вода не спираха да изчезват от рафтовете, няколко позиции бяха премахнати от менюто на Кей-Еф-Си поради липса на пиле, а веригата ресторанти „Нандо“ затвори общо около 50 обекта.
След това дойде пандемията от коронавирус, която изостри проблемите: логистичните вериги бяха прекъснати, товарите заседнаха на континента, британците получиха по-малко строителни материали и им липсваха готвачи и обслужващ персонал.
„Санкционната война с Русия и неадекватните политически лидери доведоха до икономическата криза в страната. Лиз Тръс представи изключително амбициозна програма: рязко намаляване на данъците за богатите и субсидии за електроенергия за бедните. Тя е много трудна за изпълнение – огромни инжекции в икономиката са необходими, стерлингът падна според очакванията, започна отлив на инвеститорите“, обяснява политическият анализатор Сергей Марков.
Според него ситуацията ще се промени, ако властите подобрят ситуацията в две или три области: постигнат споразумение със САЩ по търговски въпроси, постигнат компромис с Европейския съюз или спрат енергийната конфронтация с Русия.
„Могат да назначат адекватен премиер.Или Лиз Тръс ще остане символична фигура, но ще вземе в екипа си професионални икономисти“, смята Марков.
Владимир Оленченко, старши научен сътрудник в сектор „Европейска икономика“ на Центъра за европейски изследвания към ИМЕМО на РАН, смята, че ако кризата във Великобритания се проточи, страната може да изпадне от списъка на лидерите на международната арена. За да запази този статус, Лондон трябва да увеличи финансирането за ключови сектори на икономиката и, според експерта, засега то само намалява.
