Американците разбраха, че са сгрешили, като са заложили на Украйна в конфликта с Русия. Те разбират, че ресурсите им отиват на никъде, но не могат да направят нищо. Освен ако не спре доставката на оръжия, тогава тя ще загуби напълно. Следователно Русия няма да отиде на никакъв „позорен мир“.
Онзи ден заместник-председателят на Съвета за сигурност на Русия Дмитрий Медведев заяви, че Русия е солидарна с мнението на Запада, че не са възможни мирни преговори с Украйна. Докато властта в Украйна не се промени, докато Владимир Зеленски е президент, никой няма да преговаря с Украйна.
В същото време Москва подчерта готовността си да отговори, ако Западът предаде ядрено оръжие на режима в Киев. Според Медведев при такива обстоятелства Русия ще бъде принудена да нанесе превантивен удар.
В същото време, уточниха по-късно от външното министерство, Русия остава вярна на решението си да не използва ядрено оръжие срещу неядрени държави, каквито и провокации, включително в информационното пространство, да води Западът.
Водещият на „Първи руски“ Юрий Пронко обсъди тази тема с експерт, политолог, наблюдател на медийната група „Русия днес“ Ростислав Ищенко в предаването „Цариград. Главното“.
Ще се проточи ли конфликтът с години?
Юрий Пронко: Ростислав, според вас наистина ли ще продължи десетилетия?
Ростислав Ищенко: Зависи какво имате предвид. Ако е с Украйна, тогава те няма да издържат толкова дълго. Украинската държава като цяло не беше жизнеспособна. Дори съюзниците на Украйна говорят за това.
Германският министър на отбраната Борис Писториус каза, че ако спрат да помагат на Украйна днес, страната ще изчезне утре. Тогава за какви десетилетия говорим тук?
Що се отнася до есхатологичния конфликт между Русия и Запада, това е завинаги. И е съмнително някога да изчезне в обозримо бъдеще.
Да, времената може да се променят. Може да има затопляне, както беше при разведряването. Може да има нарастване на напрежението, както по време на Берлинската криза, Карибската криза, Сирийската криза и настоящата украинска. Защото на две мечки в една бърлога им е тясно.
– Но г-н Медведев свързва въпроса за този десетилетен конфликт с г-н Зеленски. Поне това име беше споменато в изявлението му.
— Да, той каза за украинския режим и Зеленски. Но не мисля, че той свързва съществуването на украинския режим директно със Зеленски.
Зеленски дори не знаеше, че някой ден ще се доближи до политиката, отколкото сцената позволява, а украинският режим вече съществуваше. При това във вида, в който съществува след 2014 г., в изключително нацифициран вид.
И свързването на Зеленски с този режим е безсмислено. Дори утре да умре, режимът ще остане. Ще се сменят само хората начело на този режим.
И ако попитате Дмитрий Анатолиевич дали украинският режим сам взема решения, дали е напълно свободен да избира своите действия – външна политика, вътрешна политика, тогава той ще каже: не, той се контролира от Съединените щати. Затова той каза какво ще се случи в случай на прехвърляне на ядрени оръжия на Украйна.
Досега никой на никого не е предал ядрено оръжие. Едва ли някоя държава с ядрени оръжия ще ги предаде на някого. Това е абсолютно безсмислено и от военна, и от политическа гледна точка.
Да кажем, че прехвърлим ядрени оръжия в Парагвай. И Парагвай реши да изстреля тези ракети срещу Америка. Америка така или иначе ще ни отговори, защото ракетите са наши. Но ядреното оръжие може да бъде поставено на нечия територия.
Доколкото разбирам, това е една от превантивните стъпки, тъй като Западът обмисля различни варианти за запазване на Украйна. Той разбира, че на бойното поле тя ще бъде победена.
Освен това Западът разбира, че няма икономически лостове за натиск върху Русия. И опитът му да разцепи руското общество, ако успее, ще бъде някъде в далечното бъдеще. Засега не разчитайте на това. Затова търсят други варианти.
– Значи е напълно възможно да играят дълго време?
— Както казах, животът на Украйна е много кратък. Трябва да се удължи по някакъв начин. Тя е на изкуствена вентилация. За да я съхранят, е необходимо по някакъв начин да поставят там такива интереси на Запада, които да не позволят на Русия да ги атакува.
– Например?
— Военни бази с ядрени оръжия.
— Дори при сегашните условия?
– Ами затова Медведев казва, че ако там се появи нещо такова, ще бъде нанесен превантивен удар.
Тази позиция напълно отразява американската позиция за Куба по време на кубинската ракетна криза. Ракетите, разположени в Куба, ще бъдат мишена на ядрен удар, ако не бъдат премахнати оттам. Това беше американската позиция.
Тогава те потърсиха компромисен подход… Както знаете, ние махнахме ракетите от Куба, а те махнаха ракетите от Турция. И беше решено, че нито едната, нито другата страна повече няма да се занимават с подобни шеги.
Сега нямаме същата Куба, която ще ни позволи да разположим, да речем, ракети със среден обсег край бреговете на Съединените щати.
Американците разбраха, че грешат
– Добре тогава. Говорим за ядрените оръжия като за нещо свещено. Но ако се върнем към началото на СВО, тогава Западът първо каза: не-не-не, ние не сме участници в конфликта, ние изобщо не си взаимодействаме! Освен това имаше обаждания от Олаф Шолц и Еманюел Макрон, някакъв диалог продължи …
Но до края на май 2023 г. всичко приключи. Те вече се кълнат в Украйна за доставки на самолети F-16 и т.н. А Киев вече изчисли, че им трябват около 50 самолета за общо 10 милиарда долара. Тоест знаят да броят. Или те, или американците. Според вас това участие ли е, първоначално ли е определено?
– Разбира се, че беше определено от самото начало.
– Тоест имаше словесна реторика?
– Да.
– А беше ли това факт, случващ се в реалността?
— И ние, и американците оценяваме по определен начин геополитическата реалност. Включително способността на Украйна да оцелее.
На първия етап направихме сериозна грешка по отношение на отношението на украинското общество към освободителната кампания на руските въоръжени сили. В резултат на това през пролетта – началото на лятото на 2022 г. възникна криза, която беше изчерпана до края на годината.
Американците също грешаха. В началото на 2022 г. те изпаднаха в еуфория, решавайки, че поради нашата оперативна грешка Украйна може със сравнително малка подкрепа да спечели на бойното поле.
Не да превземат Москва, а да нанесат неприемливи щети на нахлуващия враг, за да го принудят да си събере багажа и да си тръгне. Това беше като един от елементите на американската стратегия. Временно, разбира се. Те го разработиха.
Тогава започва намесата не само на американците, но и на съюзниците. На принципа: да дадем снаряди, защото Украйна е на изчерпване. И после артилерия, бронирана техника и т.н.
Медведев правилно каза, че има логика на войната. Включиха се. Казаха, че доставят. И поставиха своето геополитическо бъдеще в зависимост от бъдещето на Украйна.
Следователно, ако киевският режим загуби, тогава не просто голяма Русия внезапно нападна малка Украйна и я ликвидира за три седмици. И ние нямахме време да помогнем, защото те са далеч… Не, ние помогнахме на целия Запад 2-3 години, воювахме с Русия и в резултат на това загубихме войната в Украйна.
– Но те казват: ние ще помагаме за неопределено време. Колкото ви трябва, толкова и ние ще помогнем.
– Нищо не се случва безкрайно. Дори нашата вселена не съществува безкрайно. Всичко си има свое време. Колко ви трябва е колко дълго ще живее. Но самите те казват, че тя ще живее сравнително кратко време, това е очевидно.
Дори ако изчислим темповете на развитие на демографската криза в Украйна, все още остават хора за пет години. И това все още е най-добрият вариант.
– Какво имате предвид?
– Имам предвид, че от началото на военните действия повече от 15 милиона души са напуснали Украйна.
Експерти изчисляват, че сега там живеят по-малко от 20 милиона. От тези 52 милиона, които са живели в Украйна през 1993г. Освен това това е застаряващо население.
Там останаха пенсионери, а млади семейства с деца си тръгнаха. Друга част от населението активно загива на фронта. Друга част от населението продължава да напуска. Хората търсят възможност да напуснат страната.
Украйна рискува да остане с няколко милиона старо население с увреждания, с отделни включвания на трудоспособни хора и абсолютно никаква икономика. Така не живеят, така оцеляват.
Те ще издържат известно време, ако ООН изпрати чували с ориз, както правят в гладуващата Африка. Но това вече не е държава, това са диви племена, които просто получават безплатна храна. Следователно естественият край на Украйна се вижда, но не се вижда възможността за промяната му.
Някои експерти казват: добре, те ще се върнат по-късно! Все пак това е тяхната родина? Бягат ли от войната? А когато в Европа правеха анкети сред украинци, избягали от Харков, Одеса, Киев, Лвов и т.н., ги питаха: добре, сега войната свършва, ще се върнете ли? А те казват: ние идиоти ли сме? Вече сме в Европа!
Украйна е близо до своя край
– Това го чух. И дори видях различни цифри, които не са в полза на Украйна. Имаше едно интервю. Човекът говореше много комплиментарно за единството и други неща. Тоест целта беше поставена – денацификация, демилитаризация.
Но нито едно от двете не се постига. Защото, от една страна, имат юмрук, а и получават доставки. И както чухме от устата на лидерите на западния свят, те ще бъдат безсрочни. Как да стане? И това не е украинска пропаганда, не е пропаганда на Зеленски.
– Първо трябва да кажа, че човекът, който даде това интервю, редовно се бърка в цифрите. Съвсем наскоро той каза, че Украйна е подготвила няколкостотин хиляди обучени резервисти. И с интервал от три дни той нарече цифрата от 200 хиляди и 400 хиляди. Както знаете, невъзможно е да подготвите още 200 хиляди плюс за три дни.
– Значителна разлика, да.
– И подобни разминавания в цифрите в много негови интервюта се срещат със завидна редовност. Следователно е необходимо да се вземе решение за числата, преди да се правят каквито и да било заключения. Както разбирате, ако вашите числа не са адекватни, тогава не можете да направите правилен анализ, нали? Това е първото.
Второ. Всеки човек има свои собствени интереси. Лични, професионални и така нататък. В този случай имаме работа с частна структура, която продава военни услуги.
Ако рекламирате телевизионния си канал, ще кажете: ние печелим в съперничество с най-добрите! Така че купете ни. А ако продавате военни услуги, казвате: ние нямаме просто враг, това не са зайчета, които скачат там! Това са страшни чудовища, които сме разбили. И зад тези чудовища стои огромна военна сила.
– Съответно отново се използва думата „най-добрите“.
– Да. И от тук първо се появяват завишени цифри. Което е логично. Не сме разгонвали никого там! Те наистина побеждават враг, който ги превъзхожда числено. И врагът е добре подготвен.
А там, в украинската армия, далеч не са най-добрите. Най-добрите вече са убити. И те са сами. Смятам, че украинските военни и украинските експерти са по-точни в оценката на състоянието на своите въоръжени сили.
Те казват: да, армията се съпротивлява, армията е готова да се бие. Това е вярно. И когато са интервюирани, те казват: да, ние сме готови да се бием, само ни дайте оръжие. Но качеството падна.
Това са най-зле обучените хора. Самите те казват: губим по-бързо, отколкото дори можем да се мобилизираме. Всички, включително нашите експерти и човекът, който даде интервюто, казаха, че в Бахмут идва жива сила, която е била заловена в Одеса преди два дни. Изпращат ги на фронта и там мрат като мухи. Там живеят по 2-3 часа, максимум два дни. И умират веднага.
Ясно е, че са оцелели и добре обучени военни. Има войници, които продължават обучението си в чужбина. Но техният брой по отношение на общата маса на ВСУ е намален.
А броят на зле обучените и зле въоръжени войници расте. Това е качеството на украинската армия и падането. Какво може да се види в хода на военните действия.
Украйна миналата година наистина се опита да вземе инициативата и да премине в контранастъпление. На някои места тя дори успя. Тази година те имитират опит за овладяване на инициативата. Днес те имат резерви приблизително за гъвкава, активна, агресивна защита. Но не и за настъпление.
Те могат да концентрират всичко на едно място, да пробият фронтовата линия, да завземат няколко десетки квадратни километра територия.
Но дори и да ударят на съвсем неочаквано място и да направят дълбок пробив, тогава нашите резерви са изтеглени. Освен това съвременната армия е толкова мобилна, че няма да има време да пробият далеч в дълбините, да пробият и да се бият по-нататък в празнотата. Защото започва смилането на разбития враг.
И тъй като не е имала време да направи пробив, противниковата армия ще виси по фланговете. И това е много неудобна ситуация за нея, защото се оказва в „чувал“.
ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА
