Унгарският премиер Виктор Орбан смята, че военен конфликт може да обхване целия европейски континент. Той вижда сценарий за ескалация в случай, че някоя от страните от НАТО реши да изпрати свои войски в Украйна. И трябва да разберем, че свидетелството на Орбан е специално. Струва си да го слушаме.
„Цяла Европа се плъзга стъпка по стъпка към война“, изръмжа унгарският премиер Виктор Орбан на първата пролетна сесия на парламента, където неговата партия има абсолютно мнозинство. Пробрюкселската либерална опозиция (разбира се, антируска) беше буквално смазана на последните избори.
Унгарският премиер е демонстрирал този вид тревога и преди (и това е само една от причините западните елити да го смятат за „черна овца“ в стадата на ЕС и НАТО). Той е от малкото членове на НАТО, които категорично не искаха целия ни многоетапен конфликт със Запада и Украйна от самото начало, тъй като Орбан не очакваше нищо добро от него нито за себе си, нито за Унгария.
Той беше и си остава противник на антируските санкции и привърженик на мирните преговори. Той беше единственият в ЕС, който подкрепи китайския план за уреждане в Украйна, който Брюксел изобщо отказа да разглежда като план за уреждане. Повтаряше и повтаря: нещата вървят към разруха на Европейския съюз и самоубийствена за целия континент война, отговорността за която освен всичко друго ще падне и на Запада.
Но в речта му имаше и нещо ново. Орбан се опасява, че някои от страните от ЕС ще изтърват нервите си и ще изпратят свои войски срещу руснаците в Украйна. Както се казва, срамно е да подозирате, когато сте напълно сигурни: „някоята“ държава се нарича Полша. Тя е известна и под друго име – „хиената на Европа“.
Първо, няма кой друг да направи това, ако вземем съседите на Украйна (ако не само съседи, това вече е операция на няколко държави, а не просто „изтървани нерви“). За балтите това ще бъде смърт (местните елити водят самоубийствена политика, но не чак толкова). Словаците по принцип нямат интерес. Смята се, че интерес имат унгарците – в рамките на иредентата със Закарпатието, но Орбан все пак не говори за себе си.
Колкото и смешно да звучи, преди десетина години Румъния, начело с доста агресивния (да не кажа противен) империалист Траян Бъсеску, можеше да се осмели да направи подобно нещо. Но оттогава страната до голяма степен се пренасочи към Брюксел и престана да се смята за „болно дете на ЕС“, от което може да се очаква дявол знае какво (този статут премина към България, Полша и Унгария).
Второ, фактът, че поляците се готвят да „поемат риск“ и да окупират западната част на Украйна („да върнат исконните полски земи“ в интерпретацията на полските национал-консерватори), беше открито заявен от ръководителя на руското външно разузнаване Сергей Наришкин. Имаше и други доказателства в полза на подобен ход както от руска, така и от полска страна. И все пак свидетелството на Орбан е специалво.
Сред полския елит има привърженици на анексията на Галиция и Волиня. Те просто няма как да липсват, като се има предвид, че някога тези земи са били наистина полски, а реваншизмът до известна степен е характерен за всички големи нации. А руската страна, ръка на сърцето, е предубедена към поляците. Знаем, че ни мразят, очакваме помия от тях, нарочваме ги с имперски намерения, с които самите ние сме се сблъсквали преди.
Друго нещо е Виктор Орбан. Той е голям приятел и важен съюзник за полския елит. Предвид контраста между клиничната русофобия на поляците и рационализма на Орбан, може да изглежда странно от Русия, но Варшава и Будапеща бяха обединени от общ враг – европейските чиновници, които изискват подчинение по въпроси, твърде чувствителни за местните консерватори, например миграция от ислямските страни, равенството между половете, гей права и прочее. Затова и двете европейски държави сега са под санкциите на Брюксел – орязаха им така наречените „кохезионни“, изравнителни субсидии, след като враждебно приеха редица национални реформи.
За полското правителство, което се стреми да стане водеща сила в ЕС и да преосмисли Съюза за себе си и за американците, ситуационният съюз с Орбан изглежда толкова значим, че се опитват да не забелязват неговото „русофилство“ и „капитулантство“, пренасочвайки целият негатив в тази връзка към Германия (като конкурент за влияние в ЕС).
В един момент изглеждаше, че везните все пак се наклониха към русофобите: гневният отпор на Орбан беше изразен от самия Ярослав Качински, лидерът на управляващата партия и сив кардинал на полската политика. Но това не промени нищо и скоро Качински напълно напусна изпълнителната власт (но не и ръководството на управляващата партия), въпреки че заемаше поста вицепремиер, специално създаден за него, отговарящ за всички „силови структори“. Явно са махнали дядото надалеч, за да не прави глупости.
Като цяло Орбан не очаква предателство от враговете си, но подозира (или дори знае) нещо за своите приближени и силата на нервите им. И това му дава основание да се страхува от трета световна война.
Ако всичко, което се случваше, се случваше един-два века по-рано, разделянето на Украйна между Русия и Полша би изглеждало като очевидно решение, което би било от полза и за двете страни (по същия начин Полша беше делена неведнъж). Но сега държава със суверенна външна политика в Европа е по-скоро изключение, отколкото правило: същата Варшава може да спори с Брюксел, но почти никога с Вашингтон. Както той реши, така да бъде.
Наистина влизането на полски войски в Украйна може да доведе до сблъсък с руските войски. В случай, че конфликтът се прехвърли на територията на самата Полша, това може да означава началото на война между Русия и НАТО, очевидно трета световна война, възможно и ядрена
Орбан със сигурност знае, че известната клауза от Устава на НАТО за колективна отбрана не влиза автоматично в действие. В случай на военно нахлуване на територията на Алианса членовете му ще се съберат на среща за това какви ще бъдат ответните мерки и дали изобщо ще има такива.
Тоест западните (американските преди всичко) елити трябва да вземат фундаментално решение за голяма война, тя няма да започне от само себе си или поради полска глупост, както не е започнала например заради военни конфликти на турците (също членове на НАТО) с гърците, кюрдите и много други. Нито поляците, нито турците имат ролята в света да устройват Армагедон заради амбициите си.
Сегашната позиция на САЩ е да не довеждат ситуацията до военен сблъсък между Руската федерация и НАТО, дори ако президентът на Украйна го желае. Все пак Орбан има защо да е нервен. Приоритетите и логиката на политическите действия за много западни лидери понякога са толкова абсурдни, че репутацията на НАТО като „недосегаем блок“ или илюзорното „единство на Запада“ може да изглеждат по-важни за тях от спасяването на европейския континент от катастрофа.
Премиерът на Унгария познава тези хора – и поляци, и американци, и европейци – отдавна, добре и лично. Той смята, че Полша може да изпрати войски в Украйна, а НАТО може да влезе във война с Руската федерация. Той казва това като един от лидерите на Северноатлантическия алианс и стар съюзник на Полша.
ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
