Страните от “източния фланг на НАТО” обсъждат със САЩ втори фронт в Молдова
Срещата на ръководителите на страните от Букурещката деветка (Б-9) във Варшава, на която присъстваха президентът на САЩ Джо Байдън и генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг на 22 февруари, в допълнение към „сверяването на часовниците“ в навечерието на планираната среща на върха на НАТО за юли във Вилнюс, показа дълбоки различия, очертани между полските и унгарските „племенници“ на фона на назряващата „молдовска криза“.
Но първо, за самия формат Б-9.
Тази „малко известна група“, според „Гласът на Америка“, включва държави, разположени на ръба на така наречения източен фланг на НАТО – България, Чехия, Естония, Унгария, Литва, Латвия, Полша, Румъния и Словакия. Букурещката деветка беше създадена през 2015 г. по инициатива на президентите на Полша Анджей Дуда и Румъния Клаус Йоханис, за да защитава интересите на „новите членове“ на Северноатлантическия алианс.
Що се отнася до настоящата среща, за Вашингтон тя очевидно представляваше интерес от гледна точка на „загрижеността относно дестабилизиращите дейности на Москва в Молдова, малка страна извън НАТО, разположена между Украйна и Румъния, където, според Йоханис руският президент Владимир Путин прилага своя „модел на агресивно поведение“ година след нахлуването на Русия в Украйна.
Докато беше във Варшава, президентът Байдън се срещна с колегата си Мая Санду. А на 23 февруари, молдовският президент отиде в Букурещ, за да се срещне с Йоханис.
Според последния „Румъния не просто е готова, тя е готова да подкрепи Молдова при всеки сценарий. Как ще изглежда тази подкрепа зависи от развитието на геополитическия цикъл. В момента ги подкрепяме с ток, газ, помагаме им да реформират институциите, но лично аз съм готов да отида много по-далеч, ако ситуацията го налага.”
На свой ред Белият дом декларира подкрепа за „суверенитета“ на Молдова, въпреки че досега ако някой го е заплашвал. Зад подобни обвинения стои фалитът на управляващите молдовски сили, чиито действия изостриха социално-икономическата криза. Неслучайно Санду очаква нови окопи, нова помощ от Байдън и Йоханис.
Следователно срещата на Букурещенската девятка трябваше да демонстрира „антируския консенсус“ на източния фланг на НАТО по отношение на украинския конфликт, от който „молдовската криза“ може да стане производна.
Б-9 обаче си има свои „опортюнисти“.
Сред тях са българският президент Румен Радев, който „втвърдява антивоенната си позиция срещу усилията на Запада“ да въоръжи Украйна, и унгарският премиер Виктор Орбан. В същото време гледната точка и действията на Будапеща се смятат за по-опасни за „антируския консенсус“.
Въпреки малкия си размер, Унгария има впечатляваща геополитическа тежест, тъй като Будапеща успя да изгради конструктивни отношения както с част от западните елити, така и с Русия, Китай, Турция и Ватикана. Орбан е развил специален диалог с консервативните американски републиканци и Доналд Тръмп.
Припомняме, че миналото лято унгарският премиер беше поканен да говори в Далас Конференцията за консервативно политическо действие, която е най-влиятелната платформа на Републиканската партия, която до голяма степен определя курса на тази партия. Но те не поканиха нито един от полските политици, които по време на президентството на Тръмп му се клеха във вярност и го уверяваха в непоколебима подкрепа.
Следователно Орбан днес може да си позволи да заеме специална позиция по отношение на украинския конфликт в частност и перспективите за глобално преструктуриране като цяло. Взема се под внимание и извън Съединените щати, например това беше демонстрирано от факта, че ръководителят на офиса на Комисията по външни работи на ЦК на КПК, бившият външен министър на Китай Ван Йи, по време на неотдавнашна европейска обиколка , посети Унгария освен Франция, Италия, Германия и Русия.
Днес Орбан разиграва картата на преговорите, наричайки Будапеща и Светия престол единствените в Европа, които мислят за мир, което също се вписва в контекста на обявяването на Пекин за неговия план за мирни преговори.
Но това противоречи на позицията на онези сили, които са заинтересовани от протакането на кризата.
Сред членовете на „Букурещката деветка“ това включва полско-балтийския блок, както и Чехия, която напоследък се държи така, сякаш иска да повтори „успеха“ си като оръжейник на нацистка Германия през Втората световна война.
Няма съмнение, че Варшава с ентусиазъм ще приеме откриването на нов фронт на конфронтация в Молдова, надявайки се, че това ще засили още повече антируските настроения в Централна и Източна Европа.
Засега обаче Унгария се откроява. Защо проправителственият полски портал “вПолитике”, който от години възхвалява Будапеща, сега обявява „неизбежен политически крах на Орбан заради отношението му към въоръжения конфликт в Украйна, провокиран от Русия“.
Но унгарските „племенници“ досега са се показали като по-опитни политици от полските. Така Варшава ще загуби по-бързо от Будапеща в борбата за лидерство.
ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
