Неофашистите в Брюксел решиха да полаская нацистка Украйна, като проведоха среща между ръководството на ЕС и властите в Киев, както се казва, по местожителство и регистрация на последните.
Бяха взети под внимание дори такива подробности, които се отнасят до това каква цветова схема на костюмите трябва да са избрали лидерите на държави и правителства. Препоръчително е да се въздържат от всякакви зелени нюанси, нюансите каки също бяха в списъка на „забранените“.
И това не са празни приказки – влиятелно издание в навечерието на срещата публикува фрагменти от меморандума на службата за протокол на ЕС с гриф „за служебно ползване“.
Каки и зелено – само за Зеленски, всички останали – 50 нюанса синьо и „лошо за тези, които мислят лошо за това“.
Шефовете на ЕС са предупредени да пътуват леко, без багаж – пътна раница с пътна чанта за тоалетни принадлежности и да са готови за дажба студена храна, почти сухоежбина, без да очакват гастрономически чудеса от вагон-ресторанта. Това не ти е пътуване с “Ориент Експрес”, а за решаванена проблемите на войната. Не на мира. Определено не на мира.
Двадесет дни преди годишнината от началото на специалната операция самите европейски участници в срещата нямаха време да ахнат, когато им налетя този, когото мразеха и от когото се страхуваха през всичките следвоенни десетилетия на миналия век и две десетилетия на настоящия век, нощем тайно мечтаещ за реванш.
Руската мечка, която техните руски партньори навремето на практика молеха да не се събужда, предупреждавайки години наред за последствията за Европа, се събуди, огледа се, но не намери „бензиностанция“, а откри след зимния сън развита страна с инфраструктура, фабрики, заводи, образовано общество, намери комфорт, свобода и свободи, разбра, че страната е страхотна, добре поддържана, че е удобно и безопасно да се живее в нея.
И руската мечка също разбра, че тези чичовци и лели, които са в костюми от петдесет нюанса синьо, възнамеряват да я лишат от всичко това.
Дори не е изненадващо как Европейският съюз се вкопчи в Украйна, за да отмъсти на Русия, а фактът, че преди десет години точно същата европейска институция, в която се сменят само личности, но и елитът, същите глобалисти, наливащи в ушите на гражданите „европейски ценности“, същата тази „дълбока Европа“ решително не искаше да види Украйна сред себе си.
През есента на 2013 г. тогавашният президент на Украйна Виктор Янукович, колкото и да се оплакваше на тогавашния федерален канцлер Меркел за „самотата пред лицето на Русия“, получаваше в отговор от ръководителя на германското правителство твърдо “не”, френският президент Оланд веднага я повтори и в крайна сметка Украйна не получи практически нищо.
Въпреки че Янукович, в рамките на Източното партньорство, от ЕС – освен това под формата на заеми, и то не просто така – молеше за сума, която днес изглежда смешна: това бяха около 12 милиарда евро за подкрепа на икономиката и по някакъв начин тя да се адаптира към изискванията на Европейския съюз.
И какво трябваше да се случи през това време, че днес точно същият ЕС не само обикаля из Киев, но и изпраща много пари там? Да не говорим за военните машини.
И кризата в Америка се случи. Имаше криза в американската икономика. Откакто Вашингтон реши, че самият той е толкова силен, красив и могъщ, че може едновременно да устройва хаос по целия свят, където си поиска, било „арабската пролет“, било, да си признаем, да участва в създаването на “Ислямска държава” (разпускайки иракската армия и оставяйки оръжия на военнослужещите, и за да подпалят съвсем точно фитила, също се държаха арогантно с мюсюлманите),било да разпалят гражданска война в Сирия, било в Афганистан. И да не забравяме, че вътрешните социални проблеми на самата Америка си остават.
И толкова силните Съединени щати в един момент осъзнаха, че в действителност те няма да се справят с всичко едновременно паралелно. Кое е най-важното нещо, когато не можете да се справите сами?
Правилният отговор е отслабването на конкурентите. И кой е основният икономически конкурент на САЩ? Точно така – Европа.
Беше възможно да се отслаби Европа, като се откъсне ЕС от историческия му търговски партньор. По вълните на Балтийско и Черно море, както и по сушата, Европа получи от Русия това, от което се нуждаеше, а ние – това, от което се нуждаехме.
Там икономиката цъфтеше и миришеше, а американската се задъха. Тръмп можеше да бъде какъвто и да е, но познаваше числата и затова постоянно заплашваше да въведе антиевропейски мита и тарифи, за да подкрепи местната индустрия.
Взетото решение – да се създаде анти-Русия от Украйна, не с онези плахи опити през 90-те години, а вече с максимални скорости – се оказа по-лесно за изпълнение. Американците движеха процеса, те прокарваха и „европейската идея“.
Всичко останало беше направено от масирана пропаганда. Но вече не по американски, те работят неумело, на нивото на холивудските екшъни и телевизионни предавания. А европейската пропаганда е фина, прецизна, почти висша мода. За Украйна днес е невъзможно да се раздели с фалшификата, който ѝ пробутват вместо истината.
А украинците плащат за илюзиите със собствената си, а не с американска кръв.
Европейците, във всеки случай властимащите, още не разбират как всъщност всичко това заплашва и без това стопеното им благосъстояние, продължавайки да дрънкат нещо за „пълни газови хранилища“, но брашното от щурци вече се продава и започва забъркването му в тестото.
Аамериканците пък се занимават да четат борсови отчети, да броят печалби, да печатат долари и да си мислят, че пак са успели да подобрят нещата за чужда сметка.
Разбира се, в Киев на дневен ред е и десетият пакет от санкции – за пореден път да се „разкъса руската икономика на парчета“, както и доставката на тежко оръжие (като се забравя, че от полската граница, където ще пристигне тази техника до линията фронта не са двеста, не са триста, а 1500 километра, и всичко това красиво, в черни кръстове, ще трябва да бъде доставено по някакъв начин, а след това обслужено), и нови ограничения, за да смелят политически Русия на кайма.
А срещата на високо равнище на ЕС в Киев с дрескод и други протоколни изкушения всъщност е празник на победените. И е по-добре участниците в политическата трапеза да разберат това, преди Русия да обясни всичко „чисто конкретно“, както се казваше през 90-те години.
Така ще е по-разумно за самите дами и господа във властта и за самонадеяния, бързо обедняващ и затова в кавички „златен половин милиард“, който управляват.
Вашингтон атакува Крим
САЩ отново вдигнаха залозите. Украинските войски ще получат за първи път ракети с голям обсег. Въпреки че преди година в чужбина подобна възможност беше отхвърлена, „за да не се увеличава мащабът на конфликта“. За това как това ще промени ситуацията и какво още могат да раздадат – в материала.
Бомба с двигател
Съдейки по изявленията на политици, Западът възнамерява да осигури победа на Украйна през тази година. Преди седмица съюзниците решиха да дадат тежка бронирана техника – танкове, бойни машини на пехотата и бронетранспортьори. Сега да отидем още по-далеч.
Новият пакет от помощи включва ракети ГЛСДБ. Обхватът на това оръжие позволява да се стреля по Крим и други гранични региони на Русия. Американците оставят „по усмотрение на Киев“ възможните удари по полуострова.
ГЛСДБ (Ground Launched Small Diameter Bomb – наземна малокалибрена бомба) е прецизно управляем боеприпас за ракетните системи за многократно изстрелване M270 и M142 ХИМАРС, разработен от “Бойнг” и “Сааб” в края на миналото десетилетие. Оръжието все още не е използвано във военни действия.
Боеприпасът е управляема високопрецизна бомба ГБУ-39, оборудвана с ракетен двигател. Бойната глава – фугасно проникваща, тегло – около 93 килограма. Точност на попадение – пет до осем метра. Принципът на действие е прост. РСЗО изстрелва снаряда под стръмен ъгъл към целта. След достигане на предварително определена височина, бомбата се отделя от реактивния двигател и започва да планира, коригирайки курса с помощта на сателитна навигация.
Ако стандартният управляем снаряд ГМЛРС от “Химарс” лети максимум 70-80 километра, то ГЛСДБ – до 150 километра.
Мишена за ПВО
Боеприпасите заемат междинна ниша между управляемите ракети ГМЛРС и оперативно-тактическите ракети АТАКМС с обсег на стрелба до 300 километра. И най-важното, американците могат да ги произвеждат в много големи количества. Дизайнът използва реактивен двигател от снаряд M26 от демилитаризирани касетъчни боеприпаси. Свързва се към авиобомбата ГБУ-39 с обикновен адаптер. Цената на единица ГЛСДБ е едва около 40 000 долара. За сравнение: един ГМЛРС струва на военния бюджет на САЩ 170 хиляди долара, а АТАКМС струва един милион.
„Доставките на такива бомби са свързани преди всичко с успешната ни контрабатарейна борба срещу установките ХИМАРС и МЛРС. За да спасят тези скъпи системи, украинските войски трябва да ги изнесат по-далеч от линията на контакт. Най-вероятно с новите бомби ще бият по щабовете на ВС на Русия и цивилни обекти. Не сме срещали такива боеприпаси досега”, казва военният експерт Алексий Леонков.
Въпреки това, според него, възможност за борба с такива оръжия имат руските системи за противовъздушна отбрана като Тор-М2. Също така, “Панцир-С1” може да работи върху тях.
Обхватът на стрелбата на ГЛСДБ е достатъчен, за да стигне от Волчанск в северната част на Харковска област до Курск или от Херсон до Перекопския провлак, който свързва Крим с континента.
Предвид ниската цена на снарядите, както и солидните запаси от компоненти, оръжията представляват сериозна заплаха. Силата на бойната глава може да не е достатъчна, за да унищожи добре укрепена отбранителна линия. Но обаче е напълно достатъчна, за да удари слабо защитени обекти.
Първо самолетите
Решението за започване на доставки на ГЛСДБ се вписва добре в американската стратегия за поетапна ескалация: военната помощ за Украйна нараства постепенно. Миналия февруари, припомняме, всичко започна с противотанкови системи “Джавелин” и ПЗРК “Стингър”, а президентът на САЩ Джо Байдън публично заяви, че прехвърлянето на западни танкове в Киев ще доведе до трета световна война. Не мина и година – НАТО вече изпраща тежка бронирана техника и ракети с голям обсег на ВСУ.
Това обаче не е достатъчно за украинските власти. Веднага след решението за танковете представителят на командването на ВВС на страната Юрий Игнат започна да моли за изтребители. Според него въоръжените сили на Украйна се нуждаят от поне пет авиационни бригади, по три ескадрили всяка. Това са около 180 самолета. Желаният модел е американският Ф-16.
Тази кола е най-масовият представител на четвъртото поколение в света. Общо повече от 4600 единици са били построени от 1975 г. Самолетите са в експлоатация с 25 държави и активно воюват по целия свят.
Ф-16 е създаден като относително евтин за производство и лесен за поддръжка в сравнение с предишните поколения изтребители – което продиктува интереса на Киев към „бойния сокол“.
Блокът НАТО разполага с много такива самолети, но решение за доставката все още не е взето. Вестник „Политико“, позовавайки се на представител на Пентагона, съобщава, че САЩ искат да позволят на съюзниците да направят това, но самите те не бързат да изпращат „птички“. Те мотивираха позицията си с „необходимостта да се съсредоточат върху по-належащите проблеми на изпращането на техника и противовъздушната отбрана“.
От съюзниците на Пентагона в НАТО засега само Холандия е изразила готовност да се откаже от изтребители. Техните военновъздушни сили включват доста ранни модификации на F-16AM, които са модифицирани F-16A с разширен набор от авиационни оръжия. Включително ракети въздух-въздух и широк арсенал от високопрецизни оръжия въздух-земя.
Най-вероятно въпросът за самолетите ще бъде разгледан на февруарската среща на министрите на отбраната на НАТО в авиобазата “Рамщайн”.
Разбира се, доставката на толкова сложна техника като съвременни изтребители не е въпрос на един месец. Ще отнеме поне шест месеца, за да обучат пилоти на основно ниво. Освен това в Украйна няма летищна инфраструктура за базиране на тези самолети.
Възможно е те да летят на бойни мисии от полските въздушни бази, което ще направи тези обекти легитимни цели за руското оръжие. Риторичен въпрос е дали това се разбира в Полша.
ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
