Китайското министерство на търговията обеща, че САЩ „ще паднат в ямата, изкопана за други“, ако продължат търговската война с Китай. Пекин предупреждава, че „американската страна ще бъде принудена да плати за действията си“ – вече е публикуван списък с ответни мерки в случай, че заплахите на Вашингтон се осъществят. Най-песимистичната прогноза е, че търговската война може да се превърне в истинска.
Списъкът от 1300 китайски стоки, чийто внос може да бъде ограничен от властите на САЩ, не остана без отговор. Министерството на търговията на КНР представи два списъка със 128 вече американски стоки, за които се предвижда да бъдат обложени с увеличени мита. Първият включва плодове, ядки, вино, модифициран етанол, женшен и безшевни стоманени тръби, а вторият – свинско месо (Китай е най-големият потребител в света). В първия случай се планира повишаване на митата с 15%, а във втория- с 25%.
„Ще разработим кампания и ще се борим до самия край“, заяви прессекретарят на външното министерство Хуа Чунинг. Според нея твърденията на американската страна, че ще бъде трудно за Китай да предприеме ответни действия, свидетелстват за подценяването на решителността и възможностите на КНР за защита на своите законни права и интереси. И също така и на цената, която американската страна ще бъде принудена да плати за своите действия.
В случая на американските ограничения говорим за стоки на обща стойност от 60 млрд. долара, а за китайците – само за три милиарда, 20 пъти по-малко. Но пространството за маневри в търговската война за Пекин е наистина значимо. КНР ще проведе официално обявените мерки като отговор на предишната серия американски ограничения – за стоманата и алуминия. По-нататък – повече.
Отмъщението на комунистите.
„Китай може да нанесе ответен удар по такива части от американски износ като месото, зърното, соята, рибата“, заяви Алексей Безбородов, ръководител на изследователската агенция „InfraNews“. „Това са много големи пазари, а ако доставките за Китай бъдат отрязани за американците, ще им бъде трудно. Например, възможният отказ на Китай да сключва договори за новата реколта от соя, заплашва около 20 милиона тона продукция и това е огромен обем. В допълнение, Китай купува скъпа сьомга от САЩ за общо един милиард долара – това също е много сериозно перо. Също така, могат да се предприемат мерки срещу стоманата и рециклираните материали, като например отпадъчната хартия.“
Ограниченията върху вноса на соя от САЩ наскоро бяха активно обсъждани в китайските медии. Китаецът Георги Кошечков отбелязва политическия аспект на тези мерки: соята се отглежда основно в онези американски щати, гласували за Тръмп.
„На първия етап, най-вероятно, основният пряк отговор на Китай ще бъде в селскостопанския сектор“, заяви Кошечков. „Но за да компенсират тези мита, които Тръмп обяви, селското стопанство не е достатъчно.“ Следващата възможна стъпка е налагането на ограничения върху вноса на промишлени стоки и услуги, например върху самолетите (на Китай се пада около една четвърт от всички поръчки на „Боинг“), предприемане на мерки за намаляване на потока от туристи от Китай до САЩ и т.н. Накрая, тъй като САЩ ограничават възможностите за преки инвестиции на Китай, блокирайки сливания и придобивания, може да има ответни ограничения върху американските инвестиции“.
На сегашния етап на конфронтацията Китай е в състояние да използва мерки, аналогични на тези, използвани в неотдавнашния конфликт с Южна Корея около американската система за противоракетна отбрана THAAD: „Без официално въвеждане на търговски ограничения може да се активизира китайският аналог на „Роспотребнадзор“ с цел търсене на всевъзможни заболявания. Освен това, могат да започнат проверки на безопасността на икономическите обекти в КНР, принадлежащи на американски компании, с постепенно повишаване на градуса на „кошмара“ за американския бизнес“.
В случай на по-нататъшна ескалация на търговската война Китай би могъл рязко да отхвърли облигациите на държавния дълг на САЩ и да наложи ембарго върху износа редки метали, необходими за производството на съвременна електроника – на Китай се пада над 90% от световното производство.
„Ръководството на КНР едва ли вярва във възможността за споразумение с Америка. Напротив, те се надяват да изчакат тръгването на администрацията на Тръмп и, ако е възможно, „да й помогнат“ да напусне бързо“, обобщава Кошечков.
Си Дзинпин се съсредоточава.
Втвърдяването на търговската политика на САЩ трябва да се разглежда на фона на скорошните промени в ръководството на КНР. В началото на март на Всекитайското събрание на народните представители бяха одобрени серия от изменения на конституцията на страната, едно от които бе премахването на ограниченията на председателя и заместник-председателя на Китай от два петгодишни мандата. При това действащият председател Си Дзинпин, редом с Мао Дзедун и Дън Сяопин стана третият в историята на КНР ръководител на страната, чието име е внесено в текста на конституцията (по-рано то фигурираше в устава на Китайската комунистическа партия).
Рязкото засилване на позициите на Си след миналогодишния конгрес на ККП му позволи да продължи да издига своите хора на ключови позиции в китайското ръководство. По-специално, в средата на март като вицепремиер на Държавния съвет, отговарящ за икономическата политика, бе издигнат главния съветник на Си по икономика – Лю Хе, та когото в началото на годината бе поверено да оглави китайската делегация на световния икономически форум в Давос.
Първоначално Лю е избран за нов председател на Китайската народна банка в светлината на отдавна планираната оставка на 70-годишния Чжоу Сяочуан, който председателства Централната банка на Китай за десетилетие и половина и който има репутация на глобалист и поддръжник на неолибералните доктрини. Тази комбинация обаче не се осъществи: за приемник на Чжоу бе назначен неговия първи заместник И Ган. Въпреки това Лю Хе не остана без висок пост, а нов финансов министър стана неговия съмишленик Лю Кун, по-рано заемащ длъжността заместник-министър.
Всички тези пренареждания във финансовия елит на КНР в контекста на утежнената търговска война са изключително важни. „Сблъсъкът между Китай и САЩ е обективно неизбежен и не става въпрос за характера на Тръмп или за амбициите на председателя Си. Основният конфликт се развива дори не в сферата на производството, а в сферата на финансите, където Китай, който ако не отправя пряко предизвикателство, то дава да се разбере за възможностите му за собствени настъпателни действия, били те и ответни. Именно във финансовата сфера Китай прилага същата политика (например, кредитна по отношение на редица региони), каквато колективния Запад. А заплаха за САЩ в сегашната система на глобализацията не са китайските производители и марки, а предизвикателството срещу американския финансов монопол“, заявява руския доцент Павел Родкин.
Тайванският фактор
Като се има предвид, че Си и неговото обкръжение са се доближили до абсолютно господство в китайската политика, действията на КНР в търговската война със САЩ могат далеч да надхвърлят чисто икономическите мерки. И формални поводи за това вече са се появили.
Не толкова отдавна, припомня Георгий Кошечков, в Америка е приет закон, който позволява посещенията на официални лица между САЩ и Тайван, който КНР счита за своя територия. Това събитие в китайските медии доскоро не беше много активно, но в бъдеще „тайванският акт“ ще се превърне в лесен начин за разпалване на антиамерикански настроения в страната.
„Тайванският въпрос е много болезнен за китайците – точно колкото за насвъпросът за Крим“, подчертава Кошечков. „С това действие САЩ нарушават принципа „един Китай“, който е основата за установяването на дипломатически отношения на Китай с всички страни. Поради съчетание от причини последствията в дългосрочен план могат да бъдат такива, че търговската война да не остане просто търговска. Китайското общество се интересува по-малко от външната политика, отколкото руското, но активната му част вече е доста развълнувана. Официалните „ястреби“ от изданието Global Times – „дъщерята“ на главния партиен вестник „Народен ежедневник“, пишат за готовността да преподадат урок на САЩ и да предприемат всички възможни мерки, включително и въоръженото присъединяване на Тайван. А също за това, че в отговор на търговската война американците ще се сблъскат с „народна война“, т.е. с бойкот“.
Вероятността за военно нахлуване на китайската армия в Тайван сега е много по-висока, отколкото преди изкачването на Си Дзинпин, настоява синологът. В структурите на правоохранителните органи позициите на Cи също наскоро бяха рязко укрепени. По-конкретно, в началото на годината войските на Въоръжената народна милиция отново бяха подчинени на Централния военен съвет на КНР, който е строго контролиран от Си. След това за министър на отбраната бе назначен поставения от него генерал-полковник Вей Фенхе, който по-рано командва ракетните войски на страната.
Шанс за Далечния изток
Но има по-малко тревожни сценарии. „Икономиките на Китай и САЩ са твърде зависими една от друга, за да започнат нещо пускащо искри. Сега Тръмп изпитва реакцията на Китай, но битката вероятно ще бъде позиционна. Без толкова напрежение, както в случая с Русия и Запада“, смята Алексей Безбородов. Според него, най-принципната позиция в американско-китайската търговия, по подобие на миналогодишния мегадоговор за доставка в КНР на няколко стотин „Боинг“ едва ли ще бъдат пипани от Тръмп, защото от това ще пострадат всички. Силната девалвация на юана е малко вероятна, тъй като това е много опасно за световната икономика като цяло.
Същевременно влошаването на търговските отношения между Китай и Съединените щати разкрива възможности за руската икономика. „Обикновено в търговска война най-много печели този, който не участва в нея. Такава страна има шанса да се възползва от резултатите от ограниченията, наложени върху и двете страни на конфликта. За нас, най-очевидната възможност е ръстът на износа на соя в Китай от Далечния изток, особено от Амурска област, която е най-големият руски производител на тази култура“, заяви управляващия партньор от компания „Финансов и организационен консултинг“ Мойсей Фуршик.
Шансовете също нарастват, че Китай най-сетне ще отвори своя пазар за руското свинско месо, за да компенсира спада на доставките от САЩ.
И накрая, обещаните от американците ограничения върху доставките на китайско оборудване могат да доведат до снижаване на стойността му. А това е много в светлината на осъществяването на инвестиционните проекти, които в момента се започват в руския Далечен изток.
