Получих доста въпроси по месинджъра, а и виждам, че много хора се връзват на елементарни пропаганди от медиите. Затова ще отговоря на няколко често задавани въпроси:
1) Къде да сложи Ердоган всичките бежанци и длъжен ли е да ги «пази»?
Първо, цифрата от бежанците е много преувеличена, второ бежанците в Турция далеч не са само сирийци, напротив, както и в Европа, така и там в мнозинството си не са. Правилният въпрос, който трябва да си задавате е: «Колко пъти Ердоган ще ползва бежанската карта»?
2) «Колко пъти Ердоган ще ползва бежанската карта»?
Турция буквално е окупирала и напълно управлява немалки територии в Северна Сирия. Подчертавам, това не са джихадистките райони в Идлиб, а окупирани градове и територии директно управлявани от Ердоган и Анкара.
Първо, Ердоган нахлу по оста А’заз, Африн и Ал-Баб, където изгони всички кюрди, а основният му мотив бе да вкара сирийските бежанци в тези територии.
После отново нахлу в Сирия и завладя територии оттатък река Ефрат, около градове като Тал Абяд и Рас Ал-Айн, които са житниците на Сирия. Отново основният мотив бе, че иска да вкара сирийските бежанци там. Не само, че не го прави, ами напротив, в кантона Африн избягаха 150 хиляди кюрди, а Африн е най-кюрдския град в Сирия. Тоест, Ердоган СЪЗДАВА бежанци, а не обратното.
Той се възползва от тях. Сега отново я извади тази карта, а от години Идлиб — една от най-плодородните местности в Сирия, се използваше от турската икономика.
3) Коя е ябълката на раздора между Русия и Турция, кой нарушава всъщност спогодбата от Астана и Сочи?
Магистрала М5. Основната пътна артерия, която свързва двата най-големи града в страната — Дамаск и Алепо, и минава през съответно третия и четвъртия град — Хомс и Хама. А и също се влива към най-големите пристанища, Тартус и Латакия, към пътната мрежа.
Турците обещаха да изчистят пътя от джихадистите и да го освободят за ползване, но не го направиха, напротив, постояно въоръжаваха тези ислямисти срещу правителствените територии и те постоянно удряха големи градове и жилищни квартали в Алепо.
Както виждате, протурските «борци за свобода» не ползват магистралата, не се нуждаят от нея, а единствено искат да рекетират сирийците и задушават град като Алепо, който от години е полу-изолиран.
4) «Ама аз видях кадри на убити бебета и жени, по телевизията казаха, че Асад убива и яде невинни хора.»
По-точният въпрос е, «Кои хора всъщност са останали в Идлиб. «
От Идлиб бяха изгонени всички християни, друзи, алауити и кюрди, както и богатите светски сунити. От години там се образува международен джихадистки район, в който бяха вкарани десетки хиляди саудитци, афганци, тунизийци, алжирци, уйгури, узбеки, чеченци и какви ли не.
Ердоган и Турция бе основен двигател за това. Когато стотици хиляди сирийци избягаха от Идлиб към Алепо или Хама, тя бяха разпъвани на кръстове, НАТО не каза нищо. Погледнете им физиономиите на тези «бунтовници», погледнете бурките и никабите на жените им.
Това не е Сирия, която ние знаем, това е чуждо раково образувание, което повярвайте ми, много сирийци още не могат да повярват какво се е случило.
Много от тези хора са от сирийските турци. Сирийски турци, или т.нар. тюркмани, бяха около 1 милион в Сирия и те изведнъж получиха имуществата на изгонените сирийци и високи постове в джихадистките и протурски територии.
Също така има и немалко последователи на Мюсюлманските братя, които също са от най-бедните прослойки и изведнъж те получиха земи, оръжия, власт и пари. Да, и тези хора имат семейства и деца. Да, но я ги вземете тези хора в Европа и си представете, че и на вас направят същото.
Градовете в Идлиб са празни, тези хора живеят и са набутани в лагери, тотално и изцяло разчитат на помощи от Ердоган.
Те са геополитически инструмент.
Жалко, тъжно и … гнусно.
В Идлиб и в Алепо не се ползват сирийски лири, ами турски. В училищата и административните сгради се веят турски или джихадистки флагове, портрети на Ердоган или на известни джихадисти.
По улиците е пълно с табели от сорта «Демокрацията е рак», «Шиитите са врагове на исляма», «Хиджабите са задължителни», «Музиката е забранена».
Ей това е Идлиб днес.
Автор: Дахер Ламот, ФБ
