Всичко изглежда спокойно на източния фронт на ЕС в България. Председателят на ЕК Жан-Клод Юнкер каза, че успехът на България може да вдъхнови другите.
Юнкер също така щедро предложи подкрепата си за членството на страната в Еврозоната и Шенген.
Патосът му се прехвърли и на лидерите на десноцентристката ЕНП в ЕП.
По време на българското председателство на Съвета на Европа по-рано тази година, лидерът на ЕНП Жозеф Дол посети страната и нарече министър-председателя Бойко Борисов „най-добрия държавен ръководител в Европа“.
По време на инспекция на българо-турската граница миналия месец, председателят на групата на ЕНП Манфред Вебер посочи, че България е изпълнила критериите за членство в Шенген „по-добре от някои други страни-членки“.
Оправдан ли е оптимизмът?
На мен, като учен, ми е трудно да вържа тази оптимистична политическа риторика със суровите факти.
Говорейки за „успеха на България“, Юнкер изрази възхищението си от ниската безработица в страната и нейния икономически растеж. Но имаме ли и ние повод за възхищение?
Масовата емиграция е главната причина за ниската безработица. Статистиката показва, че повече българи работят в чужбина, отколкото в страната. Ако трябва да сме съвсем точни, два и половина милиона се трудят зад граница, а два милиона и двеста хиляди – у нас.
Българите напускат страната, защото тя не може да им предложи кой знае какво. България има най-ниския БВП на глава от населението в целия ЕС.
Парадоксално, но факт: чуждите инвестиции в България постоянно се понижават от 2007, годината, в която страната се присъедини към ЕС.
Икономическият растеж, които основно се дължи на средства от ЕС, не е впечатляващ, на фона на инфлацията в страната.
Освен това, България има отколешна традиция в „подобряването“ на статистиката, така че критичният наблюдател не би трябвало да приема информацията на статистическите агенции за чиста монета.
Българите имат най-ниските средни доходи в ЕС. Синдикатите са изчислили, че дори и двамата родители да получават средната за страната месечна заплата, доходите им едва ще покриват основните нужди на четиричленно семейство, а в същото време потресаващите 22% от българите живеят под прага на бедност.
Корупция.
Призракът на корупцията и липсата на ефективно правосъдие прозира зад задъхващата се икономика на България.
По данни на асоциацията „Прозрачност без граници“, България е на-корумпираната страна-членка на ЕС.
Тази година, американката неправителствена организация „Фрийдъм хаус“ принизи България до нивото на „полуустановена демокрация“, заедно с Унгария.
Под носа на европейските институции, демокрацията в България се превърна в автокрация, където обществените ресурси и институциите са впрегнати в услуга на властта.
Критиците на строя са притискани ежедневно, а данъчните не се свенят да заплашват „непокорни бизнесмени“, които отказват да участват в корупционни схеми.
Срещу тези, на които много им знае устата, се организира „лов на вещици“ – скалъпват се обвинения и незнайно откъде изникват безброй свидетели.
Неудобните на властта се смазват с чука на прокуратурата – институция, която не е реформирана от времето на Живков.
Структурата ѝ е изцяло вертикална: всички решения зависят от един-единствен човек и той е главният прокурор. Този, който му дърпа конците, управлява цялата съдебна система в България.
Съдебни преследвания и репресии се организират и срещу съдиите, които отказват да пеят в хора на главния прокурор, но тези вътрешни чистки остават неосветени.
Френската неправителствена организация „Репортери без граници“ поставя България на 111-то място в класацията си за свободата на словото, а много български журналисти са заплашвани със съдебно преследване, ако не си затварят устата.
Дори и социалните медии като Facebook са цензурирани. Профилите на много критици на властта в България биват затваряни, а всяко съдържание против правителството мистериозно изчезва.
Дела трябват, не думи!
За съжаление, никои от тези проблеми не се разглежда от Механизма за сътрудничество и проверка, с който България е поела ангажимент да се съобразява.
През юли тази година написах статия за обезкуражаващата реч на председателят на Върховния касационен съд, която той изнесе през месец май тази година.
В нея човекът се оплаква, че той и семейството му са подложени на тормоз, защото е отказал да се подчини на политически заповеди и изразява съжаление, че в България няма разделение на властите.
Изглежда, че въпросната статия е била забелязана от австрийски журналист, който по време на една пресконференция отнесе въпроса до Вера Йоурова, Европейски комисар за правосъдието, потребителите и равенството между половете.
Изненадващо, тя каза, че това е „нещо ново“ за нея. Чудя се как е възможно, след като въпросният съдия от ВКС е подложен на тормоз от 2014 г до сега. Странно как Европейската комисия не е забелязала такива фрапиращи нередности, които продължават от цели четири години, въпреки собствения си Механизъм за сътрудничество и проверка?
Задава ли се буря?
ЕК и ЕНП може би не си дават сметка, че обикновените граждани не четат докладите на Механизма за сътрудничество и проверка, а мнозина не следят и българските медии. Но те виждат, че облаците над главите им се сгъстяват.
По улиците на страната няма масови протести, защото хората се страхуват, че ще бъдат арестувани, че семействата им ще бъдат тормозени от „шпиц команди“ или, че просто ще бъдат уволнени от работа.
Това не е ЕС, към който България се стремеше да се присъедини. След Полша и Унгария, изглежда че и в България върховенството на закона е поставено под въпрос.