България е единствената страна в Европа, която не провежда агрохимически мониторинг или мониторинг на плодородието.
Тези процедури са прекъснати още от 1993 г., заяви проф.Методи Теохаров, председател на Българското почвоведско дружество днес.
Според него Европарламентът и Еврокомисията вече поставят с нова сила и голяма тревожност въпроса за опазване на почвите, което ще влезе в сила като директива или регламент с ОСП от 2020 г. нататък.
А причината е, че данните за климата и почвите са много тревожни и че в условията на интензивно земеделие се нарушава балансът в системата почва-земя-вода, и то трайно.
Според него рано или късно обществото в Европа и у нас ще потърси отговорност за това кой е отговорен и какво е направил.
Според доклада на проф. Теохаров у нас 16 закона участват в правната рамка която пряко касае състоянието на почвите, а освен тях има и множество подзаконови актове на Министерски съвет, които често защитават лобистки интереси.
Но това, което е най-важно занапред е да се изгради у нас е информационна система за почвените ресурси която изисква да им се направи инвентаризация, както и да се събират пълни данни за състоянието им и т.н.
Според. проф.Теохаров законите за собствеността на земята и за опазването й, както и този за арендата, досега не са ефективни в съвкупност, защото не са обединили текстове и не помагат в никакъв случай в този си вид за опазване на плодородието на българските почви и земи.
И докато с развитието на арендните и поземлени отношения у нас се отчита повишаване на усвояването на европейски средства за българското земеделие, и докато се отчита, че пазарът е атрактивен, данните сочат, че
2,8 млн.дка българска земя вече е купена от чужденци
като в случая става дума за части от най-плодородния български чернозем, защото за него по Европа и света има данни колко е ценен.
Откъде са тези данни? На този въпрос ни посъветваха да попитаме в Народното събрание, където има доклади от ЕК, които не стават публични.