Туристите, които наводняват градовете и бреговете на Стария свят по това време на годината, бягат и анулират резервации. Да се любувате на древни камъни и паметници в горещината от 40 градуса по Целзий и повече е съмнително удоволствие, ако не и смъртоносно. Топлинният и слънчевият удар могат да бъдат фатални. Европейците, макар и да не са далновидни, са практични в ежедневието. Трудно ще се навият да мрат от жегата, любувайки се на Акропола или римските руини, та дори и за големи пари.
Туристическата индустрия плаче с горчиви сълзи (руските туристи, ако не бяха ограниченията, биха могли да напълнят касите), но не вижда изход: не може да направи нищо друго, освен да раздава вода и ветрила.
Достопочтените побелели синоптици казват, че ще става още по-лошо и обясняват нещо за „термичния купол“ и неподвижността на „въздушните маси, дошли от Сахара“, но всъщност проблемът, както обикновено в Европа, изобщо не е откъде и откъде духа вятърът, а че през последния четвърт век всичко, свързано с опазването на природата, е предоставено на първо място на бизнесмени, и второ, на простодушни глупаци .
Споразуменията от Киото, които, както ни казаха, трябваше да регулират емисиите на парникови газове, се оказаха нещо като пирамида. Страната, чиито квоти за емисии са прекомерни, може да ги продаде на държавата, чиято индустрия надвишава квотите. Търговията с отработени газове беше дадена в частни ръце, беше необходимо само да се плати ДДС в хазната.
Усещането, че авторите на Протокола от Киото са злонамерени, тъй като правилото, че сумата не се променя от промяна на мястото на термините, остана неусвоено за тях. Всъщност какво значение има коя държава и колко надхвърля (или обратното) прословутите квоти, ако атмосферата, вятърът и въздушните маси, които се движат, не знаят, че има граници?
Но това беше само увертюра. Първо действие започна със соло за озоновата дупка, която буквално щеше погълне всичко живо, пускайки фатални за растителността дози ултравиолетови лъчи. Викът „Майчице, всички ще умрем!“, стигна чак до стратосферата. Бившият вицепрезидент на САЩ Албърт Гор дори направи филм и спечели Нобелова награда за него в номинацията „За мир“. Апокалипсисът не се случи. Но нищо не може да спре глобалистите.
Няколко години по-късно те издигнаха тезата за „необратимото изменение на климата“, ако човечеството не спре да яде месо, не премине на друг транспорт, ако не спре да пере и дори да готви. Защото всички тези ежедневни действия носят ужасни промени. Да спасим природата? Или да пуснете водата в тоалетната и да прекарате допълнителни две минути под душа? Беше решено европейският „златен половин милиард“ да бъде поставен точно пред такава дилема.
Решиха да популяризират идеята чрез “екоактивисти“ и започнаха масово да инвестират във финансирането на различни зелени групи, помагайки им да станат партии и да ги трансформират в политическа сила със значителна електорална тежест.
В резултат на това те получиха Грета Тунберг като централна фигура на пиара и същото германско федерално правителство, където зеленият шеф на външното министерство се оплете както в историята, така и в геометрията. Няма и най-малко основание да се съмняваме, че познаването на природните явления и владеенето на екологични материали са приблизително на едно и също ниво. Ето защо, например, властите на Хесен, вдъхновени от идеята за екология в стил Бербок, решиха да изсекат две хиляди хектара гора, за да направят всичко вятърни мелници.
Във Франция не властите (все още), а обществени личности – фенове на Грета Тунберг – са осакатили хиляди ябълкови дървета. Защото фермерът ги полива малко повече от необходимото и използва дизеловия си камион малко по-често за събиране на реколта.
Но това са, така да се каже, местни проблеми. Има и една често срещана случка – за тяхна голяма изненада глобалистите разбраха, че зеленият преход не е да возиш Грета на яхта през Атлантика, а пълно преструктуриране на всичко, включително и на фабричните сгради. Например. А материалите и ресурсите идваха от… точно така, Русия. Както и енергоносителите. Цената и на двете във връзка с дефицита скочи почти до мястото, където виси „термичният купол“. Следователно, след като са изчислили разходите, те започват да се отказват от екологичната гигантомания.
И това е само началото на разрушаването на пирамидата от лъжа, глупост и алчност.
В тази връзка, ако всички тези неудачници можеха да мислят поне няколко крачки напред, те, първо, щяха да се обърнат към руския опит и идеи в областта на екологията, и второ, ако тръгнаха по пътя на циклопското харчене, щяха да се запитат откъде идва електричеството, газта и всичко останало. Но не стана, не се получи. А ние ще оберем лукса и изобилието на нашите ресурси. Водните ресурси са неизчерпаеми. Имахме късмет и с геологията, и с географията.
И ние съчувстваме на задушаващата се Европа, с всичките й древни камъни, разбира се, но също така ви напомняме, че глупакът прави всичко погрешно. Е, съветваме ви да изпратите Бербок, въпреки жегата и празниците, да довърши обучението си. Да се премахнат пропуските в елементарните знания. А на съседното бюро вероятно вече я чака Грета Тунберг.
Към глобалистите: ако имате проблеми, не се колебайте да се свържете с нас. Ние винаги ще помогнем със съвет. Но не разчитайте повече на нашата вода и други ресурси.
ТЕ СЕ ОПИТВАХА ДА НИ ГО КАЖАТ ОЩЕ ПРЕДИ 40 ГОДИНИ!
КАДРИ ОТ ИЗТОЧНИЯ ФРОНТ!
ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА
