Поне 37 души са вече жертвите на мощната арктическа буря, която връхлетя САЩ и Канада за Коледа. Виелици, обилен снеговалеж, рязко спадане на температурите и силни ветрове доведоха до хиляди отменени полети, стотици хиляди останаха без ток по празниците, хора бяха затрупани от снега в колите си, който на места натрупа до над 1 метър.
Арктическият циклон се разпростря от Канада до южната граница на САЩ с Мексико, засягайки по-голяма част от щатите на Америка и над половината ѝ население.
Как обаче е възможно зимна буря да обхване толкова голяма територия, и то толкова бързо и мощно? Как подобно време стига от Арктика до Рио Гранде и има ли връзка с климатичните промени?
Обяснението е в действието на т.нар. полярен вихър над арктическите райони на Северното полукълбо. Именно той, слизайки дълбоко на юг, причинява подобно екстремно време.
Полярният вихър представлява огромна маса студен въздух, който се върти обратно на часовниковата стрелка над Северния полюс, високо в стратосферата. През зимата той се усилва и става по-студен заради липсата на слънчева светлина в тази част на планетата.
Вихърът е заобиколен от силна въздушна струя – т.нар. полярно струйно течение, което задържа студения въздух в Арктика.
Понякога обаче течението може да отслабне или да се изкриви, и да се извие по-на юг, като прониква по-надолу в тропосферата, донасяйки необичайно студено време и сняг в по-ниските ширини.
Свързаните с проникващия дълбоко на юг леден въздух от Арктика застудявания и бури не са нещо необичайно в САЩ – само през зимата на 2021 г. ледената маса стигна до щата Тексас, доведе до рязко застудяване и температури, по-ниски с 20 градуса от обичайното, което отне живота на 250 души.
Това е често срещо през зимата, но учените търсят отговор на въпроса доколко климатичните промени биха могли да са фактор и да правят полярния вихър по-нестабилен, на което да се дължи и слизането на студените въздушни маси толкова на юг.
А също така и дали подобни резки застудявания ще стават все по-чести и свирепи с покачването на глобалните температури.
Засега категоричен отговор на този въпрос няма.
Вихърът се върти постоянно около Северния полюс. През летните месеци в Северното полукълбо краят на тази въздушна маса е на по-висока географска ширина, а през зимата се разпростира по на юг.
В края на вихъра е полярният фронт, или полярното струйно течение, което се движи от запад на изток. Посоката му обяснява и защо североизточната част на Северна Америка обикновено е по-силно удряна от подобни застудявания.
Самите течения са тласкани от температурните разлики, и от движението на Земята. При по-големи температурни амплитуди се получават по-бързо движещи се течения.
Струйните потоци се намират на същата височина в атмосферата, на която летят и самолетите – на около 9 км над земята и пилотите често се възползват от тях, за да летят по-бързо и да пестят гориво.
Теченията могат също така да водят и до промени във времето – да носят студени фронтове или горещи вълни.
Ако има силно полярно течение на същата географска ширина като тази на полярния вихър, това прави вихъра по-стабилен и задържа студения въздух на високо, в полярния кръг. Понякога обаче струйните течения отслабват и позволяват на по-топъл въздух от юг да проникне на север, а арктическите студени маси да се насочат на юг.
Самият вихър също може да се разцепи и от него да се отделят фрагменти, които да се насочат на юг. Понякога пък се разтяга, какъвто се смята, че е случаят с настоящата буря в САЩ.
Ако това става достатъчно бързо, местата, където нахлува студеният въздух, се охлаждат изключително рязко – за часове, и могат да останат с екстремно ниски температури за дни, докато вихърът се стабилизира в областта на Северния полюс.
Затова и учените изследват как и дали по-високите температури на Земята могат да влияят на този климатичен модел и доколко са свързани със свирепите зимни бури. „Ще ми се да имах ясен отговор“, казва пред „Ню Йорк Таймс“ Стив Вавръс, климатолог в университета на Уисконсин.
Въпреки че застудяванията се случват, като цяло сезонът с най-бързо покачващи се температури е именно зимата. И точно това още проучват специалистите – доколко по-високите температури влияят на полярните течения и ги правят по-нестабилни. Още повече, че Земята се затопля най-бързо при двата си полюса, т.е. температурните разлики, които движат теченията, намаляват.
Според някои учени именно затоплянето на Арктика води до нарушенията при полярния вихър, тъй като се променят и отслабват заобикалящите го полярни течения.
Според други това се причинява регулярно от естествени фактори и не следва да се форсира от промените в температурите – подобни застудявания е имало и преди.
По-топлото време създава по-големи и силни атмосферни вълни, които влияят на теченията – те са с повече пикове и спадове и повече „огъвания“, което се отразява и на циркулацията на масата във вихъра, смята Юда Коен, климатолог и автор на изследване, което свързва застудяването от 2021 г. в Тексас със затоплянето на Арктика.
Той смята, че точно по-високите температури водят до „вълни“ в теченията, т.е. до излизане на ледения въздух от обичайните му територии.
Цялата страна е обхваната от виелици, студ и сняг
Други не мислят така. Според изследване на двама британски учени от университета в Ексетър, публикувано в сп. Nature Climate Change, макар затоплянето на Арктика и топенето на ледовете да продължава, тенденцията за екстремно ниски температури и промени в полярните течения не се променя в последното десетилетие, т.е. остава на нивата от края на миналия и началото на този век.
Според други пък не затоплянето, а други компоненти на климата играят роля – например температурата на повърхността в тропическите части на Тихия океан, която също може да доведе до промени във въздушните маси в Арктика и нарушаване на теченията и вихрите.
Рано или късно науката ще даде по-ясен отговор. Проблемът е, че това няма как да спре екстремното време.
ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
