Той уволни 60 процента от целия персонал… „Зверствата“ на милиардера Илон Мъск в купената от него корпорация “Туитър” станаха честа тема на дискусия в САЩ и извън тях.
Смятате ли, че все още основната тема на такава дискусия е свободата на словото? Вече не. Тоест, ясно е, че борбата на Мъск срещу цензурата на демократите на „платформата за свободен обмен на мнения“ все още е тема. Но възникнаха съвсем нови истории като „Какво са правили всички те на работа?“.
Колкото и да е странно, Мъск уволнява не толкова много и не само тези, които са закривали профили на хора с грешно мнение (той започна с това). Дори само защото цензорите не бяха съвсем живи. Залавянето на несъгласните с демократичната мисъл се извършва в по-голямата си част от компютри. Ето как работи империята на лъжата – не винаги е лична борба с хора, които не са съгласни с вас: спорили сте като на телевизионна дискусия, и сте получили удар. Не, вие сте цензурирани от търсачка за забранени фрази.
И това, което сега се случва с Мъск, се нарича по друг начин – и това е проблем в същата степен за Русия, както и за Америка. Явно това е проблем на определени икономически модели. Директорът на института “Браунстоун”, икономистът Джефри Тъкър, го формулира по следния начин: вижте, трима от пет са уволнени и платформата работи по-добре от преди, обемът на работа е нараснал, много профили са размразени там, толкова много различни мненията разцъфнаха. И нищо не се срутва. Тогава какво правеха всички тези безброй хиляди хора пред екрана?”
Това, което правиха, беше да докажат своята полезност, като се появят на работа и участват на много глупави оперативки. В най-добрия случай не пречеха на работата на работещите, но имаше и по-лоши случаи – и то много.
След това имаше промяна в стила – локдауни. Хората се отдалечиха и продължиха да участват в срещи чрез корпоративна поща известно време. Колкото и да е странно, в такава ситуация онези, които правиха нещо конкретно, станаха по-забележими. Но тези, които не правиха нищо, не се месиха много и не натовариха бюджета, защото американската финансова система се опита да се пребори с коронавируса, като раздаде празни пари на всички, докато не се натъкна на сегашната инфлация и други бедствия. Тогава парите поскъпнаха и изглежда, че уволнението на „излишните хора“ от Мъск се оказа просто добре познатата проява на проблем, който сега засегна не само САЩ.
Това е, че е израснало поне едно поколение хора, които никога не са знаели какво е работа. На първо място, това е „Голямата цифра“, фондовете и институции, освен това – извинете за израза – сферата на услугите. И сега там (не само при Мъск) има съкращения. Въпреки това в много отрасли, където хората наистина работят, има недостиг на работна ръка. Така уволнените имат шанс да се научат да правят нещо.
Сега – внимание – въпросът е какво общо има тази на пръв поглед чисто икономическа ситуация с проблема с цензурата, тоест с изхвърлянето на всички, които не са демократи, от кулоарите на мейнстрийма? Тоест от самата империя на лъжите, която се състои от много повече от “Туитър” и която, от университета до парламентите и правителствата, така да се каже, изгражда необходимия набор от факти, лозунги и вярвания. И друго нещо е ситуацията, когато в тези индустрии, свързани с империята на лъжата, се разкриха много хора, които бяха заети с непонятно какво. Това два проблема ли са или един?
Няма готови отговори, особено такива, които дори империята на лъжата да ги признае. Но има наблюдения.
Първо, нека си припомним всички известни проблеми, на първо място, американската образователна система, която изхвърля огромен брой хора с нискокачествени дипломи за либерални изкуства. И нека отбележим, че в тази система преподават същите полуобразовани хора или, ако искате, същите хора, без които е е напълно възможно да се мине.
Второ, тези полуобразовани хора са отдадени на идеологията, която все още се нарича демократична, не само защото „така са я учили“. А също и защото ценностната система на такава идеология предполага, че е нормално да седиш зад екрана без причина и да получаваш пари, тоест косвено да живееш от облагите от онези хора, които наистина работят. Ако в същото време сте черен – привилегирована класа – тогава още повече, но това вече е американска и в по-малка степен европейска особеност.
Трето, много от тези хора са съвсем искрено готови да цензурират чуждия свят – просто за да повишат сигурността около себе си. Страшно е да напуснеш този кръг както в собствената си страна, така и още повече в един голям и сложен свят, където има непрекъснати предизвикателства, например Русия или Китай, и много десетки държави, където, както знаете, е джунгла, а тук е добре поддържана градина. Следователно навлизането в тази градина на всяка информация, която би показала този свят такъв, какъвто е, е заплаха. Което е най-лесно да се елиминира просто като се изхвърли от полезрението, тоест извън платформата.
Четвърто: тъй като тази специална категория ИТ-хора и други подобни лица работят в компании или фондове с глобален мащаб, за такива хора е много трудно да осъзнаят, че имат собствена държава, собствено гражданство, необходимостта да защитават тази държава. Не са доволни от частични или други мобилизации и са готови да избягат обратно в зоната си на комфорт, без дори да забележат, че са далеч от истинския дом.
И последно: ясно е, че в САЩ такива хора гласуват за демократите, в Европа – за либералите и тем подобни. И дори не разбират избирателите с други възгледи, наричат ги безнравствен ужас и други изрази.
Илън Мъск, разбира се, е странен феномен на нашето време, въпреки че би се вписал идеално в други епохи, когато светът гъмжеше от авантюристи, пионери и други страстни хора. Но в този случай той едва ли щеше да започне глобална революция на пазара на труда. Той просто дойде в новата си компания, видя, че основната част от персонала очаква от него „зверства“ поради идеологически различия (те самите биха направили същото). И зададе очевиден въпрос в такава ситуация: какво точно са направили всички тези хора, колко незаменими са? Издаде предупреждение: ще работите извънредно и ще правите невъзможни неща за мен. Тогава хиляди сами избягаха от него, изричайки необходимите думи за идеологически натиск.
Източник: The American Conservative
ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
