От „Вива Роналдо“ до „Вън от „Манчестър Юнайтед“! Кристиано Роналдо събра толкова много негативни коментари по свой адрес, че ако реши да ги архивира, ще има за години напред. Този път речта на омраза идва не само от тези, които винаги са се дразнили на Кристиано Роналдо, но и от самите фенове на „Манчестър Юнайтед“. Поглед върху казаното от Роналдо в рамките само на минута и половина (а каква ли буря ще се разрази в сряда вечер, когато се прожектира цялото интервю) обаче разкрива едно: истината боли. Нека обърнем внимание на част от думите на Роналдо.
1) „Не само треньорът, но и двама-трима от клуба искаха да ме изгонят. Почувствах се предаден“
Нека бъдем обективни: кой футболист и изобщо човек би се чувствал добре, ако шефът му иска да го изгони? Да, за разрива в отношенията със сигурност имат вина и двете страни, но в нито един момент никой от ръководството не излезе с позиция, а Ерик тен Хаг беше решил да използва мълчалива стратегия. Няколко пъти в началото на сезона той плахо обясни, че Роналдо му е необходим. Едва ли някой е повярвал в искреността му. „Манчестър Юнайтед“ си вкара автогол, като не разреши проблема още през лятото. А решенията бяха само две – разтрогването на договора с Роналдо или формирането на твърда и ясна позиция, че това е човекът! Футболистът, който ще титуляр и ще има лидерска роля в тима.
2) „Не уважавам мениджъра Ерик тен Хаг. Той не показа никакъв респект към мен и аз нямам към него.“
Едва ли Ерик тен Хаг би го казал толкова директно, но поведението му показва, че хич не му пука от статута на Кристиано и визитката, която има. От началото на сезона Роналдо има 5 мача като титуляр във Висшата лига от 16 възможни. В дерби мачовете: 4 минути срещу „Ливърпул“, 32 срещу „Арсенал“, а срещу „Сити“ не се появи в игра уж, за да му бъде спестен срама от резултата.
Върхът в изявите на Тен Хаг спрямо Роналдо беше желанието му да пусне португалеца срещу „Тотнъм“ в 87-та минута. Такъв ход щеше да е оправдан, ако ставаше дума за завръщане от контузия и трупане на минути, но тук говорим за нещо съвсем различно. Кой би приел за нормално Роналдо или Меси да се появят в игра в 87-та минута?! Очевидно с действията си Тен Хаг искаше да каже: „Аз съм шефът и аз решавам кой кога ще играе“. Това е така, но все пак става въпрос за един от най-великите футболисти в историята, не за… Антъни Еланга.
3) „Откакто сър Алекс Фъргюсън напусна не виждам еволюция в клуба. Прогресът е нулев. Как клуб като „Манчестър Юнайтед“ привлича за мениджър Ралф Рангник? Та той дори не е треньор. Целият свят беше учуден.“
За прогреса на „Манчестър Юнайтед“ откъм резултати едва ли има смисъл да се говори. Титлата за пореден път е мираж – от Шампионска лига отново в Лига Европа. От страшилище до отбор с ранга на „преодолим“ в турнира на богатите. Трябва да върнем лентата много назад, за да си спомним кога за последно „Юнайтед“ е бил сред фаворитите в турнира.
Друг важен сюжет в развитието на отбора са трансферите. Стотици милиони за попълнения, а разочарованията са едно след друго. Дори Бруно Фернандеш, който беше харесан изключително много от феновете в първия му сезон, вече няма подобен принос. Колко изобщо са трансферите, които могат да се нарекат успешни в дългосрочен план – от стъпването им на „Олд Трафорд“ до ден днешен?
Името Ралф Рангник няма нужда от коментар и категорично всеки фен на отбора е останал изумен от решението на собствениците, а резултатите показват едно – Рангник остави нулево наследство в клуба.
4) „Нищо не се е променило в клуба от преди. Дори басейнът, джакузито и фитнесът са същите. Както и технологиите. Кухнята, готвачите, които харесвам. Времето е спряло, което ме изненада много. Мислех, че ще видя нови неща, нови технологии, инфраструктура.“
Този фрагмент от интервюто на Роналдо остана тотално подминат, а всъщност е показателен за състоянието на клуба. Нима може да имаш високи цели на терена, когато разполагаш със старите технологии, фитнес, инфраструктура?! Безкрайно трудно, да не кажем невъзможно. Когато имаш претенции да си от водещите отбори, инвестицията в базата е от първостепенно значение. Отбори като „Сити“, „Реал“, „Челси“, „Милан“, „Ювентус“, „Ливърпул“, „Тотнъм“ направиха големи подобрения и с времето само трупат позитиви от това. Изобщо някой да е чул за мащабни проекти от семейство Глейзър за стадиона, базата, по които вече активно се работи?!
5) Полезността на Роналдо
Мнозина твърдят „Без Роналдо отборът е по-добре“, „Той е свършил“, „Тежи на отбора“ и т.н. Така ли е наистина?
През миналия сезон „свършилият“ Роналдо реализира 24 гола в 39 мача. Отбеляза решаващи попадения срещу „Виляреал“ и „Аталанта“, за да може „Юнайтед“ да излезе от групата си в Шампионската лига. Във Висшата лига – 4 гола срещу „Тотнъм“ в два мача, 3 гола срещу „Арсенал“ в два мача, 1 срещу „Челси“ и без принос в мача с „Ливърпул“.
От завръщането си в „Манчестър Юнайтед“ португалеца редовно играе на върха на атаката. И малките деца знаят, че това не е най-добрата позиция на Роналдо. Общо 258 мача – 217 гола в ролята на централен нападател в кариерата си. Ляво крило – 399 мача – 362 гола. Разликата е очевидна.
Със сигурност Кристиано Роналдо няма тази експлозивност и капацитет да играе ляво крило като в добрите си стари дни, но и забиването му в амплоато на централен нападател също не помага. Тук е ролята на треньора, който да разговоря с футболиста и да помисли за оптималния и работещ вариант. Така и двете страни ще са доволни и ще си помогнат.
Едно е сигурно. Мостът между Кристиано Роналдо и „Манчестър Юнайтед“ е изгорен. Таймингът на интервюто не е случаен. Точно след последния мач, преди паузата за световното първенство и малко преди зимния трансферен прозорец. Вероятно рекордьорът по голове си е намерил нов отбор и реши да натисне спусъка, разказвайки своята истина. Щетите от словесната канонада тепърва ще се оценяват, но едно е сигурно – поуките за клуба от Англия могат да бъдат безброй. А феновете на „Манчестър Юнайтед“ трескаво желаят тимът да си върне стария блясък.
