Той е една от легендите на Германия и Байерн Мюнхен. Толкова велик, че влиза в Идеалния отбор на баварците за всички времена. Печели 7 титли с клуба на сърцето си. С Германия става световен шампион през 1990, след като 4 години по-късно е загубил финала срещу Аржентина. Точно за тези два турнира ще стане дума в разговора с големия Клаус Аугенталер.
“Двата отбора са несравними. Този от Мексико”86 беше разделен на лагери – от Кьолн, Мюнхен и Щутгарт. И всеки мрънкаше за нещо. Треньорът Франц Бекенбауер пък се погрижи за спокойствието ни и махна журналистите от базата ни на мондиала в Италия, 4 години по-рано репортерите си живееха с нас. В Италия идваха 2-3 пъти в седмицата, при това при ясно уточнени уговорки. Имахме си своето спокойствие – започва историята Аугенталер. – В Мексико ни бяха набутали в саваната, в Италия усетихме радостта от живота.”
През 1990 година няколко германски национали играят в Италия. Не просто играят – те са сред най-големите звезди – Лотар Матеус, Юрген Клинсман и Андреас Бреме са гръбнакът на Интер.
Тифозите на “нерадзурите” са луди по немското трио, а мнозина италианци приемат Бундестима като “свой”.
“Лотар имаше яхта на езерото Комо и там си правихме излети, разхождахме се, беше си романтика. А Бекенбауер ни беше дал пълна свобода – връща се назад Аугенталер. – Никак романтично не беше обаче стигането до езерото. Матеус имаше едно Пежо 205 и караше като обезумял по тесните улички към езерото. Качих се само веднъж при него и повече не повторих. Беше си рисков шофьор.”
След всеки мач на световното в Италия има банкет. Футболният съюз се грижи за всяка претенция на своите подопечни, усещайки, че тимът е готов за най-важната крачка.
“До този турнир никога не бях виждал да се пали цигара на масата, веднага след хранене. Но това пасваше на стила на италианците. Както казах, Бекенбауер ни беше дал пълна свобода”, отново акцентира Аугенталер върху лежерния стил, подобен на този на Димитър Пенев в САЩ през 1994-та, който Кайзера показва на този турнир.
Президентът на Щутгарт и бъдещ такъв на Германския футболен съюз Герхард Майер-Форфелдер пък шокира опитния Клаус: “Ауге, сега ще изпушим по една истинска”. И му подава цигара без филтър. Да, качак.
Макар разказът да насочва към отпуснатост и “Dolce vita” (“сладък живот” от италиански), на тренировка дисциплината е типично германска. Помощник-треньорът Берти Фогтс държи юздите здраво. Бекенбауер пък умело ползва мениджърските похвати на моркова и тоягата. След четвъртфинала с Чехословакия, спечелен трудно с 1:0, Кайзера е като обезумял.
“Трошеше всичко, което му беше пред погледа. Беше като ураган – открехва вратата на кухнята Аугенталер. – Аз се надявах, че бързо ще успея да се измъкна към стаята на възстановяване, но… За щастие в съблекалнята беше толкова горещо, че Франц просто не издържа дълго вътре.”
А Бекенбауер просто е бесен, че тимът му играе пестеливо, въпреки че води с 1:0 и е с човек повече. Това обаче е един от редките случаи, в които той избухва. В по-голямата част от времето е в пълна хармония с италианския начин на живот и разбиране за нещата.
Кайзер Франц често се включва и в тренировъчните игри, макар и вече навъртял 44 години.
“Никой не смееше да му се прави на велик, повече от ясно е – продължава Аугенталер. – Ако трябва да направя още един аналог със световното в Мексико, бих казал следното: През 1986-а бяхме подготвяни за всеки един съперник със съсипващо дълги видео разбори. Тогава трябваше да гледаме цели мачове. При важните моменти се превърташе отново и отново и 90-минутна среща се гледаше по 3 часа. С толкова гледане знаех наизуст какъв цвят са очите на всеки един съперник и кой от резервите носи брада. Толкова протяжни бяха тези разбори. През 1990-а, за щастие, вече видеата бяха синтезирани. Разглеждахме силните и слабите страни на съперника и толкова.”
Резултатът от всичко това е налице – на 8 юли Андреас Бреме отбелязва отсъдената за западногерманците дузпа и тимът триумфира със световната купа за трети път в своята история. А след това е ясно – банкет, купон и някоя цигарка. Даже качак.
