На това кьоше Цар Освободител и Желю ( или Жельо ) Желев се срещат под прав ъгъл. Като равен с равен. Даже табелките им са заковани една за друга.
Единият освободи България от петвековно турско робство. Другият я поднесе на тепсия на глобалистките поробители.
Парадокси на историята? Не, тук историята няма нищо общо.
Това са абсурдите на слугинажа на ФЪндък-община пред евроатлантическите господари и техните нископоклонни български лакеи. Едва ли президент на друга държава е правил толкова ниска чупка в кръста пред международния мошеник Ран. Заради тия си заслуги пигмеят ж.м.ж е курдисан до император Александър II.
Това е графичният израз на пълната ни липса на суверенитет. И на идиотизма ни. Значи в хилядолетна България не е родена нито една по-достойна личност, чието име с гордост да поставим на пъпа на София – от едно убого човече, за което цял народ си спомня с най-горчиво разочарование?
Триумф на плебейщината в най-гротескния й вид!
Защо е нужно тази нищожна площ да се обособява и именува различно от общата територия на площад “А. Батенберг”? Много ясно – за да бъдат възвеличени в паметта на потомците пигмеят жельо и компания! Тези, които предадоха надеждите на девет милиони българи много по-страшно, отколкото днес ни излъга “Подмяната”!
Помня какъв натиск бе оказван от разни “инициативни комитети” софийското летище да бъде наречено “жельо желев”. А колкото и да измъчвам паметта си, не мога да сетя жельо ( или желю, все тая ) да е свързвал името си със самолетните полети по друг начин, освен с фамозното си падане от стълбичката, което сърбите въртяха на подбив по телевизиите си цяла година. А България гореше от срам.
Да се именува летището на великия български герой – летеца кап. Димитър Списаревски, разбира се, никому и не мина през ума. Не беше “политкоректно”! Нали е загинал като жива торпила във въздушен бой с убийците, пратени да бомбардират София, същите, които днес са наши съюзници и партньори.
Очаквам в скоро време булевард “Цар Освободител” да бъде преименуван я “Володимир Зеленски”, я “Джо Байдън”. Но най-подходящо за една треторазрядна колония е да увековечи в центъра на столицата си скромното име на своя губернатор – например Херо Мустафа!
Булевард “Мустафа” – добре звучи! Все едно че Освобождението на България никога не се е състояло.
Милена Върбанова
…
„На това кьоше Цар Освободител и Желю ( или Жельо ) Желев се срещат под прав ъгъл. Като равен с равен. Даже табелките им са заковани една за друга.
Единият освободи България от петвековно турско робство. Другият я поднесе на тепсия на глобалистките поробители.
Парадокси на историята? Не, тук историята няма нищо общо. Това са абсурдите на слугинажа “
ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
