След месеци на спекулации и взаимни обвинения между коалиционните партньори, премиерът Кирил Петков призна, че подготвя вдигането на българското вето за започване на преговори за членство в ЕС на РСМ.
В интервю пред бТВ той заяви, че външният министър Генчовска и нейният екип „абсолютно самостоятелно движат нещата със Северна Македония“. В същото време, на въпроса каква е била целта му преди месец да поиска от президента свикване на Консултативен съвет по националната сигурност, той каза, че е искал да запознае останалите партии с новите предложения, които били идентични с постигнатото сега от екипа на Генчовска. Всичко това навежда на мисълта, че подготвяните от Кирил Петков и екипа му предложения са били „сугестирани“, вероятно от заинтересовани външни фактори, на преговорния екип на МВнР.
Тази сутрин обаче министър Генчовска съобщи, че министър-председателят Кирил Петков е поел ангажимент до края на френското председателство да свали ветото за започване на преговори на РС Македония за ЕС. Това е станало по време на среща с еврокомисаря Оливер Вархеи.
Теодора Генчовска заяви, че Петков е поел ангажимент за вдигане на ветото
По-рано Кирил Петков загатна също, че подготвяният компромис би бил „безпрецедентен успех“ за България, защото вписването на българите в конституцията на РСМ щяло да се случи преди провеждането на първата междуправителствена конференция на ЕС за Северна Македония (което и е реалното започване на преговори), и че това щяло да бъде гарантирано от Европа. Това е всъщност потвърждение на вече написаното от БГНЕС миналата седмица, че готвеното споразумение ще бъде представено на българското общество като огромна победа и изцяло припокриващо условията за вдигане на ветото от досегашната позиция.
С цел изчистване на всички спекулации, БГНЕС информира, че разполага с документ, съдържащ инструкции, изпратени от българското правителство на постоянния представител на България в ЕС Румен Александров във връзка с разговорите между Скопие и София. Сред акцентите в документа се откроява липсата на чувствителния въпрос за общата история и е налице намерение за непридържане към Рамковата позиция на България от октомври 2019, подкрепена с декларация на Народното събрание и от два Консултативни съвета по националната сигурност при президента (изпълнението на Договора за добросъседство ще представлява част от условията, приложими в преговорите, а провеждането на първата Междуправителствена конференция ще бъде обвързано с постигането на реален напредък при изпълнението на Договора).
В документа се твърди, че някои елементи от този протокол все още изискват политическо решение и той трябва да бъде одобрен от българския парламент преди неговото подписване от Съвместната междуправителствена комисия. България информира страните партньори, че Съвместният протокол следва да съдържа краткосрочни и дългосрочни мерки за изпълнение на Договора за добросъседство, разделен на теми 1+4:
– Спазване на правата на българите в Северна Македония.
– Реабилитация на жертвите, репресирани от режима в Югославия заради самоопределянето им като българи
– Мерки за превенция и наказание срещу езика на омразата и дискриминацията, използвани по отношение на българите в Северна Македония
– Опазване на културното и историческото наследство на българите в РСМ, в това число чрез постигане на напредък в Съвместната историческа комисия между двете държави, и отразяването му в учебниците.
– Мерки за избягване на неоснователни териториални и други претенции срещу България
Краткосрочните мерки трябва да включват действия, свързани с реален напредък по отношение на изпълнението на Договора, който би могъл да се постигне при наличие на политическа воля от страна на Скопие.
България продължава да търси политически консенсус по времевата рамка за включване на българите в конституцията на Северна Македония като гаранция за защита на техните права.
София се нуждае от ефективни гаранции, включени в Преговорната рамка, с цел превенция срещу евентуално прекратяване на действието на протокола от страна на Скопие.
България настоява този протокол и позоваването на официалния език на РСМ да бъдат включени в преговорния процес по присъединяване към ЕС преди постигането на по-нататъшен напредък.
По отношение на дългосрочните мерки София настоява те да бъдат прилагани през целия процес на присъединяване към ЕС.
България призовава страните-членки за постигане на устойчиви и предсказуеми дългосрочни решения по този въпрос.
Всички бъдещи процедурни стъпки, свързани с процеса на присъединяване на РСМ, ще трябва да бъдат одобрени от Народното събрание.
В случай, че Френското председателство представи свой ревизиран проект на Преговорната рамка, България ще го анализира внимателно и ще го представи пред компетентните институции. В решението си ще се ръководи от Общата рамка, одобрена от Народното събрание и Консултативния съвет по национална сигурност.
Основно място в Рамковата позиция има темата с обективизирането на общата история и прекратяването на фалшификациите, касаещи общи исторически фигури и събития. Изрично упоменати условия за насрочване на първа Междуправителствена конференция е намирането от страна на Смесената историческа комисия на договорени исторически наративи за Гоце Делчев, Илинденското въстание и ВМРО/ВМОРО, както и приемането на план-график от страна на властите в Скопие за промяна на учебниците по история, в които да бъдат вписани договорените наративи. Освен това, се предвижда и договарянето на конкретни дати за общо отбелязване на събитията и личностите, по които е постигната договореност. Не на последно място е и условието при отбелязване на събития и личности, по които е постигната договореност, политическите фигури, представителите на държавни институции в Република Северна Македония, както и на медиите, финансирани от държавния бюджет, да базират своите официални изявления и коментари на договорените от Историческата комисия текстове. Изрично упоменати предварителни условия са и задействане на процес на реабилитация на жертвите на югославския комунистически режим, репресирани поради българското им самосъзнание; задействане на процес на осветляване на сътрудниците от днешна Република Северна Македония на службите за сигурност на бивша Югославия; предприемане на системни мерки за премахване от табели и надписи върху паметници, паметни плочи и сгради на текстове, насаждащи открито омраза към България, – например такива, съдържащи квалификации като „българския фашистки окупатор“.
В по-общ аспект, ясно упоменато условие за одобрение на Преговорната рамка от страна на България е и добросъседството да фигурира като хоризонтален критерий в рамките на целия процес на присъединяване на РСМ. Ако по същество съдържанието на постигнатия компромис е изпразнено от основните елементи на досегашната българска позиция, особено в частта ѝ, свързана с историческите въпроси, това би имало фатални за националните ни интереси последствия.
ВАЖНО!!! Фейсбук ни ограничава заради позициите ни! Споделяйте в профилите си, в групите и в страниците и по този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще достигат до алтернативната гледна точка за събитията!?
Подходяща музика за любителите на йога.
