Изследване на „Грийнпийс“ – България установи тревожни нива на замърсяването в района на ТЕЦ „Бобов дол“. Според информацията им въглищната топлоелектрическа централа нанася сериозни вреди върху околната среда в Югозападна България и нито законовите изисквания към дейността ѝ успяват да предотвратят замърсяването на водите и въздуха, нито компетентните органи демонстрират резултати в налагането на контрол. Разговаряхме с Десислава Микова, координатор на кампанията „Климат и енергия“ в „Грийнпийс“ – България.
– Г-жо Микова, от „Грийнпийс“- България подадохте сигнал за тревожни нива на замърсяването в района на ТЕЦ „Бобов дол“. Какво установи вашата проверка?
-Продължава замърсяването на въздуха. Вчера бяхме на място, за да представим доклада и отново имаше изпускане на непречистени емисии през високия комин. В региона се усещаше една тежка, задушлива миризма. Подадохме сигнал до зеления телефон на Министерството на околната среда и водите, имаме потвърждение, че Регионалната инспекция ще направи проверка. Такъв тип замърсяване се случва доста често.
Постоянно получаваме сигнали от хора, които живеят в района. Те ни пращат и снимки как понякога се събуждат с дворове, покрити с черен прах, друг път с бял прах. Каквито и глоби да се налагат обаче, това не предотвратява последващи такива епизоди.
ТЕЦ „Бобов дол“, както и другите ТЕЦ-ове в България имат право по закон да изпускат такива вредни емисии в рамките на 120 часа в годината. Това законно замърсяване е не по-малко замърсяване. Проблемът за България е, че продължава да разчита толкова много на централи, които използват въглища. Бави се планирането на прехода на енергийната система отвъд тази зависимост от изкопаемите горива. Докато ние разчитаме на такъв тип производство, замърсяването няма как да бъде премахнато. Въглищата съдържат широка гама вещества. Сред тях са токсични елементи, като арсен и живак. В нашия доклад се съдържа и информация как фините прахови частици влияят на здравето на хората. Хроничното излагане на частици има различни въздействия
върху здравето, включващи сърдечносъдови проблеми,както и белодробни болести. Международната агенция за изследване на рака класифицира замърсяването на въздуха с ФПЧ като канцерогенно за хората.
– Какво е решението според вас в случая?
– Трябва да се мисли за генерална трансформация на енергийната система, защото видът гориво в такава инсталация, дори да се смени, не е решение. Миналата година от теца получиха разрешително да изгарят отпадъци. Горенето на отпадъци като заместители на въглищата, въобще не е решение. Тези отпадъци също са опасни за горене, защото никой не знае какво точно има в тях.
Другият вариант, който го имаше, е да горят биомаса, което също не е решение. За да се гори биомаса, то за целта се унищожава природата. Не се взема предвид колко време би се възстановило това, което е жертвано, за да се създаде тази биомаса.
ТЕЦ-ове като „Бобов дол“ и други наши централи искат да горят отпадъци от биомаса. Нашето притеснение е, че отново не се знае от какъв вид индустрия би дошло това гориво. Може да е земеделска индустрия, но може да е и промишлена.
– В Европа къде другаде има централи на въглища?
– Има на малко места. В Полша има такава централа. Дори там в някои региони са започнали с така наречения справедлив преход. Това е идеята за енергийна трансформация на дейността на централата.Така че в Полша имат проблем като нас с подобни централи, но там вече са звети сериозни мерки, които тук липсват.
– Скъпа ли е тази енергийна трансформация, която трябва да се направи, за да няма замърсяване?
– Вероятно е скъпа, но цената, която се плаща със здравето си и състоянието на околната среда не се калкулира, за да се съпостави. Още повече има много възможности за финансиране на проекти, които да осъществят този преход. Въпросът е как и дали ще се възползваме.
