Каракачанов вече изниква отвсякъде.
Дори циганчета го сурвакаха за Василица.
Това пък ще бъде най-дивият номер – да противопоставят цигани на цигани.
Сурвакарите – на ония, които изхвърлиха от гетото във Войводино.
Работата взе да намирисва на тъп сценарий: вял екшън със закани във Войводино – и кич със сурвакане.
Каракачанов тия дни го произведоха и в племенен вожд на българите.
А отделно е и македонски войвода.
Племенен вожд го нарече един антрополог – в неговия полог все се измътват любопитни неща.
Е, само за този комплимент си струва Военното министерство да спонсорира 20 тома събрани съчинения на въпросния антрополог.
И всичко това, защото изтърва мършавата фраза „Циганите станаха много нагли“ – след като от десетилетия сме свидетели на стотици необуздани прояви на Циганското Надигане.
Свидетели бяхме/сме и на повече от наглото мълчание на политиците.
Сега една фраза трябва да ги амнистира изобщо.
На тия хора – на всички, управлявали през годините на Прехода – трябва да се потърси колективна отговорност за Циганското Надигане.
Да изоставиш един етнос до степен да го превърнеш във враг – това е далеч по-зловещо престъпление от всичките им крадливи приватизации.
Интересно, колко пъти досега Каракачанов е наричал циганите „роми“?
Репликата му се прие като парола за ново Априлско въстание – от някои наивници имам предвид.
Защото Народът знае, че това е просто една игра – задявка, от която нищо няма да излезе.
Интересно, какъв ефект би имала тази реплика по време на заседание на Министерския съвет.
Вместо да се пъчиш пред камерите, излез с реални предложения – без да чакаш ценните указания на Падишаха, отстоявай ги и се разкарай от властта, ако не ги приемат.
Цялата медийна дандания няма да има никакъв ефект за обикновените хора – те страдат реално и ничии пъчения не им вършат работа.
Те живеят с циганите, а не такива като Каракачанов.
Всичко е изпуснато – от страх направихте така, че окончателно да смразите българи и цигани.
Тази вражда вече е неизкоренима.
И по никакъв начин не можете да опровергаете безволието и страхливостта си.
Като статисти наблюдаваха Надигането, а сега се правят на Вождове.
Кой ги направи такива циганите?
Народът е наясно с отговора.
Наясно е, че и него са на път да го циганизират.
Къде бяхте, когато викаха „Смърт на българите“?
Във ваканция ли бяха българските ви сърца?
Сезонни българи ли сте?
Ако става дума за наглост, тя се проявява от десетилетия от Политическата Секта – с пълното безразличие към Циганското Надигане.
Наивниците виждат някакво „държавничество“ в прогонването на циганите от гетото във Войводино.
Но в тази община от осем – осем! – години управлява и ВМРО /заедно с ГЕРБ/.
Докато Каракачанов получава внезапно прозрение.
Тъй че, не се хващайте на тъпите им номера. Нищо няма да се промени.
ВРЕМЕ ЗА СПОМЕНИ
$ 4 691 216
Това е фрагмент от дописка от 29 септември 2010 година /от рубриката ми „Приказки за телевизията“, вестник „Труд“/.
Посочените факти бяха представени навремето и в Парламента – нищо не последва.
Както се казва: „Вятър ги вее на бяла кобила“.
„По линия на Десегрегационната програма на Ромски образователен фонд (Будапеща, Унгария) през последните 5 години /2005-2010/ различни ромски фондации и организации у нас са получили 4 691 216 долара!
$ 83 335 е получила фондация “Шам”-Монтана за една година, за да повишава посещаемостта на циганчетата в училищата… и за да лобира за десегрегацията.
Не е лошо да бъдат издирени хората, които са били убедени от тези лобисти.
ДРОМ-Видин е получила – пак за една година! – $ 94 730, за да осигури “безплатен достъп на 700 циганчета до интегрирана учебна среда и за да проведе национална кампания с ключови национални участници”.
Дали да не предположим, че едно циганче излиза средно по $ 100, а останалото е за лобиране.
Много ще е любопитно, ако се окаже обратното.
Европейски център за проучвания-Будапеща е получил 99 940 долара за една година, за да се постигне “изграждането на политическа воля за интегрирането на циганчетата…” Интересно кои политици са извисили волята си чрез този проект?
И така до 4 691 216 долара.
По дяволите, проверете тези програми, лобисти и всичко останало.
100 – или колко – долара за едно ромче?
И колко тогава трябва да струва образованието на едно българче?
Стана ми тягостно, докато се вглеждах в тия цифри – може би защото в мен пропълзя съмнението, че нашите, българските деца са обречени…
И какво нещо е животът. Буквално докато пишех тези редове, от непознат джиесем се обади някакъв благ глас.
И без да си дава сметка, изкорени тягостното ми настроение.
Обаждаше се човек, когото до този момент не познавах – Костадин Зяпков, председател на читалище “Будилник” в Ракитово.
Какво хубаво име, нали – “Будилник”.
И той – будилникът, е захвърлен някъде съвсем съзнателно, понеже сънното състояние беше най-удобното през последните десетилетия.
Благ човек и се загрижил за нещо красиво – през ноември щели да честват годишнина на Ангел Узунов, та може ли да изпратя нещо от “Всяка неделя”, в която той имаше забележително участие.
Узунов беше директор на трудово-възпитателно училище и направи поразително впечатление на зрителите.
Образът на Узунов изникна изведнъж пред мен – и това ме успокои.
Нека си раздават, ако щат, и по 10 хил. долара на циганче.
Това е нищо, ако ние имаме и днес хора като Узунов.“