Основният въпрос за екскурзията на Бойко Борисов до ООН, където бил „съорганизатор със САЩ на срещата за наркотрафика“, беше как този наркотрафикант /според самите американци/, беше допуснат в Ню Йорк и кой му даде виза.
Обвиненията към Б. Борисов за участие в наркотрафика през България и Балканите не са нови.
Отдавна се появиха предположения, че Цв. Цветанов също е съпричастен. Някои обвинения срещу Борисов – Цветанов и служители от МВР, в това число предишния шеф на ГДБОП Фролов, бяха отправени преди години и в САЩ.
Според тях Борисов „лично стои в основата на преразпределението на наркопазара у нас“.
Ще припомним, че обвинения към бившата банка на Цветелина Борислвавова за пране на пари от наркотрафика бяха отправени и от някои чужди издания.
Показателно е, че в момента на Балканите има двама премиери, които са обвинявани директно в участие в наркотрафика.
Първият е премиерът на Косово – Хачим Тачи, а вторият – Б. Борисов. В България обвиненията засягаха и членове на ръководство на ДАНС, някои близки с Борисов „охранителни фирми“ и поне една дузина мутри. Същите обвинения се съдържаха не другаде, а в публикацията на американското издание Congressional Quarterly, компилирана от журналиста Джеф Стейн, за връзките на Борисов с организираната престъпност в България и извън нея, които за американската публика звучаха като „Али Баба и 40-те разбойника“. Всъщност посолството на САЩ в София, при различни посланици и служби, отдавна разполага с необходимия материал за Борисов.
Изненадваща е педантичността, с която в разработката бяха следени неразкритите почти 30 убийства на мафиоти в България по времето, когато Борисов беше главен секретар на МВР и директното обвинение срещу него, че е използвал своя пост „за да помогне на мафиоти да ликвидират свои конкуренти“. Прозираше и друго обвинение – за връзки, в една или друга форма, с наркотрафика. Военното разузнаване на САЩ, ЦР, DEA, знаят кой участва в тази процедура, откъде минават каналите и докъде стигат. Стейн говореше, че информацията е получена от „неутрален източник“ – швейцарска банка, която е била алармирана за Борисов и неговата роля на посредник между САЩ и България. Обикновено така се говори. В логиката на подобни разработки авторите искат да насочат вниманието към две неща, откъде Борисов има пари – въпрос, който се задава в България, и къде ги държи.
Интересна беше и реакцията на посолството на САЩ в София в лицето на тогавашния посланик Джон Байърли. Той каза две неща – че изданието CQ е частно и не отразява официалната политика на правителството на САЩ, което е неоспоримо, и че все пак България трябва да скъса с мръсните пари, което беше в контекста на описаните в разработката връзки на Борисов с престъпния свят. Анализът обхващаше периода, в който именно Борисов беше главен секретар на МВР. Според международната организация за борба с наркотиците, наркобизнесът е най-доходната нелегална търговия след търговията с оръжие, и носи минимум 800 милиарда долара годишно. Голяма част от наркотиците продължава да текат през България, която е една от основните световни наркотрасета. Поредицата от убийства в България и на Балканите – Желко Ражнятович (Аркан), Илия Павлов, Фатик, Зоран Джинджич, арестът на Сретен Йосич (Йотша), убийството на Иван Тодоров – Доктора, ликвидирането на десетки по-малки риби в подземния свят, бяха опит за наместване на „българския фрагмент“ върху цялостната картина на световния наркотрафик и на неговото балканско трасе. Според официални източници от 2002 г. през България преминават над 38 на сто от наркотиците, идващи от Азия и Близкия Изток към Западна Европа и САЩ.
От една страна е Афганистан, от другата – Косово и Албания. Но най-напред е Афганистан, който е най-важният наркопроизводител. Според Интерпол, около 80 на сто от опиума идва от тази страна, където най-напред опиумът се преработва на морфин, а след това на хероин. Прекурсорите, т.е. химикалите, необходими за този процес, се получават нелегално от фабриките в Узбекистан и Туркменистан. Операцията по прането на наркопарите се контролираше от Осама бин Ладен, който получаваше срещу това от 2 до 10 на сто от афганската наркотърговия, която през различните периоди беше между 150 милиона и 1 милиард долара годишно. Част от тези пари отиваха за поддържането на джихада под формата на нахлуванията на саудитските уахабисти на територията на централноазиатските републики на бившия СССР, друга – за стимулиране на наркотърговията. Срещу наркотиците джихадистите купуваха оръжие, което използваха за разширяването на наркопроизводството. Специалистите тогава забелязаха, че така наречената „ислямска дъга на нестабилността“, създавана по южните граници на Евразия от американските стратези, с пълно основание можеше да бъде наречена и наркодъга. От едната й страна се намираше опиумният Афганистан, а от друга, най-големият доставчик на индийски коноп – Албания. Както в Афганистан, така и в албанската си част наркодъгата беше изградена през 90-те години с участието на сътрудниците на ЦРУ, DEA и на военното разузнаване на САЩ. Трябва да припомним и участието на Запада в създаването и изграждането на Армията за освобождение на Косово (АОК). Именно под тяхната закрила албанската наркомания стана една от най-силните в света. Трасето преминава и през България. То тръгва от Афганистан през Туркменистан и Каспийско море, минава през Кавказ и влиза в Турция. Оттук, по едното си разклонение по море стига до Албания и Италия. Другото разклонение минава през България и Македония и стига до Сърбия, Унгария и Австрия. От Албания пък минава през Адриатическо море в Италия, откъдето влиза в Австрия.
Ролята на България се активизира особено след войната в бивша Югославия. От Интерпол твърдят, че „България е важната държава по балканското трасе, тръгващо от Афганистан“. Български трафиканти бяха установили връзки и с мафиите в Колумбия, Боливия, Перу, Венецуела и Мексико, които са монополисти на световния кокаинов пазар. Според експертите, наркобароните от Азия и Латинска Америка, чиито интереси „преминават“ през Балканите, разполагат в България с капитал от няколкостотин милиона долара.