Посрещаме 2022 г. с нови заплати, пенсии и майчински.
420 лева става минималната пенсия от следващата година по предложение на Асен Василев. То беше прието днес по време на коалицонните преговори с БСП, ИТН и ДБ.
От 1 янари 2022 г. никой пенсионер няма да получава пенсия, която да е по-малка от сегашното плащане, което включва временната добавка от 120 лв., която е заложена до края на месец декември т.г. Това предложение бе направено от Асен Василев и прието по време на коалицонните преговори. Съответната добавка беше гарантирана до декември, а от Коледа е гласувано увеличение на пенсиите чрез вдигане на тежестта на коефициента за стаж, както и повишаване на минималната пенсия на 370 лв. С тази идея, отправена от Василев на практика минималната пенсия ще стане 420 лв., колкото пенсионерите взимат и сега с добавката, всички пенсии ще следват и индексацията по швейцарското правило.
Приета бе и идеята да се направи цялостен анализ на пенсионната система, въз основа на който тя да бъде реформирана.
По предложение на Елисавета Белобрадова бе прието да се обсъди възможността и работещите майки да получават не 50%, а 100% от обезщетението за отглеждане на дете през втората година майчинство, която бе повишена до 650 лева. Според Белобрадова не е редно само неработещите майки да бъдат подпомагани на 100%, при положение че работещите, за чиито деца няма място в яслите, плащат по 700-1000 лв. на месец за детегледачки. Ще има ваучерна система за подпомагане на родителите с неприети деца от десетмесечна възраст нагоре. Предвижда се и разширяване на възможността за алтернативна грижа за децата, когато има квалифицирани специалисти за грижа, тъй като в момента има проблем с липсата на места за построяване на детски градини. Фокусът на финансовия ресурс трябва да е към разширяване на местата. На срещата партиите се обединиха и по темата държавните детски ясли и детски градини да бъдат безплатни за децата.
Белобрадова посочи, че в момента майките планират така раждането на второ дете, че то да може да ползва предимството от първото при кандидатстването за детска градини. Тя предупреди, че дори се стига до цезарово сечение месец по-рано, за да се вмъкнат децата в класирането, което дава предимство.
От ИТН поискаха мерките за детските градини да бъдат в контекста на регионалната политика, да няма съсредоточаване на семейства с деца само в София.
Ще се разшири и обхватът на енергийно подпомаганите, ще се дефинира енергийна бедност. Очаква се да се въведе и възможност за разсрочено плащане на сметки. Ще се дава и една минимална работна заплата за самостоятелно наети в области с невъзможност за работа поради ограничителни ковид мерки. Антиковид мерките в помощ на работодателите ще продължат и догодина.
Единодушно бе подкрепена идеята за автоматично определяне на МРЗ като процент от средната работна заплата. Конкретен процент не бе фиксиран, но от БСП и ИТН се обединиха около 50%.
Според думите на Гьоков се разбра, че МРЗ може да стане 710 лв., но този конкретен размер не бе записан изрично.
Партиите посигнаха съгласие за определянето на максималния осигурителен доход, който сега е 3000 лв. Занапред процентът ще бъде на база средната работна заплата, като не вписаха точно число. Асен Василев обеща, че със сигурност максималният осигурителен доход няма да спадне.
Нищо конкретно не бе прието по отношение на политиката за подпомагане на семействата с деца и така на практика остана открит въпросът дали ще бъде продължена данъчната отстъпка от 450 лв. на дете и за доходите от 2022 г., която зависи от гласуването на бюджета за следващата година.
В преговорите взеха участие Георги Гьоков, Емилия Масларова, Десислава Петрова, Таня Георгиева, Катя Георгиева, представители на БСП, Теодора Пенева, Цветан Предов, Мика Зайкова от ИТН. ДБ ще бъдат представени от Елисавета Белобрадова, Стоян Михайлов, Кристина Петкова, Владислав Панев. От ПП участие взимат Асен Василев, Ива Руйчева, Андрей Гюров.
Георги Гьоков от БСП посочи, че от партията знаят какво трябва да се прави в социалната политика, били са единствената позитивна алтернатива на ГЕРБ, били са неотговорно и неотлъчно в комисиите, предлагали са инициативи за силно и проспериращо общество. Предложенията на БСП включват семейно подоходно облагане, реална защита на българското семейство. Целта в социалната политика на БСП е социална защита на човешкото достойнство, заяви Гьоков. Той изрази опасения в днешната дискусия да не се получи наддаване, като увери, че от БСП няма да го правят.
От БСП предлагат удължаване на добавката от 120 лв. към пенсиите до края на извънредната епидемична обстановка у нас, размерът на майчинството през втората година и през 2022 г. да бъде колкото минималната работна заплата (МРЗ), посочи Георги Гьоков.
От думите на Гьоков стана ясно, че се обсъжда размер на минималната работна заплата от 710 лева за 2022 година. В момента майчинството е колкото минималната работна заплата, но това е записано само до края на тази година. От БСП искат в бюджета да има конкретни мерки за спешна енергийна целева подкрепа за семействата с ниски доходи – месечна целева субсидия от 200 киловатчаса до края на месец март при ясно дефинирани критерии за енергийна бедност. Нито едно семейство с ниски доходи да не бъде изключено от енергийната мрежа, като се даде възможност за разсрочено плащане на сметките, които са високи през зимния отоплителен сезон. Ограничаване на износа на дърва за огрев, диференцирани ставки на ДДС за храни и лекарства също са сред предложенията на БСП.
Безплатни детски градини и ясли, помощ в размер на минималната работна заплата за родителите, които са принудени да останат вкъщи по време на пандемията с децата си, са сред предложенията на партията.
БСП предлага еднократна помощ от 300 лв. за всички деца от 1-4 клас, облекчаване на данъчната и осигурителната тежест за работещи родители чрез въвеждане на 500 лв. необлагаем минимум за всяко дете.
Проблемът с бедността да не се решава с осигурителната система, а със социалната, искат от БСП.
„Не трябва политически да се разрешават проблемите с минималната пенсия, трябва да се доплаща до линията на бедност чрез социалната система, за да не се смачква логиката на осигурителната система“, посочи Емилия Масларова от БСП.
От БСП искат всички плащания, които не са свързани с осигурителен принос, да се поемат от социалната система, искат увеличаване на тежесттта на всяка година трудов стаж след пенсионна възраст и увеличен размер на минималното обезщетение за безработица.
Закон за възрастните хора отново предложиха от БСП.
МРЗ трябва да е 50% от средната работна заплата, посочи Мика Зайкова от „Има такъв народ“. Тя припомни, че това е заложено и в европейската директива за минималната работна заплата.
Минималната пенсия за пълен трудов стаж трябва да бъде близко до издръжката на живот в средносрочен план, а пенсиите като цяло да гарантират заместващ доход на средноевропейските нива, настояват от ИТН. Зайкова посочи, че „стандартът на живот на пенсионерите драстично пада след излизането им в пенсионна възраст, България е страната с пенсии с най-нисък заместващ доход“.
Партията предлага да се направи пълен анализ на двата стълба на пенсионната система, като на базата на този анализ да има цялостна пенсионна реформа.
„Крайно време е да се направи анализ и на категориите труд за пенсиониране, да се преосмислят, за да не изтичат средства безсмислено“, допълни Зайкова.
ИТН предлага и премахване на таксата за вноска във втори стълб и мерки за по-гъвкаво, по-прозрачно и по-доходно управление на средствата в него. Максималният осигурителен доход трябва постепенно да расте, да е равен най-малкото на три МРЗ, каза Зайкова. Според нея „това положение, в което половината пенсионери, които с различен принос са на минимална пенсия, е нетърпимо и показва, че системата ни е тотално дисбалансирана в резултат на безсмислени действия с цел да се потуши един или друг проблем. Социалното подпомагане на пенсионерите с доходи под линията на бедност трябва да бъде и през услугите в домашна среда, смятат от партията. ИТН държат на електронно управление на социалните услуги и социалните плащания“.
Теодора Пенева от ИТН посочи, че партията предлага универсален принцип за подпомагане на семейства с деца. Еднократна помощ за ученици от всички класове. Потребителска помощ в размер на 24 минимални заплати за новородени и отглеждани в България деца, разсрочена в период от 7 години като „идеята е парите да се дадат на заетите родители, живеещи в България“.
Механизъм за подкрепа на енергийно уязвимите потребители, официална дефиниция за енергийна бедност, искат от партията. Според тях в действащата наредбата доходният критерий изостава, базиран е на два пъти гарантиран минимален доход, което е критерий, който не може да догони увеличението на доходите и разходите на хората. От партията настояват критерият да следва процент от официалната линия на бедност, а тя ежегодно да следва методиката на Евростат. Необходимо е и да се разграничи помощта за отопление от помощта за електроенергия, смятат от ИТН.
Теодора Пенева отбеляза, че трябва да се въведе линия на енергийна бедност, като идеята е да има един енергиен калкулатор, с който всеки един потребител да изчисли какъв разход има, дали има възможност да покрие критериите за енергийна бедност, а вторият компонент да е неговият разполагаем доход след разхода за сметка – над линията на бедност.
От партията искат да се преразгледа бюджета на делегираните от държавата дейности в социалните услуги, без да се ощетяват работниците, като се помисли за услугите по 24 часа, които не са получили достатъчно пари, а са много натоварени по време на пандемията. Да се подобрят условията на труд и заплащането на социалните работниците, като висшистите да получават заплати като учителските, искат още от партията.
Приемане на промени в Закона за личната помощ, които да премахнат ТЕЛК решението като достъп до лична помощ, увеличаване на часовете от 12 на 16, както и на ставката, искат още от ИТН. Създаване на Държавна агенция за хора с увреждания, която да вземе под управление интеграционните отдели за хора с увреждания.
„Регистърът на хора с увреждания не е обвързан с техните потребности, не се знае кой от какво има нужда. Трябва да се определят социални, здравни, образователни нужди, нужди от заетост. Да се възстанови националният раков регистър, както и регистрите за редки болести.“
Социалната политика трябва да бъде надпартийна политика, заяви Цветан Предов.
От ДБ настоява да се дефинира понятието благосъстояние, като се постави концепцията за благосъстояние, включително благосъстояние на детето, в основата на нормативната база, посочи Стоян Михайлов. Според партията липсата на дефиниция за детската бедност пречи на това да се подпомагат децата, да се инвестира в политики, които да повишават тяхното благосъстояние, качество на живот и включване.
ДБ иска детските градини да станат национален приоритет, за да могат родителите да съвместяват успешно личен и професионален живот. По думите на Кристина Петкова, романтично е детските градини и ясли да са безплатни, но още по-важно е да има ясли и градини за всички деца.
От партията смятат, че трябва да има регулиране на професиите в социалната сфера (напр. социален работник, клиничен социален работник, психолог, психотерапевт и логопед), защото България е една от малкото страни в ЕС, която не е направила това.
Елисавета Белобрадова, Стоян Михайлов, Кристина Петкова и Владислав Панев посочиха, че имаме огромен проблем с хората, работещи в социалната сфера, не само социалните работници, като това се изразява в недостатъчната подкрепа на държавата, липса на изисквания към квалификацията и липсата на стандарти. Според тях възнагражденията в сферата трябва да са обвързани с резултати.
От ДБ посочиха, че е притеснително, че разликата между минималната пенсия и средната стана прекалено малка, според партията дългосрочно хората трябва да бъдат насърчавани да се осигуряват върху реални доходи.
Елисавета Белобрадова призова системата на ТЕЛК да бъде премахната и да се премине към международната система за оценка на възможностите на хората. В момента тази система съществува само, за да се получават пенсии, а няма за цел хората да се включат в социалния живот, посочи тя.
Партията предлага и създаването на Пътна карта , която да е въз основа на регистри за всички уязвими групи. „Трябва да знаем всички уязвими групи, като дейностите да се правят въз основа на регистрите и посочените нужди от тях“, посочиха от партията.
Те обърнаха внимание и на огромната администрация и липсата на хора на терен.
От ПП предложиха големи глоби и криминализиране на плащането и получаването „на ръка“ на суми за труд над размера на заплатата. Глобите трябва да се плащат от работодателя, от счетоводителя и от самото лице, за да се изсветлят осигуровките, пенсионните плащания. Да се засили съвместните проверки между НАП и ГИТ. Социални помощи не трябва да се дават на хора, които са трудоспособни. „Ако някой може да работи, той трябва да работи, а не да разчита на социални помощи“, каза лидерът на ПП Асен Василев.
