Войната в Донбас е ключов въпрос за Украйна и всеки от нейните граждани. Това е факт, който не изисква доказателство, това е, което всички проучвания на общественото мнение потвърждават, това е абсолютно очевидно. Толкова е очевидно, че Владимир Зеленски постави този въпрос преди изборите в приоритета на своята кампания. С тезата, че огънят в Донецк и Луганск трябва да бъде спрян, мирът трябва да бъде сключен, Зеленски като цяло спечели изборите. Нещо повече, той каза, че завръщането на всички военнопленници е негова основна задача, първи приоритет. Хората не можеха да не гласуват за такива обещания, повярваха, че Зеленски ще помири страната.
Зеленски изобщо говори много за Донбас и по-специално за това, което може и иска да направи. Например, че е готов да преговаря дори и с Путин. Той изрази увереност, че преговорите с Русия са необходими, дори и със „свидетели“ – САЩ и Европейския съюз. И не забравяйте колко добре прозвуча неговата встъпителна реч: „Мога да ви уверя, че за да не умират повече нашите герои, аз съм готов за ВСИЧКО. Определено не се страхувам да вземам трудни решения, да загубя популярността си, своя рейтинг. Готов съм да загубя позицията си без колебание, само за да дойде мирът“.
Много красиво и много ни се иска да вярваме, нали?
Но какво имаме в сух остатък след първия месец от президентството на Зеленски?
Неясни кадрови назначения, флиртуване с НАТО в Брюксел, изявления пред целия свят, че Украйна не е готова за преговори с ДНР и ЛНР относно завръщането на териториите, че Русия е агресор, срещу който е необходимо да се засилят санкциите. И паралелно с това – обяд на бензиностанцията, интервю на стационарен велосипед и плуване във фонтан. Това има ли нещо общо с опитите за установяване на мир в Донбас? Уви, не.
Нещо повече, украинските политолози единодушно казват, че Зеленски продължава точно външната политика на Порошенко. Всъщност е станал Порошенко версия 2.0, дори леко деградирала, защото не говори езици.
Разбира се, възможно е да се каже, че той не е имал възможност, не е минало достатъчно време или че Русия е отхвърлила инициативите на Украйна. Но не е така.
Зеленски като президент е отговорен за външната политика, което означава, че той разполага с всички правомощия. Но той не предложи на Русия никакви инициативи. Абсолютно никакви. Въпреки че, ако имаше за приоритет прекратяването на войната, щеше да преговаря. Вместо това Зеленски отказа услугите на Виктор Медведчук, когото Кремъл вижда като единствен надежден преговарящ. Зеленски замина в Брюксел в щаба на НАТО, където обеща да вкара страната в Алианса (въпреки че преди това бе уверил хората, че това е възможно само чрез референдум). Също така новият президент заяви, че Русия е агресор, че няма да има преговори с Донбас, въпреки че дори френският президент Емануел Макрон призова в прав текст Киев да води такива преговори.
Какво мислите, след тези първи 30 дни на Зеленски, в Кремъл ще искат ли да преговарят? Всъщност, за един месец Зеленски премахна всички възможности да установи контакт с Кремъл, да се опита да се договори за благоприятни условия и за двете страни. За месец! Сигурен съм, че Кремъл вече е сложил дебел кръст на Зеленски като човек, с когото може да се говори за всичко. Защото публичната реторика на украинския президент не се различава от реториката на Петро Порошенко. И това е фундаментално погрешният ход на Зеленски, който ще го доведе до задънена улица, в същата, в която попадна бившият президент.
Но в края на краищата Зеленски имаше възможност някак си да се установи контакт с Донбас и Руската федерация. Почти веднага след встъпването в длъжност руският външен министър Сергей Лавров се обърна към него. Той призова украинския президент да проведе обмен „всички за всички“. Това е, което Порошенко не е направил, но това, което украинците очакваха. Ако Зеленски се беше съгласил, 62 украинци вече можеха да си бъдат у дома. Но той просто пренебрегна предложението на ръководителя на руското външно министерство. Но сега той гласно и публично декларира, че Руската федерация трябва да се съобрази с решението на Международния трибунал и да върне украинските моряци у дома. Той вярва в него. Вярата е добра, но много наивна, ако сте президент на държава. Когато беше възможно да се върнат всички затворници в Украйна, като се увеличи общественото доверие в теб, Зеленски очевидно беше твърде зает да играе тенис на маса или да планира преместването на президентската администрация от Банкова. Или неговото обкръжение просто не разбира от дипломация. Беше пропуснат момент, който можеше да обърне историята в различна посока.
Сега Владимир Зеленски отговаря на критичните въпроси на журналистите в стила „О, аз се шегувах“. Шегувах се за намаляване на митата, пошегувах се за готовността за диалог с Русия. Не е така, объркали сте се, не сте разбрали Зеленски добре. Е, все още не сме чували такива извинения от украинските политици. Наистина нови подходи.
Като обобщение, какво имаме в Донбас? Половин дузина обещания на президента Зеленски, които той или е забравил, или от които се е отказал. Украинците са все още в плен. А в Донбас, в зоната на бойните действия, се наблюдава влошаване на ситуацията – не само военните, но и цивилните са избивани и ранявани. Изглежда, че парламентарните избори ще коригират нивото на обществено доверие в екипа на Зеленски.
