Защо ДДС е регресивен данък, който удря бедните
У нас половината от приходите в бюджета идват от този налог и нито едно правителство не го пипа
ДДС е данък, който нито едно правителство, независимо от цвят, коалиционни партньори, икономическа политика и финансови показатели не пипа. Причината е проста – от ДДС идват повече от половината приходи в бюджета.
Но трябва да сме наясно ,че това е данък, който удря преди всичко хората с ниски доходи. Затова някои икономисти го определят като „регресивен“ данък, за разлика от прогресивните данъци, при които колкото си по-богат, толкова повече плащаш.
Откакто има ДДС в България има и злоупотреба с него. Дела за неправомерно изтегляне на ДДС се водят почти всяка година, имаме си ДДС-милионери, а ДДС измамите са по-чести от пътуването без билет в градския транспорт на Сиофия.
Колкото повече получава човек на месец, толкова по-малко процентно дава на държавата чрез този данък. И обратно, колкото по-ниски са доходите, толкова по-голяма част в проценти се изземва от държавата чрез ДДС.
Ето един елементарен пример за това. Двама души, които работят в България получават различно месечно възнаграждение. Единият взима 800 лева, другият-10 000 лева на месец.
Да предположим, че този с високото заплащане харчи половината от парите си месечно-това са 5000 лева. Значи, купувайки с тези пари стоки и услуги, той дава на държавата през ДДС 1000 лева. Това са 10% от месечните му приходи. Ако останалите му пари стоят в банка, той получава лихва за тях и така допълнително намалява данъчната си тежест.
Нискозаплатеният условно с 800 лева няма голяма възможност да заделя пари, тъй като има битови сметки, разходи за жилище, за деца, транспорт и храна. Така че повечето от хората с такава заплата харчат цялата до края на месеца. А който не успее-взима бързи кредити, които вече се измерват с милиарди левове и това е много показателно за финансовото състояние на нископлатените хора у нас. Но купувайки стоки и услуги за 800 лева, той плаща 160 лева ДДС на държавата ,защото у нас всичко се облага с този данък, без изключение. това означава, че държавата му прибира двойно в проценти отколкото на човека с доход 10 000 лева.
Колкото по-ниска е заплатата или доходите на определен човек или семейство, толкова повече като процент отиват в бюджета през ДДС.
Какво показват тези условни примери? Първо, държавата разчита на бедните у нас, за да пълни бюджета. Второ, липсата на политическа воля да се намали ставката на този данък за стоки от първа необходимост, книги, детски стоки и други дава ясна представа за липсата на социални елементи в държавната политика.
