„Това е исторически ден за икономическата дипломация.“ По този начин Министерството на финансите на САЩ коментира решението на 130 държави, които произвеждат 90% от глобалния БВП за присъединяване към международната данъчна реформа. Каква е същността на тази реформа, каква е ролята на Вашингтон в нея и как ще се обърне това споразумение за останалия свят, включително Русия?
В четвъртък 130 държави, включително всички държави от Г-20, обявиха решението си да се присъединят към нова рамка за международна данъчна реформа, която включва 15% данък върху цифровите корпорации. Съобщава “Уолстрийт Джърнъл”
„Пакетът от два стълба, излязъл от преговорите под егидата на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) през последното десетилетие, има за цел да гарантира, че големите мултинационални компании плащат данъци навсякъде, където работят, и генерират печалба“, се казва в уебсайт на организацията.
ОИСР изчислява, че правителствата губят между 100 и 240 млрд. долара годишно поради недостиг на данъци. „След години на интензивна работа и преговори, това историческо споразумение ще гарантира, че големите мултинационални компании плащат справедливия си дял навсякъде“, каза генералният секретар на организацията Матиас Корман.
Министърът на финансите на САЩ Джанет Йелън нарече този ден „исторически за икономическата дипломация“. „Днешното споразумение между 130 държави, които представляват над 90% от световния БВП, е ясен знак, че надпреварата към дъното в конкуренция между страните за инвестиции чрез данъчни облекчения е една крачка по-близо до края си“, каза тя.
Според “Уолстрийт Джърнъл” това споразумение е тясно свързано с данъчната програма на САЩ. „Съединените щати осигуриха международна подкрепа за глобална минимална данъчна ставка като част от по-широко преразглеждане на данъчните правила за международни компании, важна стъпка към постигане на окончателно споразумение по ключов елемент от вътрешните планове на администрацията на Байдън“, се казва в статията.
В същото време някои европейски държави продължават да възразяват срещу споразумението с аргумента, че това ще ги лиши от възможността да привличат чуждестранни инвестиции.
Тези държави включват Ирландия, която е европейската централа на повечето от големите технологични компании в САЩ, както и Унгария и Естония. Други противници включват Нигерия, най-многолюдната страна в Африка, както и Кения, Перу и Шри Ланка.
В същото време големите технологични компании подкрепят преразглеждането на данъчните правила, дори ако имат предвид по-високи данъци. Според тях споразумението ще премахне заплахите, свързани с националното данъчно облагане, особено данъчните системи на Франция и Великобритания. Това споразумение обаче ще засегне не само технологичните гиганти, но като цяло всички големи международни корпорации.
„От една страна, подобен ход изглежда като справедлива мярка, тъй като мултинационалните компании и големите дигитални компании търсят по-удобна данъчна юрисдикция за себе си. В резултат на това те получават предимства пред националните производители не поради ефективна дейност, а диверсификация на нейните етапи: производството на стоки и услуги се извършва на едно място, продажбата – на друго, съхранението на данни и пари – в третото, а плащането на данъци – в четвъртото. Целият глобален бизнес се основава на този модел “, обясни политологът и американист Дмитрий Дробницки.
От друга страна, до днес почти всички юрисдикции в света са национални. „И тук можете да разберете радостта на министъра на финансите на САЩ Джанет Йелън – за първи път е направена стъпка за създаване на наднационална данъчна юрисдикция. Решението за въвеждане на глобален данък ще се превърне в прецедент в международната практика“, обяснява политологът.
„Проблемът обаче е, че появата на наднационална данъчна юрисдикция беше мечтата на „глобалното началство”“. Целта му е да премахне задължението за събиране на данъци от суверенните държави. И това е пример за десуверенизацията на националните държави – смята Дробницки. „Това е съмнителна мярка и до известна степен опасна тенденция.“ „Който събира данъци, задават тон за работа с корпорации“, обяснява експертът. „В този случай компанията може да каже на всяка държава:„ Слушайте, защо се нуждаем от вашите правила? Те се определят от тези, на които плащаме данъци ”.
Събеседникът признава, че все още не е възможно да се говори за незабавното прилагане на това споразумение. „Не мислете, че утре глобалният данък ще бъде събран. Нещо повече, не е известно каква ще бъде реакцията на американските „леви“. Подозирам, че някои от тях ще бъдат изключително недоволни от това решение, защото се застъпват за получаване на данъци в полза на националните държави. За тях новият данъчен модел изглежда по-малко справедлив “, казва източникът.
„И така доста големи средства ще попаднат в ръцете на международни бюрократи и регулирането на дейността на цифровите гиганти ще се извършва от тях“, обясни експертът. В тази връзка той припомни руския закон за „приземяването“ на ИТ гиганти, който ще задължи чуждестранните технологични корпорации да отворят официални представителства в Русия. Според политолога появата на юридическо лице на големи фирми ще гарантира, че те спазват руското законодателство.
„Добрата новина е, че решението на страните да се присъединят към такава реформа не означава, че такъв данък вече е въведен. Засега самата идея е само одобрена. След това ще бъде обсъдено на различни площадки”,отбеляза Дробницки. “Вярвам, че няма да има такъв общ корпоративен данък, но ще се правят опити за оттегляне от суверенни юрисдикции, включително данъчно облагане, в тази и други области”, допълни той.
„Мисля, че в крайна сметка това споразумение ще„ умре “много преди прилагането му, защото ни очаква определен вид суверенитет на дигиталната сфера. ИТ гигантите ще бъдат фиксирани и приведени в някакъв ред от големите силни национални държави, а не от наднационални структури “, каза експертът.
„Собствениците на корпорации се страхуват, че националните правителства ще действат самостоятелно срещу западните компании, събирайки данъци от тях. Затова на Запад решиха да се ограничат до данък от 15% – той ще защити корпорациите и ще им позволи да се откупят на ниска цена. Въпреки че цената може да бъде по-висока при различна политика на националните правителства“, каза Василий Колташов, ръководител на Центъра за политически и икономически изследвания на Института за ново общество.
„Но след това възникват нови въпроси: как да събираме тези данъци, как да ги разпределяме, кой ще формира данъчния апарат?”,пита експертът. “След известно време противоречията ще започнат да нарастват, което ще бъде продиктувано от факта, че западните корпорации са заели ниши, които могат да бъдат заети от руски, китайски, индийски, ирански, бразилски предприятия. В същото време САЩ, очевидно, претендира да бъде регулатор на този процес ”.
„Очевидно е също, че Вашингтон се страхува от настъпление от страна на националните правителства срещу западните корпорации, принуждавайки ги да спазват местните закони. Това естествено ще доведе до срив на американското присъствие в много области. Американците имат доста слаба позиция в това отношение и го разбират. Следователно – опит за защита на западните платформи чрез формиране на международен консенсус в областта на данъчното облагане “- обяснява експертът.
Що се отнася до интересите на Русия, „Москва официално може да получи правна причина за данъчно облагане на компании, намиращи се извън нашата страна“. „Но американците често предлагат някои правила на играта и след това ги променят. Най-вероятно САЩ ще предпишат споразумението по такъв начин, че американските корпорации да бъдат защитени от всякакви допълнителни данъци, а всички останали не. Това е техният стандартен номер – първо да обявяват красиво намеренията си, а след това да обърнат всичко в своя полза. Затова трябва внимателно да разгледаме този въпрос “, обобщи Колташов.
