Изнесените от служебния финансов министър огромни загуби за хазната не са новина, но са съществена стъпка за повече прозрачност в работата на НАП.
Ще излезе ли заек от шапката на служебния финансов министър Асен Василев и ще видим ли ново отношение на данъчни, митници, контролни органи към любимите фирми на властта? Ще помогне ли с нещо осветяването на огромните несъбираеми задължения към хазната, ще секне ли поддържането на огромни фиктивни касови наличности от част от българския бизнес?
Тези въпроси звучат почти риторично, защото засягат системни проблеми в работата на НАП и митниците. Много от обявените от Асен Василев практики всъщност не са новина. Това обаче не е оправдание за бездействието досега. Служебното правителство направи силна заявка, че системата ще бъде извадена от инерцията. Краткият мандат няма да стигне за генерална промяна, но пък може да наложи максимална прозрачност, от която следващите кабинети ще е трудно да отстъпят. Какво разбрахме досега?
Отписването на стари задължения се е превърнало в спорт
Само за 3 години – от 2017 до 2020 г., НАП е отписала по давност задължения в размер на 10 млрд. лв. Ежегодно данъчните отписват задължения в размер на 2-3 млрд. лв., които не са успели да съберат в максимално позволения от закона срок от 10 г. Извън отписаните суми към НАП са натрупани други 10 млрд. лв. просрочени задължения, които на свой ред са трудосъбираеми, обяви служебният министър Василев.
В розовия свят на ГЕРБ, в който има пари за раздаване, защото митниците и данъчните работят безотказно, тези суми звучат втрещяващо. Огромният размер на погасяваните по давност задължения обаче не е новина. Още през 2019 г. се разбра, че отписваните по давност задължения са достигнали космически нива. Одит на Сметната палата за събираемостта на данъците и осигуровките в НАП за периода 2013-2016 г. показа, че само в рамките на 1 година – 2016, са отписани общо 10,3 млрд. лв. (тогава влезе в сила промяна в Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, която даде възможност на данъчните да отписват задълженията с изтекла абсолютна давност по служебен път, без да се чака волеизявление на длъжника). Просрочените задължения към края на 2016 г. достигаха рекордните 30 млрд. лв., а данъчните бяха определили като несъбираеми 85% от тях.
Това, което впечатлява в действията на служебния министър, е не толкова самите данни, колкото готовността те да бъдат обявени. Данъчните не обичат да признават провалите си и медиите трябваше да водят съдебни дела, за да се сдобият с тази обществено значима информация. Публикуването на данните и стандартизирането им в отделна секция на сайта на НАП ще е значим напредък по линия на прозрачността в работата на данъчната администрация.
Показателен е и
отказът на Василев да приеме тези високи нива
на несъбираемост като нещо нормално. Неговото поведение изпъква на фона на доста наглите оправдания на бившата шефка на НАП Галя Димитрова. В опит за защити данъчните тя обясни, че отписваните през 2017-2020 г. задължения са трупани преди периода 2006-2009 г., т.е. отдавна, и данъчните са били безсилни да ги съберат в максималния срок от 10 г. заради многото схеми за заобикаляне на закона. Това на практика е признание за дългогодишния отказ/провал на държавата реално да издирва и наказва некоректните длъжници. Само за сравнение – отписваните с лека ръка 3 млрд. лв. годишно надхвърлят годишния приход от корпоративен данък. Наистина, тази битка е дълга и наказването на длъжниците на фиска не зависи само от НАП, но не може изначално да бъде обявявана за безсмислена. А и ГЕРБ управлява 12 години. Защо партията не е намерила сили или воля да промени закона, за да не може той да бъде заобиколен, е въпрос, но който нито Галя Димитрова, нито останалите яростно защитаващи „успехите“ на Борисов желаят да отговорят.
Призракът на други неработещи институции наднича и зад темата с касовите наличности, корупцията и купуването на гласове за избори, повдигната от служебния министър Василев. Поддържането на огромни касови наличности също не е новина. През 2017 г. НАП изнесе данни за огромни касови наличности, поддържани от част от българския бизнес. На база на подадените от самите компании декларации за 2016 г. данъчните установиха, че 1289 фирми държат в каса наличности от над 1 млн. лв. Или общо 13 млрд. лв. Данъчните предупредиха, че започват проверки и дадоха възможност на фирмите сами да коригират декларациите си. Проверките потвърдиха основната причина за декларирането на фиктивни касови наличности – отклоняването на средства на фирмите за лични нужди на собствениците и свързани с тях лица, или така нареченото скрито разпределение на печалба. По закон то се санкционира с глоба, а сумата на неоткритата касова наличност се третира като дивидент и се облага с данък. В резултат от кампанията през лятото на 2018 г. НАП отчете, че касовите наличности в анализираните фирми са намалели с близо 5 млрд. лв. към края на 2017 г.
Сега картината обаче е по-интересна, защото фокусът на проверките не са фирмените пари, отклонявани за лични луксозни покупки, а използването на сумите за купуването на вот и корупция. Тук по никакъв начин не може да се очаква резултат от самата НАП – освен самото установяване на фиктивни касови наличности, и темата ще трябва да получи продължение от други органи като МВР и прокуратура.
Най-интересен е фокусът на НАП върху
фирмите, получаващи най-големия пай от публичното финансиране
под формата на обществени поръчки и изпълнение на европроекти. Разпространените данни за най-големите получатели на обществен ресурс направо звучат революционно, дори и без конкретика за самите компании, каквато няма как да очакваме от НАП. Служебният министър Василев обаче даде ясно да се разбере, че имената на компаниите ще бъдат обявени след получаването на съгласие от съответните ресорни министри, възложители на поръчки.
Направо не е за вярване, че след години затваряне на очите институциите не само ще признаят явната концентрация на обществен ресурс в шепа фирми, но тези компании ще бъдат щателно проверени. Темата за концентрацията също не е нова. През 2016 г. бившият финансов министър Симеон Дянков скандализира строителния сектор със сходно твърдение – че големите поръчки в бранша отиват в 5 фирми, и дори се стигна до писане на опровержение от страна на Камарата на строителите, че в бранша няма картел. (Междудругого – по същото това време премиерът Бойко Борисов отмени търговете за строителство на магистрала „Хемус“ по подозрение, че ще се строят от свързвани с Делян Пеевски и Валентин Златев фирми, а сега същата тази магистрала се строи съвсем натъмно от незнайно кого).
Сегашните данни на данъчни и МФ за концентрация при получателите на обществени ресурси са повече от показателни. 7 компании през 2020 г. или 0,007% от всички получатели на публични средства (96 150 фирми) са взели договори за 3,4 млрд. лв., което е 22% от общия разпределен обществен ресурс (15,818 млрд.лв.). Огласяването на самите компании надали ще е толкова голяма изненада – повечето процедури за възлагане на договори са публични, но голямата новина тук е, че най-после ще бъде направена и проверка на тези компании и поне временно комфортът за любимите фирми на досегашната власт свърши. Неслучайно данните за концентрация бяха засечени с друг списък – този за получателите на кредити от Българската банка за развитие. Предстои да видим дали всички тези действия на служебния кабинет ще доведат до устойчиви решения и по-конкурентна икономика, без фаворизирани фирми.
