Тази снимка „подозрително“ изчезва. Вижда се на нея как „антикомуниста“ Спас води манифестация на БКП със знаменце.
Спас Гърневски – отблъскващият политически хамелеон
Вгледайте се внимателно в снимката. Тя е от 1988 год. От манифестация по случай „светлия” празник Девети септември в Пловдив. Това е „ударния” блок на пловдивската печатница и до комунистическия директор Тянчев е човек с широка усмивка и знаменце на партията в ръка, с грижливо причесана лимба, чарлстон и черно яке. Това е безподобния Спас Гърневски, който в устрема си аха и ще превземе „светлите бъднини” за правото дело на комунизма. Пак погледнете фотото, защото статията ще е за този раблеански герой на новото време и от уважение към словото няма да цитирам венцехвалните стихотворения-опуси за възхищението спасово към комунизма, Альоша, незнайния съветски воин на същия този герой Гърневски или както Камен Хаджипетров осъвремени името му на Амфоров. Който иска може да намери стихотворенията му в многотиражката на пловдивската държавна печатница отпреди 1989 год. – аз няма да го направя, защото хартията е изтърпяла какви ли не словоблудства, че да я мърсим и със словата на Спас.
За първи път пиша за него, независимо, че се познаваме вече четвърт век. Все си мислех, че човек има право да се развива, да променя възгледите си, дори на покаяние, дори когато бе прогонен от Демократическата партия през 1994 год., не заех категорична позиция срещу него – още си мислех, че човек трябва да има право на следващ шанс, независимо от гадостите, които е сътворил.
Но в началото на тази предизборна кампания с почуда видях, че лицето Спас Георгиев Гърневски се е намърдал в листата за общински съветници на Герб с личното застъпничество на Иван Тотев/Мамин Тотю/. Е, то бива, бива, но в крайна сметка и в политиката трябва да има някаква елементарна хигиена, просто елементарна, нищо повече. И си направих труда да проследя през колко партии премина Спас Гърневски от 1990 год. та чак досега – просто е невероятно на какви преобръщания и лупинги е способен човек, само и само да се добере до властта и как човек може да плюе без свян върху физиономията си, отминавайки елементарния морал и срам. Да прави същото и с хора, на които до вчера се е кланял и писал оди за възхвала.
Пригответе се и бройте, ще бъде любопитно.
След 1989 год. в средите на независимите опозиционни движения в Пловдив името на Спас Гърневски бе абсолютно неизвестно. Появи се към края на 1990 год. като автор във вестника на пловдивската Демократическа партия-Пловдив „Демократическо знаме”, където редеше кухи и празни фрази, отличаващи се с митингаджийски плам и демонстративно послушание към лидерите на организацията Илия Кожухаров и Венцислав Бъчваров. Организацията бе в непрестанни крамоли с посестримата си ДП на Стефан Савов за легитимност и право на съществуване. Да, но СДС в София призна организацията на Савов и във Великото народно събрание попадна от ДП-Пловдив само Бъчваров/той изпитваше непоносимост към лицето Гърневски и досега не знам защо./. И тогава анонимният словослагател Гърневски започна едни писма под формата на пламенни статии до Стефан Савов с призиви за обединение, в които имаше фрази като: „Г-н Савов, вие сте лидерът на СДС, който води титанична битка с червената чума БСП и сега е моментът за решителна битка със комунистическото зло” или пък: „Г-н Савов, ние демократите, ви чакаме да поведете опозицията под синьото знаме на свободата, ние ще вървим след вас с вяра в победата…” и все такива сърцераздирателни поплаци. Дойде началото на 36 НС и победата „с малко и завинаги”, а видял светли облаци над главата си се активизира и Спас. Бяхме на власт и междувременно Гърневски заряза ДП-Пловдив и стана член на Демократическата партия-София и никой не бе в състояние да спре устрема му. Дотогава скромен печатарски работник/началник склад/ той изведнъж цъфна в СДС като кандидат за директор на печатницата и спечели съпартийците си с клетви за „борба с червената зараза в печатницата”. Тогавашният председател на ОбС и член на ДП Теодор Димитров „захапа въдицата” и написа писмо до министъра на икономиката Р. Биков да назначи Спас за директор, а аз се хванах да събирам подписи в подкрепа на пловдивският печатар, който се оказа е някакъв дребен началник на склад за хартия, но ние устремно се втурнахме да помагаме на съпартиеца. Назначението му нещо се забави и с Илиян Шотлеков и Емил Цочев един прекрасен ден цъфнахме при министър Биков, но той ни попари, че не му се ще да назначава на тази длъжност рабфакаджия като Гърневски. Бяхме удивени, защото гръмката ни кандидатура се оказа обикновен храненик на социалистическото недомислие РАБФАК, изпратен там по препоръка на партийния комитет и местната структура на профсъюзите. Все пак бяхме убедени в неговата вярност в идеята и след много скандали успяхме да отвоюваме директорското място за Гърневски в печатницата. Скоро след назначението му, в ДП дойде леля Стефка Баракова, която изля гнева си: „Как не ви е срам да сложите за директор най-големият комунист в печатницата. Този бе слуга от най-долна проба на всички директори и им се мазнеше безсрамно!” и тръсна на масата една папка, в която се мъдреха елейни слова за партията и Альоша, за съветския войник, за априлската линия на БКП, за септемврийското въстание и все такива скверни думички. Без изключение бяха подписани от нашия скъп съпартиец Спас Гърневски. Дори за рождените дни на партийните началници той не бе пропуснал да драсне някой ред. И понеже не са стихотворения не е голяма гавра със словото да цитирам Спас по повод юбилей на някой си Шопов – партиен секретар: „Другарю Шопов, дните на Вашия празник съвпадат с навечерието на един разлистен исторически Април, в който социалистическата ни родина ще очертае магистралата на своето бъдеще от трибуната на конгресната зала…” И все такива тържествени заклинания в обич към партийни секретари, комунизма и БКП. Пише ли пише Спас, спиране няма. Бяхме като гръмнати.
Теодор Димитров като прочете словесната помия на Гърневски побесня: „Този дебил ни е лъгал през цялото време, безсрамник.” Още по-яростни бяха депутата Александър Карадимов, Андрей Захариев и Вълко Гаджалов. Карадимов например веднага написа предложение до Савов да бъде изключен от ДП в съгласие с чл. 14 от Устава на партията. И тогава си замълчах и призовах колегите да не разлайваме кучетата, но лавината бе тръгнала. Опитах се да убедя Савов и Златка Русева, че е по-добре да го посъветваме да се оттегли тихомълком и да не правим резки движения, но времената бяха революционни. На събрание на местната организация на ДП Спас Гърневски в негово присъствие бе изключен с почти пълно мнозинство. Той не миряса и обяви, че му правели заговор, че „ония били комунисти”, но и дума не отрони за своите опуси. Решението на местната организация бе обжалвано пред Върховния партиен съвет на ДП. Пред мен е протокола от това заседание и там пише черно на бяло: „Потвърждава изключването на Спас Георгиев Гърневски от ДП заради явни комунистически убеждения, разпространявани чрез печата.”/Протокол на ВПС на ДП № 17/22.05.1994 год./
Скоро пред в. „Марица” Спас Гърневски каза, че е напуснал/???/ ДП, защото тя работела срещу единството на СДС, а дума не обели, че тогава ДП си бе член на СДС и в протокола за изключването му няма и дума за разрив със СДС, а се коментираха само неговите излияния в тежък комунистически дух. Както винаги през политическата си кариера, той лъже най-безсрамно с надеждата, че хората са забравили битието му.
След като бе изгонен от ДП, Гърневски не миряса и стана член на ДП-1896, начело с „Шалтера” Райчевски и продължи да громи … комунизма. Изправи се срещу Стефан Савов, забравил за възхвалите, които бе писал за него само преди две-три години. От сутрин до вечер се занимаваше само с Теодор Димитров, Андрей Захариев и бившите си съпартийци от ДП и ДП-1896 г. стана кандидат за кмет на Пловдив. Бе избран, носен на ръцете на сините хора в града. Първите му две години от мандата бяха пълен провал и заради безвремието на Виденовото правителство, но успя да се скара с „Подкрепа” и неправителствените организации. Вторите две години вече бе друго. Правителството на Иван Костов имаше специално отношение към Пловдив и се направиха хубави неща и защото финансовият министър бе съгражданин. Достатъчно е да се спомене такъв инфраструктурен проект като надлеза на Сточна гара. Разрази се скандал с доставката на автобусите „Волво”, заведоха се дела, които се точиха дълго, но Спас в крайна сметка излезе чист от тях. Гръмнаха скандали за връзките на семейството му с разни секти, вадиха се документи за стари негови прегрешения с някакви кражби на тасове за коли, но всичко оттичаше в канала, защото Спас бе на върха на славата си. Въпреки неспирната борба с олигархията по негово време СДС не се свенеше да приема щедри дарения от Георги Гергов и Вълчо Арабаджиев. Касовата книга на СДС от онова време е в мен и мога да покажа безусловно документите. Изведнъж през 1999 год. премиерът Иван Костов дойде в Пловдив и недвусмислено заяви на Спас Гърневски, че трябва да се оттегли като кандидат за кмет и бе издигнат Иван Чомаков, който след избирането си сътвори още по-големи бели на града. По времето на кметуването си Спас извърши новия си лупинг и се обяви за заклет монархист. Най-напред бе единствения син кмет, който заедно с Илия Павлов посрещна Симеон, кадет Рилски във Велико Търново в залата на Учредителното събрание, а след това настъпи звездния му монархически взрив. Облечен като латиноамерикански конквистадор в крещящо бял костюм на терасата на „Тримонциум” той посрещна Величеството в Пловдив и дръпна знаменателна реч, за която още хората говорят. На рождения ден на Царя Спас го обяви без преувеличение за „спасител на България” и после го покани „да остане во веки веков в България, а Пловдив винаги ще му осигури топъл прием…” Сините началница в София бяха като хипнотизирани от спасовата еуфория. Не минаха и пет години и Спас забрави монархическите си убеждения и смело започна да воюва с царистите и да вади компромати за тях. Не пожали и поредния си идол самия Симеон, кадет Рилски.
Обиден Спас обяви, че се оттегля от политиката, но продължи да сипе огън и жупел срещу финансовия министър Муравей Радев и го обвини в директна кражба на 200 дка в ж.к. „Тракия”. Въпреки това Иван Костов не забрави любимеца си и му възложи да управлява и притежава „златната акция” на държавата в „Лукойл-Нефтохим”, а след това бе сложен и за шеф на летището в Пловдив. От онова време паметни ще останат думите на Евгени Бакърджиев: „Добре, че в Пловдив няма пристанище, защото ще сложат Гърневски да управлява и него….”
И продължи да величае Иван Костов като негов партиен Господ – просто навиците му от времето на комунизма да си създава идоли не го напуснаха. Първо се обяви за по-голям костовист от самия Иван Костов, после го провъзгласи за „пожизнен сенатор на Пловдив”, а накрая се провикна: „Иван Костов е новият Стефан Стамболов!”. Но кумирът на Спас се оттегли от лидерството в СДС и Спас Гърневски веднага оглави движението „Искаме си Костов” като драсна няколко статии в стил късен соц-реализъм за преклонението си пред лидера. Бе възнаградена и жена му Донка с шефско място във фондация „Бъдеще за България”. По едно време пък сестра му бе шеф на „Булгартабак“ в Пловдив. Въобще – цялото семейство на държавна хранилка. По едно време Спас реши, че е време да вземе спорта в ръцете си и от уж заклет левскар става върл локомотивец и се самопроизведе в президент на Локомотив-Пловдив. Но Костов напусна СДС, а след него и верния му словослагател.
На изборите през 2003 год. Спас Гърневски отново зави на 180 градуса и обяви, че той … не бил партиен човек, а цял живот, ден и нощ мислел за Пловдив и неговата партия се казва „Пловдив” и така се кандидатира за кмет на града, заедно със социалдемократите на Лупи. Разбира се, НИС на СДС го изключи и му направи убийствена характеристика. Май за първи път публично някой го нарече „лошо копие на братовчед на Бай Ганьо”.Номерът му не мина и остана извън властта.
Понеже Спас не може да стои мирен и скромен, без партия, на която да се кланя той много бързо зави към ДСБ и оглави партията в града под тепетата. И започнаха отново коренопреклонните опуси за Костов и компания. Питал съм Иван не му ли е неудобно като чете възванията на верния му оръженосец в Пловдив и той винаги е отговарял по един и същ начин: „Не може да бъде спрян, той така е устроен. Неспасяема работа.”
Не мина много време и Спас вече като лидер на ДСБ стана участник в организирането на „Синя коалиция” в Пловдив, за да има писта за кандидатиране като общински съветник. Привлече и приятеля си Илко Николов, с който се знаеха от времената, когато двамата бяха социалдемократи. Тогава бивши съпартийци на Гърневски припомниха есето му „Септември-епопея и епоха”, посветено на 40 години от 9 септември 1944 год., където със същия плам възхвалява „светлата дата”. Полюбувайте му се и вие: „А там горе, на Бузлуджа, където преди 93 години Димитър Благоев пося семето на социализма в България, стои издигнат от нас величествен паметник в чест на основоположниците и техните следовници.” И така нататък продължава този съвременен акранин на неунищожимия Бай Ганьо.
И стана Спас общински съветник, но твърде скоро остана отново сам – зарязан от доскорошните си сподвижници. Този път се обиди на Костов, компания и СДС, защото те не искали да направят веднага коалиция с Герб, та и наш Спас да се вреди отново по талвега на поредното му прескачане, което той умело ще представи като „борба и битка с червената ламя”. Забравил тостовете за възхвала на Савов, Царя, Костов и ред други негови идоли този път Спас се прехвърли в любовен танец към новия кмет Тотев/Мамин Тотю/ и стана негов пръв певец и защитник. За щяло и нещяло Гърневски пишеше възхвали на Иван Тотев и ни в клин, ни в ръкав развеселяваше общинските съветници. За пръв път ще изневеря и ще цитирам стиша на набедения „поет” за възхвала на Тотев и спорта в Пловдив, посветени на спорта през 2015 год.:
Смили се Господи и дай световни,
Еврропейски канали, зали и стадиони.
Да бъде силен Локо и Ботев.
Град градина, град позлата.
Смили се и над кмета Тотев
С още няколко мандата.
Четеше Спасчо от трибуната от ОбС, съветниците се хилеха, а Тотев цъфтеше от умиление и възхита, че си е намерил подобен безпардонен певец. Удивителното е, че самия Спас въобще не изпитва срам или свян от подобни жестове, а ги смята едва ли не за личен подвиг.
Няма да забравя протестите през 2013 год. пред областната управа. Един ден виждаме Божана Апостолова да идва при нас за окупация на кръстовището, а някой ми подшушва, че отстрани, под дърветата се укрива Спас Гърневски и ни наблюдава, явно, усетил, че не е желан от протестиращите сред тях. По времето на всички дълги дни на протести лицето Гърневски го нямаше никакъв, когато в края на октомври убеди кмета да свика митинг от името на Герб, за да говори той, безподобния Спас. Така и стана. Говори си на митинга само той, а протестиращите се подхилкваха отстрани. В края на речта си ни в клин, ни в ръкав Спас обяви, че свиква митинг в София на 9 ноември и ще „свали правителството на Орешарски”. Разбира се, на 9 ноември в София нямаше никой, нямаше го и наш Спас, защото отдавна се бяхме разбрали за 10 ноември, но площадният герой трябваше по някакъв начин да се представи като оригинален, безпътен, но бравурно еуфоричен. Толкова му бяха протестите на Спас и революционния плам.
Броихте ли за 25 години колко пъти Спас Гърневски смени позицията си, партията, организацията или любимеца си? Да ви помогна – точно 14 пъти и винаги не се е притеснявал нито са миг от това, просто лупингите са в природата на този раблезиански герой от съвременен тип, а по нашенски – типичен модерен Бай Ганьо: „Идеали ли, принципи ли – вятър работа! Ти ми дай Солунската митница , па стой та гледай !” А нима се учудвате, че Гърневски е вече в листата на кмета Иван Тотев – гордо устремил се към групата на Герб в бъдещия общински съвет. Но и те би трябвало малко от малко да знаят, че при първа възможност мегафонът им Гърневски ще ги изостави и тях, та даже ще ги оплюе порядъчно. Засега последната спирка на Спас е Герб до второ повикване.
Все си мисля, че този феномен нямаше да наблюдаваме, ако Спас Гърневски не е безнадежден графоман. Той не спира да пише стихове и опуси на възхвала и адски обича да ги представя пред публика. Като се започне от далечните години на комунизма , та се стигне и до днес. Като всеки изявен графоман той обича да сменя обектите на обожание и на последно място има значение моралното измерение на творбите му. Има ли публика – има и „стихове” от Спас. И най-лошото е, че той си вярва, ама много си вярва. Бележитият пловдивски политик реди рими на обожание в бравурен и еднопланов стил. Стойността им клони към абсолютната литературна нула, но пък в психиката му са равносилни на химни на новото време. Един западен психолигвист беше описал графоманията като „тежко психиатрично състояние, породено от непомерни амбиции на съзнанието, граничащи до пълната лудост и липса на самооценка.” Така и при пловдивският Омир последното нещо, което го вълнува е поне съществуването на малко реална самооценка. Но в крайна сметка какво значение има това? Нали е важно, че винаги има хора и политици, които да се връзват на елейните похвални слова на Гърневски и той да рекрутира бездарието си в политически позиции. Засега наред в Пловдив са Герб до следващото обожание на „Певеца”…
ПП – Разбира се, Певеца на комунизма не миряса. Влезе в Борда на директорите на панаира уж да се разправи с Гергов и върне имотите на Пловдив. Нищо не направи, освен да вдига пушилка по медиите. Вкараха го в листите на Герб за парламентарните избори и веднага след това Певеца Гърневски изтегли точката за панаира и за далаверите на Гергов от дневния ред на Общинския съвет. С една дума – забравете, било каквото било В стила на този безподобен наглец и безсрамен политически плужек.