ИЛИ КАК МИЛИОНЕРИТЕ СИ ТЪРСЯТ СЪПРУГИ У НАС
Преди година си отиде след тежък инсулт Христо Сираков, издателя на сп. Плейбой за България, организирал редица конкурси за женска красота и дори участвал в ТВ формата „Милионер си търси съпруга“. Провокиран от събитието, преди цели 9 години бях надраскал тези редове…
Едни от най-красивите пейзажи и фотоси са тези, изобразяващи красотата на залеза. Както в природата и в човешкия живот има залез. Той също може да има красив и достоен завършек. Красноречив и безсмъртен пример за това бе филмът „Гепардът“, излязъл по екраните през 1963 година, режисиран от Лукино Висконти, с участието на Бърт Ланкастър, Ален Делон и Клаудия Кардинале. Наред с борбата за независимост на Италия през ХІХ век, се третираше и темата за любовта.
Сюжета е житейския залез на богат и могъщ аристократ и светския дебют на млада и красива жена, разпъната между любовта си към беден, но млад и красив мъж и аспирациите на богатия, който я принуждава да му стане любовница.
Всъщност апотеоз на непресъхващото с възрастта мъжко желание и ограниченото можене, но компенсирано с пари и власт.
Вечна тема, тъй като много мъже и жени си купуват любов и винаги е имало пазар за подобна търговия. Докато в книгата и филма темата е разработена блестящо и вълнуващо, епигоните на подобен сценарий по ТВ са се издънили тотално.
Отвратен съм от просташките и често карикатурни образи на мъже, от тяхната наглост и пошлост, от инквизицията на жълтите медии, приковали лъстиви очи в дължината на женските бедра и в големината на гърдите им, отвратен съм от тази закостеняла нагласа, обременена от нечистоплътни фантазии, често скривани зад престижен пост, или бляскава обществена позиция на хора, които не се колебаят да изповядват и да изтъкват неравенството между половете, докрай убедени в своята мъжественост и власт, в своето право да насаждат комплекс за малоценност у жените.
Естествено е по нашите ширини, подобна тема да се комерсиализира и опошли тотално. Привържениците на чужди телевизионни формати бяха направили възможно най-неподходящия избор за герой на предаването си „Милионер си търси съпруга”. Така наречения, незнайно от кого „Ицо – стоте манекенки”. Този претенциозен прякор веднага буди представата за млад и неотразим мачо, пред който Бандерас, Клуни и дори нашенския Стефчо Данаилов биха подвили опашка. А на екрана се подвизава очилат чичко, с оскъден речник, надхвърлил шестдесетте и вероятно с еднократен седмичен, сексуален цикъл, изтощен от употреба на секс стимуланти. Може би прослойката от милионери в страната е твърде тънка и няма подходящ герой за тази роля? Ами по-добре да беше Митьо Пищова. Поне щеше да ни разсмива с лакърдиите си, че спи с няколко мадами наведнъж и ги „пори като риби”, които вероятно цяла вечер ще търсят и не могат да открият под големия камък, /разбери тумбака му/ прехваления му змей.
Като всичко у нас и въпросния „милионер“ е менте и скрито разчиташе на приходите от предаването и като екстра да се поотърка във фалшиви, като него силиконови красавици. Всъщност у нас всичко е наобратно. Най-реално би било да се организира шоу „ Златотърсачки търсят милионер”. Тогава всички кандидатки, ще са повече от убедителни. Опошляването и оскотяването е пълно, но на кого му пука. Наскоро бе публикувано становище на Световната здравна организация, че любовта била заболяване!? Дори бяха изредени, познатите на всички ни симптоми. Защо пък да се идеализира нормалната физиологична нужда от секс? Според обекта ще се определя и тарифата за сделката.
Сега мъглата е пълна. Не знаеш реален или фалшив милионер стои насреща ти. Дали дамата е с естествени, или присадени прелести? Че дори, дали се касае за дама, или съвършен транссексуал? Спомням си клип във ФБ за конкурса Мис Бразилия, когато конкурентка в яростен пристъп да оскуби претендентката и смъкна перуката и отдоло лъсна бръсната тиква на травестит. Пластичните хирурзи вече се вживяват в Господ и вършат подобни магии чудеса.
А реалните милионери и милионерки нямат проблеми в избора си за съпрузи. Дори повърхностен преглед на светската хроника го показва. В своя реклама на парфюма си Слави Трифонов казваше – „Подушвам, че сме от една порода”. Когато от аромата на пари установят, че са един за друг, сделката е сключена. Нали пари, при пари отиват! Така че, драги кандидати и кандидатки, не се натискайте. Ставате само за краткотрайна консумация.
СВЕТОСЛАВ АТАДЖАНОВ
ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ