Много хора днес постят, а причините им са различни. Едни го правят, за да пречистят и презаредят тялото си, други – за да прояснят ума си, а трети – за да се освободят от нечисти мисли и желания и да се извисят духовно. Всъщност, когато пости, човек неминуемо постига всичко това в една или друга степен.
Постите са важна част от всички религии
В християнската традиция откриваме корените на постите още по времето на Моисей, който чрез пост и молитва се подготвил да получи Божия завет. След това Иисус повторил подвига му, като прекарал 40 дни и нощи в пустинята, където бил изкушаван от Сатаната, но чрез пълен пост и непрекъсната молитва успял да го пребори. Пророк Илия след дълъг и строг пост достигнал голяма душевна чистота и обич към Бога, за което бил удостоен да види Божията слава. Но най-известният постник в християнството е Св. Йоан Кръстител, който е водил изключително аскетичен живот. Носел е само груби одежди от камилска вълна, хранил се е с див мед и плодове и непрестанно се е молил. Учителят Петър Дънов също много често е съветвал да се пости, за да бъде човек чист и здрав тялом и духом.
Макар че асоциираме най-често постите с християнските традиции, те са характерни за всички духовни учения. Постът или въздържанието от определени неща се среща още от най-древни времена във Ведическата култура. В едно от основните ведически писания – Шримад Бхагаватам, се казва, че човек трябва да прави определени отречения (да пости), чрез които да се пречисти и да постигне духовно съвършенство. По този начин той ще живее живот, изпълнен с истинско щастие, независимо от материалните обстоятелства. Там също така се говори за различни личности и мъдреци, които са се подлагали на пости и са живели съвършен живот.
Юдеите пък спазват пълен пост няколко дни в годината, отричайки се от храна, вода, миене, ресане и къпане. Правят го в знак на покаяние за извършените грехове и като начин да се презаредят духовно.
При правоверните мюсюлмани спазването на пост е просто задължително. През месеца Рамадан те се въздържат напълно от храна, вода и други напитки, алкохол, тютюнопушене, благовония, къпане и всякакъв вид телесни наслади през светлата част на денонощието. С това целят да се пречистят от нежеланите негативи в себе си, да развият добри качества като търпение, дисциплина, безкористност, вяра, любов и отдаденост към Бог.
Будистите също се подлагат на пост, който винаги е придружен с медитация, при това сред тях има и такива, лишаващи се от храна и социални дейности за 18, 36, а понякога дори за 72 дни. По този начин, според тях, се пречиства тялото, увеличава се силата и яснотата на ума, генерира се вътрешна мъдрост и хармония.
Телесен, умствен и духовен пост – истинска хармония
Както стана вече дума по-горе, постите имат и един по-конкретен аспект – подобряването на физическото здраве. Обикновено, когато човек пости, се ограничава приемът на определени храни и вещества, които влияят неблагоприятно върху организма ни – месо, яйца, риба, млечни продукти, концентрирани мазнини, алкохол, цигари, кафе и други интоксиканти. Разбира се, това се отразява изключително благоприятно на организма и в един момент човек получава прилив на енергия, умът му се избистря и успокоява, функциите на отделните органи и системи се нормализират, настроението се подобрява и т.н. Определено става ясно, че следването на постите води до хармонично функциониране на тялото.
Но постите не се свеждат само до телесни въздържания. Учителят Петър Дънов казва, че пост е „да не окалваш езика си с нечисти думи, да не окалваш ума си с лоши мисли, да не окалваш сърцето си с лоши чувства и волята си с лоши постъпки“. Тук той акцентира върху това, че нечистите мисли, чувства, думи и постъпки замърсяват нашия ум и съзнание и това определено създава дисбаланс. Затова по време на пост човек трябва да бъде осъзнат – да наблюдава какво се случва в ума и сърцето му и да контролира думите и постъпките си. Несъмнено това е път, който води към истинска вътрешна хармония и спокойствие.
Всъщност най-важният аспект на постите е духовният. Следвайки единствено телесен пост, човек няма особено да допринесе за духовното си развитие. Ако чрез въздържането от храна иска да постигне материална облага или превъзходство, това ще доведе до деградация и духовен упадък.
Духовният пост се изразява в две неща: първото е спазването на Божиите закони, а второто е молитвата. Спазването на Божиите закони е най-голямото отречение, тъй като човек съзнателно се отказва от всички видове действия, които за били за него правилни, и започва да живее по Божията воля, която е по-висша от човешката. Тъй като Бог е съвършен, съответно и законите, които той е оставил, са съвършени. Живот, който следва Божията воля, също става съвършен, и само чрез такъв живот човек може да бъде в пълна хармония със себе си и с останалите живи същества.
Постите навсякъде са приемани като универсално средство за постигане на хармония между душата, ума и тялото. Те са идеален начин човек да подобри качеството си на живот, като постигне добро здраве, спокоен ум и по-висока духовност.
