КУЛТУРА

Западните служби, чрез своите лакеи в България ни отнемат историята и родината

Технология на отродяването. “Фалшива новина” ли е, че българската литература е смъртоносно ампутирана

“Фалшива новина” ли е, че българската литература е смъртоносно ампутирана в учебната програма на министерството на образованието за средното училище

Мнението за „фалшивата новина” е на Българската национална телевизия /обществената!/, излъчено някъде към средата на месец октомври по централната емисия от 20 часа. След разговор с образователното министерство!

Първо реших, че нещо не са се разбрали добре, т.е., че има „повреда в телефона”. Защото това, което журналистката от „фалшивите новини” предаде като отговор на Министерството, макар че информацията за Учебната програма беше подбрана удобно и манипулативно, съдържаше смущаващи моменти. Но въпросната говорителка/журналистка – не знам кога и къде е учила – заключи: Следователно става дума за фалшива новина!

Малко предисловие и уточнение. Учебната програма не е съвсем нова – от месец септември тя се използва от българското средно училище за четвърти път, т.е. започна четвъртата учебна година по неяи през 2023-та един випуск ще се „образова” по нея. Учители, родители и ученици първо по-плахо, а напоследък доста по-бурно изразяват тревога във Фейсбук, няма къде другаде. И… Министерството на образованието явно вика на помощ БНТ, която се отзовава съчувствено – този вой е „фалшива новина”.

Имам ли право да говоря за смъртоносна ампутация!

Да започнем първо с един процент – този за творбите от българската литература, включени в Програмата за зрелостния/държавния изпит за завършено средно образование. До 2020 година те са 96; в новата учебна програма са… 27. Което представлява мъничко повече от 28%, т.е.

ампутирани са повече от две трети от матуритетните заглавия!

До тази Учебна програма това не се е случвало в българското средно образование.

Такава тотална гавра с българските писатели класици, с българската класическа литература до тази Учебна програма на Министерството на образованието не е допускана.

Това е дъното!

След него има само един вариант – да се изхвърли цялата българска литература от българското училище, като крайно противоречаща на демокрацията, на евроатлантическите ценности, на влизането ни в Шенген и Еврозоната и т.н. Да се изучава само носителят на наградата „Букър” Георги Господинов. /Може и Здравка Евтимова с „Кръв от къртица”/…

Тъй като темелите на българското литература и на българското национално самосъзнание са Ботев и Вазов, да видим как те са представени в новата учебна програма.

Преди това обаче трябва да направим едно много важно пояснение:

До зрелостен/държавен изпит за придобиване на Диплома за завършено средно образование отиват само изучаваните автори и творби в последните два класа /ХІ и ХІІ клас/!

И така. Христо Ботев се изучава в два класа – ІХ и ХІ клас.

В ІХ клас, формално подчинени на темата „Българско възраждане”, изучават се стихотворенията „Майце си”, „Моята молитва”, „Хаджи Димитър”, „Обесването на Васил Левски” и „Странник”. Но… при Очаквани резултати: Знания и Умения на учениците йезуитски са допълнени „Елегия”, „Патриот”, „В механата”, „Към брата си”, „Политическа зима” и „Смешен плач”/? – неясно е защо са включени последните две заглавия, след като е известно, че още преди години Публицистиката на Ботев беше изхвърлена от учебната програма!. Изобщо неясно е как така за очакваните резултати от учениците се предполага те да са наясно с 6 произведения, които не влизат/не са включени в Учебната програма!?

Общо в ІХ клас – 11 творби: 5 посочени като задължителни, включени в учебното съдържание за ІХ клас, и други 6 като неясно точно какви, защото ги няма в учебното съдържание за ІХ клас?!

И още, имплицитно към задължителното учебно съдържание за ІХ клас са включени не само назованите допълнителни 6 творби, но са посочени жанрове /елегия, ода, балада/, тропите и фигурите в указаните за анализ 5 литературни произведения. Да повторим: Учебната програма съдържа само 5-те цитирани творби. Но „очакваните резултати: знания и умения” на учениците изискват и едни други 6 произведения плюс познаване на жанрове, тропи и фигури, които учебното съдържание също не включва?!…

И как така точка 3 в този толкова важен компонент на Учебната програма /очаквани резултати при учениците/ предвижда успоредно с анализа на текста, да се разглежда и жанра или да не се разглежда жанровата специфика, а културно историческите характеристики на творбата. Как така едното или другото, след като и едното, и другото представляват фундаментално литературно знание?!

Имам и едно питане към авторите на тази учебна програма – по литературоведски въпрос: Ботев принадлежи на Романтизма и Просвещението или на Романтизма и Реализма?…

В ХІ клас се изучават само две Ботеви стихотворения: „Борба”, подчинено на темата „Обществото и Властта” и „До моето първо либе”, подчинено на темата „Животът и Смъртта”. Тук се налага две пояснения.

До тази Учебна програма, всички предходни програми за българското средно училище са построявани, структурирани на базата/въз основа на историко-хронологичния подход, като българската литература се изучаваше, така да се каже – „ан блок”, в Х и ХІ клас или в ХІ и ХІІ клас, без да се „разхвърлят” автори и творби от различни културно исторически периоди хаотично и алогично в класовете от ІХ до ХІІ клас и без даден автор да се изучава с едни произведения в ІХ или Х клас, а с други – в ХІ или ХІІ клас.

Тази Учебна програма по Български език и литература е един невероятен литературен миш-маш!

Сега за второто нововъведение на въпросната Учебна програма. – Използва се някакъв странен тематичен подход.

Всички тия налудничави трансформации са необходими, за да се избяга от говорене за национално-освободителни борби, турско робство и за социална несправедливост и социално страдание; това са думи и теми табу в тази Учебна програма!

Малко примери. Стихотворението на Ботев „Борба”, както малко по-горе казахме, е под темата „Обществото и Властта”, а „До моето първо либе”, както и Вазовото стихотворение „Новото гробище над Сливница” са под темата „Животът и Смъртта”; „Железният светилник” на Талев е под темата „Родното и Чуждото”. Йдейно-художественото съдържание на нито една от трите цитирани творби не може да се подчини на натрапените им теми. За да съм по-убедителна за въпросния странен тематичен подход, ще дам няколко още по-драстични примери за това, как авторите на тази Учебна програма го разбират и ползват. И го налагат на българските ученици!!! Великолепната Яворова творба, шедьовърът „Градушка” ни се съобщава, че е подчинен на темата „Природата”, а Елин-Пелиновият разказ „Ветрената мелница” и Йовковият разказ „Песента на колелетата”, според министерските „специалисти”, са подчинени на темата… „Труд и творчество”…

Не мога да остана спокойна, нито да спазвам добрия тон!

Нямам думи за коментар. Мога само да възкликна: Какъв примитивизъм, какво убого принизяване и опростяване, каква профанация!

Тази Учебна програма е едно угодническо фарисейство пред „наши и чужди гости”, убедителен пример до какви скудоумия води „политическата коректност”, т.е. политическото угодничество.

Но да приключим с Христо Ботев. След направените по-горе пояснения е ясно, че в Програмата за зрелостен/държавен изпит отиват единствено двете творби: „Борба”, подчинена на темата „Обществото и Властта, и „До моето първо либе”, подчинена на темата „Животът и Смъртта”. Няма ги „Майце си”, „Моята молитва”, „На прощаване”, „Обесването на Васил Левски”,”Хаджи Димитър”, „Елегия”, „В механата”…

Иван Вазов, както и Христо Ботев, се изучава в два класа – Х и ХІ клас.

В Х клас, подчинени на темата „Българската литература от Освобождението до Първата световна война”, се изучават „Епопея на забравените” с одата „Левски” и „Из „Под игото” /главите „Гост”, „Новата молитва на чорбаджи Марко” и „Пиянството на един народ”/. Вече разбирате, че те не попадат в Програмата за зрелостен/държавен изпит за завършено средно образование! Да видим сега как по-точно се изучават.

Първо да кажем какви са Очакваните резултати за учениците от изучаване на темата „Българската литература от Освобождението до Първата световна война”. Те са две: „Отличава отличителни за българската култура от Освобождението до Първата световна война светогледни идеи” и „Съпоставя светогледни идеи, характерни за европейската модерност и българската литература от Освобождението до Първата световна война” и обяснява прилики и разлики помежду им в контекста на културната динамика”.

Отличава „светогледни идеи за българската култура” и ги съпоставя със „светогледни идеи, характерни за европейската модерност”, „обяснява прилики и разлики помежду им” „в контекста на културната динамика”! Вникнете внимателно в тези две претенциозни формулировки! Има европеска модерност, а би трябвало да е западноевропейска тази модерност, ако се приема, че и България е Европа /за което днес толкова се настоява/; българска модерност няма, макар че в този период има Кръг „Мисъл” и Пенчо П. Славейков, има Български символизъм и Пейо Яворов и други под неговия, на Символизма, знак! Става ли ясно от тази не само претенциозна формулировка, но и пренебрежително оскъдна, че е дума за най-значителния период за новата българска литература – 80-те и 90-те години на 19 век, когато се създава българската класическа литература? Тук са Иван Вазов и Захарий Стоянов, споменатите Кръг „Мисъл”, Пенчо П. Славейков и Яворов, Алеко Константинов, Елин Пелин и Йордан Йовков! Е ли необходимо да се очакват от учениците тези толкова важни знания, представителни за периода, и това да е записано в Учебната програма ясно?…

Но да минем към Патриарха, Иван Вазов, за който някои чуждестранни българисти казват, че само него да имахме, можем да говорим за нова българска литература.

И така, в Х клас – „Епопея на забравените”, одата „Левски”. Похвално, ако не бе ограничителната забрана да се включват в Програмата за зрелостен/държавен изпит само произведенията, изучавани в ХІ и ХІІ клас! И… ако в очакваните резултати не бе вече познатото ни от Ботев пожелателно, но всъщност ограничително за съществен аспект на идейно-художественото съдържание на емблематичната Вазова творба: „Тълкува „Левски” съобразно жанровите и/или културно историческите характеристики на творбата”. Защо „и/или”?! И имам питане: Одата „Левски” чисто романтична творба ли е? Как ще препоръчат авторите на Учебната програма да се тълкува заглавието „Епопея на забравените”?

Стигаме до първия роман в българската литература – „Под игото”. След като преди няколко години с него бе извършена първата „демократическа” гавра, като бе издаден на шльокавица от една издателка, поклонница на българската модерност, сега тази Учебна програма на българското образователното министерство извърши втората гавра – изучава се не романът „Под игото”, а „Из романа „Под игото” само с три глави: „Гост”, „Новата молитва на чорбаджи Марко” и „Пиянството на един народ”. Не е достатъчно, че и той не се изисква за зрелостен/държавен изпит!

Да видим и тук очакваните резултати при учениците. Отново се срещаме с вече добре познатото ни „и/или”: „Тълкува откъси от „Под игото”, съобразно жанровите и/или културно исторически характеристики на творбата”. И един неочаквано още по-претенциозен очакван резултата от десетокласниците, като се има предвид, че се изучават само три глави от забележителната Вазова творба: „Подбира, извлича и обработва, съобразно няколко критерия, информация от различни източници, за да изпълни самостоятелно конкретна изследователска задача, свързана с историята на четенето на романа „Под игото”. Не е ли етично спрямо учителите, но и поради единните педагогически изисквания, въпросните критерии и източници да са посочени в програмата?

И нещо, което не можем да не кажем! Да се изучава който и да е автор и която и да е литературна творба от която и да е литература само с една или две глави/строфи/песни – е напълно безсмислено и абсурд. Учениците няма да получат цялостна представа нито за авторите и творбите, нито за културно историческата епоха и литературните направления.

В ХІ клас се изучават с указани теми, отново странни и спорни,: три произведения: „Миналото и Паметта” – „Паисий”, „Животът и Смъртта” – „Новото гробище над Сливница” и „Природата” – „При Рилския манастир”. Именно по този начин тези Вазови творби влизат в Програмата за зрелостен/държавен изпит! Толкоз от Иван Вазов за завършено средно образование. Няма „Епопея на забравените”, няма „Левски” и „Кочо” /”Защитата на Перущица”/, няма „Опълченците на Шипка”, няма „Българският език”, няма „Моите песни”, няма „Елате ни вижте!”, няма го „Под игото”, няма „Една българка” /Вазов като майстор на разказа не съществува! А колко днес би било актуално разказчето „Негостолюбиво село”!/…

Толкова за Патриарха Иван Вазов, първомайстор на българския разказ, и автор на първия български роман и сам представляващ Новата българска литература.

Не се спрях на Очакваните резултати: Знания и Умения на учениците срещу трите произведения – „Паисий”, „Новото гробище над Сливница” и „При Рилския манастир”, поради вече познатото натрапване на единайсетокласниците теми, нямащи нищо общо с проблематиката и идейно-художественото съдържание на трите творби. /С известно и частично изключение за „При Рилския манастир”/.

Това за „темелите” Ботев и Вазов. Но не можем да не погледнем как са представени в тази Учебна програма класиците Яворов, Елин Пелин и Йордан Йовков, Смирненски и Вапцаров.

Яворов е представен в Х клас със стихотворенията „Арменци”, „Две хубави очи” и „В часа на синята мъгла”; В ХІ клас – с „Градушка” под темата „Природата” и в ХІІ клас с „Две души” под темата „Изборът и Раздвоението”. Срещу трите творби за Х клас при „Очаквани резултати” откриваме вече познатите ни непълни, неясни, неточни и некоректни към учителите и учениците формулировки.

В Програмата за зрелостен/държавен изпит отиват „Градушка” с нелепата тема „Природата” и „Две души” с не назованата точно тема „Изборът и Раздвоението”. Няма ги „На нивата”, „Арменци”, „Две хубави очи”, „Ще бъдеш в бяло”, „Стон” /”На Лора”/, „Нощ”, „В часа на синята мъгла”.

Елин Пелин е представен в Х клас с повестта „Гераците”, с познатото ни при Очаквани резултати от учениците и/или, в ХІ клас с разказа „Андрешко” със стеснената/ограничената тема „Обществото и Властта” и в ХІІ клас с разказа „Спасова могила” отново със стеснената/ограничената тема „Вярата и Надеждата” и „Ветрената мелница” с нелепата тема „Труд и Творчество”. В Очаквани резултати от учениците отново стои и/или /при „Гераците”/ и неназованите критерии и източници /при „Андрешко”/.

В Програмата за зрелостен/държавен изпит отиват единствено разказите „Андрешко” с темата „Обществото и Властта” и „Спасова могила” с темата „Вярата и Надеждата”, „Ветрената мелница” с нелепата тема „Труд и Творчество”. Няма ги Елин-Пелиновите шедьоври „На браздата”, „Старият вол”, ,,Нане-Стоичковата върба”, „Задушница”, „Косачи”!

Йордан Йоков е представен в Х клас с разказите „Индже” и „Албена” , без каквато и да е информация за „Старопланински легенди” , с познатото и/или и отново с вмъкване в Очаквани резултати от учениците на извънпрограмна творба. В ХІІ клас е предвиден да се изучава разказът „Песента на колелетата” с тъпата и нелепа тема „Труд и Творчество”.

Следователно за матура отива единствено „Песента на колелетата”. Няма ги брилянтните „Божура”, „През чумавото”, няма ги „Шибил” и „Индже”, няма ги „Серафим” и „Другоселец”.

Христо Смирненски – „слънчевото дете на българската поезия” е най-жестоко орязан; представен е в Х клас с лирическия цикъл „Зимни вечери” и в ХІ клас с „Приказка за стълбата” под темата „Обществото и Властта”. Отново срещу единствената подходяща творба да е сред матуритетните заглавия – „Зимни вечери”, при Очаквани резултати от учениците стои недопустимото: /Тълкува откъси от „Зимни вечери”, съобразно жанровите и/или културно историческите характеристики на творбата/.

Следователно за зрелостен/държавен изпит отива само „Приказка за стълбата”. Тоест, поетът Смирненски, „слънчевото дете на българската поезия”, почти не се изучава в горен курс – Учебната програма, която коментираме, предвижда само откъс от „Зимни вечери”, и не присъства в Програмата за зрелостен/държавен изпит. Трябва да го кажем с други думи, направо: Поетът Христо Смирненски е изхвърлен от програмите по литература в българското училище!!!

Няма ги „Децата на Града”: „Братчетата на Гаврош”, „Жълтата гостенка”, „Цветарка”, „Уличната жена”, „Стария музикант”, „Вълкът”. А крайно време е да се реабилитират „Йохан”, „Северния Спартак”, „Руския Прометей”, „Червените ескадрони” – поетически шедьовър, и да се изучават в културно историческия и социално културния контекст както изисква не политически конюктурният подход, а литературоведският, т.е. Литературната Наука!!!

Никола Вапцаров е представен в Х клас с „Писмо” /”Ти помниш ли…”/, в ХІ клас с „История”/ и в ХІІ клас със стихотворението „Вяра” под темата „Вярата и Надеждата”. Стихосбирката „Моторни песни”, единствената отпечатана приживе на поета, не е представена. При Очаквани резултати от учениците стои и тук недопустимото и/или и отново има позоваване на невключени в учебното съдържание творби – „Песен за човека” и „Предсмъртно”.

За зрелостен/държавен изпит отива единствено стихотворението „Вяра” с неточната и ограничаваща тема „Вярата и Надеждата”. Няма ги „Огняроинтелигентска”, „Завод”, „Двубой”, „Песен за Човека”, „Земя”, „Родина”, „Имам си Родина”, „Песни за една страна”, „Писмо” /испанското/, „Предсмъртно”, „Прощално”, „История”, „Епоха”, „Кино”, „Ботев”, „Доклад”. Трагично осакатен, почти като Смирненски. Поредното му убийство!…

Гео Милев с поемата „Септември” се изучава в Х клас; „Железният светилник” на Димитър Талев с тъпата тема „Родното и Чуждото” в ХІ клас и Димитър Димов с І и ХVІ глава от І част на романа „Тютюн” в Х клас. За държавен изпит отива само „Железният светилник”.

От новодобавените автори единствен стои добре на мястото си Станислав Сгратиев с „Българският синдром”.

Какво да кажа в Заключение. Ако ще е някакво утешение – не само Българската литература е смъртоносно ампутирана в последната Учебна програма на Министерството на образованието. Но и Западноевропейската литература. Представете си, тя е представена без Шекспир! И без Ренесанс и Сервантес! Представяте ли си – Западноевропейската литература без Шекспир! Все едно Българската литература без Иван Вазов /което почти е постигнато/. Няма да се спирам кои автори и творби на Западноевропейската литература са представени, макар да е любопитно. Всичките са с отделни глави/песни. Руската класическа литература е представена /представете си, все пак е представена!/ само с ІІІ и VІІІ глава на „Евгений Онегин”. Представете си Руската класическа литература без „Война и мир” на Лев Толстой. „Война и мир” – нещо като „Илиадата” на Омир” /Теодор Драйзър/!

Извинявам се, но ще повторя: Да се изучава който и да е автор и която и да е литературна творба от която и да е литература само с една или две глави/строфи/песни – е абсурд и напълно безсмислено. Учениците няма да получат цялостна представа нито за авторите и творбите, нито за културно историческата епоха и литературните направления.

Но… след 34 години демокрация в евроатлантическа България е така!

Изпълнява се само неписаната програма по стесняване хоризонта на младото българско поколение. Ампутира се всяка възможност за осъзнаване на младите хора като българи и е жалко, тъжно и позорно, че това се осъществява легално от българското Министерство на просвещението, чрез една перфидна програма за отбългаряване!

Четете неудобните новини, които не можеме да поместим тук поради фашистка цензура в нашия ТЕЛЕГРАМ КАНАЛ.

Абонирайте се за нашия Телеграм канал: https://t.me/vestnikutro

Влизайте директно в сайта.

Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?

Може да харесате

АНАЛИЗИ

Администрацията на Обама и Байдън всъщност подготви война между Европа и Русия. От 2009 г., когато Барак Обама стана президент на САЩ, постепенното милитаризиране...

ПОЛИТИКА

Дори бащите на конституционните промени се отрекоха от своята рожба, подчерта Румен Радев след церемонията по полагане на клетва на новоизбраните и новоназначени съдии...

СВЯТ

Новоизбраният президент на САЩ Доналд Тръмп активно сформира нов екип. Така той назначи конгресмена републиканец Мат Гетц за главен прокурор и министър на правосъдието...

ФОКУС

Предупрежденията на Кремъл и ядрената демонстрация имаха ефект: Западът започна да се разпада, преди да стигне до нов кръг на ескалация Приказките за разрешаване...

Copyright © Вестник Зора, Излиза в София на 18 Май 1919, България

Exit mobile version