Всичко започна след земетресението, което ни разлюля изневиделица. Отначало се появи някакво бучене. Постепенно се усили и не след дълго премина в трещене. Стените на къщата изведнъж се разтресоха и без да разбера как се озовах навън под кукдудякането на кокошките в курника. Завиха и кучетата. Под шума на падащите керемиди, скоро всичко наоколо замяза на сцена от бойно поле. Епичната сага приключи с падането на тухлите от комина, който отначало се разцепи, а после се раздели на две.
– Бива ли така? – изрекох на Всевишния – Цялата тази шумотевица заради един комин.
Всичко това добре, но пали ли се печка без комин? На сутринта обиколих майсторите из селото. Попитах този, после онзи. Свободен майстор така и не намерих. След злощастното земетресение, изведнъж бе настанала жътва за тях. Не след дълго осъзнах, че не запретна ли сам ръкави, топлина от печката няма и да видя. Тогава забърках малко кал и се озовах на покрива. Какво по-лесно от това? Няма нищо повече от кал в Делиормана.
С калта беше лесно. Мислите си че е много лесно да се зида комин, нали? Трябва да се ходи по наклонена повърхност. Във всеки един момент може да се подхлъзнете и да полетите надолу. Не стига другото, а и кофата с кал, която носите в ръка ще се захлюпи отгоре ви. Ако оживеете от падането, от кофата, която после ще ви връхлети, едва ли ще успеете. За неравната повърхност на керемидите дори няма да спомена. А си стъпил малко настрани и поредната керемида вече е счупена.
Но да ме уплашат мен трудности?
Не мина много време и изведнъж пред къщата ми замяза на Вселенски събор. А уж всички бяха заети и имаха работа.
– Вържи се с едно въже – подвикна ми някой отдолу.
– А бе, за къде да го върже това въже като няма комин? – веднага го апострофира втори.
– По ръбовете на керемидите стъпвай – обади се и друг.
– Не се изправяй, върви приведен.
– А бе, вие що не си гледате работата? – изправих се в цял ръст и аз, и веднага едва не залитнах.
Вълна на ужас премина сред насъбралите се.
Разговорите и обсъжданията им не секнаха през цялото време, докато зидах комина. Е, отне ми часове, но стана комин за чудо и приказ.
– Малко е кривичък – обади се махнаджия, веднага като слязох.
– Мен си ми харесва и така – не му останах длъжен.
– Да, ама е килнат наляво. Едно земетресение и…
– А, на ляво… На дясно е килнат. То, няма нужда от земетресение, едва ли ще устои на вятъра – намеси се и друг.
– Малко е усукан – не остана по-назад и трети.
Скоро се изреди цялото село, а коминът ми така и не се хареса на никой. Всеки намираше по някой кусур. Що творения на майстори съм виждал? Ама някой да е казал нещо? Тогава мълчат, защото е сътворено от майстори.
По едно време се примъкна и дервишът. Послуша разговорите, поседя малко и когато коментаторите се умориха да злословят, всички погледи се обърнаха към него.
– А печката запали ли? – обърна се тогава той към мен.
Изтичах веднага. В суматоха бях забравил, за какво бях се трудил почти цял ден. Сложих малко хартия, отгоре сухи съчки и драснах клечка. После изтичах навън.
– Е, коминът и крив да е, пушекът си излиза право нагоре – изрече дервишът и пое по своите си дела.
Тихомълком, всички се разотидоха.
Така е. Много често, загледани във външния вид, пропускаме работата, която вършат или не вършат нещата, сътворени от нас.
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ФАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАНИЦА, ДОМ
ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА
