/ На Татяна Лолова /
С камбани ний не ще да те изпратим,
със сълзи на двулични елементи,
дойде часът на сетната ти роля –
спектакъл със поклон и аплодисменти.
Към вечността една е таз пътека,
светци където стъпват само боси,
там Бог с венци ги чака и със лаври,
и с кръста всеки, който сам си носи.
Олтар бе сцената и жарка клада,
лицето ти зад нова смешна маска
и люшваше ни и в джендем, и в рая
вълшебството на всяка твоя сказка.
Сега, когато всичко оредява,
човеците най тихичко угасват,
от пепелта излита птица феникс,
възкръсват нови хора и порастват.
Смълчани днес държим в ръка свещичка,
попове пеят за душата чиста,
а ний по двама, кротко във редичка
с аплодисменти изпращаме артиста!
ПОКЛОН, ТАНЯ!
Веселин Маринов / драматург /
