Някой хвърли много пари за популяризиране на харемската култура. Мнозина направиха аналогия с подобните сериали за Медичите и Борджиите (аз бих се върнала дори към хитовия за времето „Аз, Клавдий“, визиращ още по ранна епоха).
Спорът кой от кого е плагиатствал обаче ми е безинтересен. Хубаво е, че хората масово се запознаха с контекста, лошото е, че масово не разчетоха основното.
„Харемската култура“, концентрираща на едно място елитни самки в битка за самеца- султан, съвсем не е просто издевателство над невинни девойчета. Това е кастинг за трона на бъдещата кралица- гущер, майката на султана, в чиито ръце е реалната власт над Империята.
Бъдещият султан никога не е най- добрият и най-умният, децата са беззащитни и само субект на битките между майките.
Бъдещият султан е синът на най- манипулативната, безскрупулна и жестока самка, която да съумее не просто да добута сина си до престола, но и напълно да го контролира, познавайки и подхранвайки детските му страхове и слабости, в някои случаи прибягвайки до алкохол и опиати.
В този смисъл не разбирам еуфорията покрай Катар, разглеждайки една перверзия (катарската харемска монархия) като опозиция на друга перверзия (евро американската вещерскоотровителска република). Поставянето ни пред избор на по- малкото зло е с единствена цел, да ни накарат да забравим, че можем да изберем доброто. Само дето този избор е личен, а не расов, групов или класов. Не е отборна игра, един вид.
ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
