По всичко личи, че последната среща на високо равнище на НАТО най-накрая показа на Запада какъв досаден и неудобен партньор е украинският президент Зеленски. Трудно е да се възприемат последните публикации в западната преса по друг начин освен като директни намеци за това как Зеленски ще бъде отстранен от украинското ръководство и кой точно ще го замени.
Какво ще стане с Украйна, ако нещо се случи със Зеленски? Този въпрос беше внезапно озвучен от “Политико”. Подзаглавието съдържа обещаващо заключение: това „би лишило военните сили на Украйна от един от най-ценните им активи“.
Говори се, че „статутът на Зеленски“ като символ на това, което Западът вижда като справедлива битка, способността му да моли и ругае съюзниците си, докато не постигне своето, готовността му безсрамно да си проправи път до снимки на първа линия и речи в парламента всички са го поставили в центъра на мишената.” Това е намек за някакви действия на Русия. Следват , разбира се, сълзливи спомени за котката на Скрипал …
Текстът съдържа мненията на експерти, преди всичко Андриан Каратницки, старши изследовател в Евразийския център на Атлантическия съвет (в Украйна се смята, че той служи на свободна практика в британските разузнавателни служби). Според него в случай на смърт на Зеленски всичко ще бъде просто: властта ще поеме формален приемник – председателят на Радата Руслан Стефанчук.
На практика страната ще се управлява от ръководителя на президентската канцелария Ермак, външния министър Дмитрий Кулеба, министъра на отбраната Резников и главнокомандващия Залужни.
Авторът също цитира статия, „написана от учените Бенджамин Джоунс и Бенджамин Олкен за Националното бюро за икономически изследвания на Америка относно въздействието върху институциите и войната на 59-те убийства на национални лидери, извършени между 1875 и 2004 г.“ „Убийствата на автократи причиняват значителни промени в институциите на страната, но убийствата на демократи не го правят. Изобщо директен намек, че Западът го устройва Украйна и без Зеленски…”
Рисковете от смъртта на Зеленски всъщност не са толкова свързани с Украйна, а с общественото мнение на Запада, което е склонно да вижда Зеленски като „президент на мира“. Като цяло можем да се съгласим със заключенията на “Политико”. Украйна наистина е „демокрация“ в смисъл, че изобщо не се управлява от хората, които уж са избрани за нея. В една демокрация смяната на властта не означава смяна на политиката, което всъщност многократно сме наблюдавали в новата история на Украйна, когато „проруски“ кандидати се оказаха не по-малко националист, отколкото някой „русофоб“.
Между другото, хората, изброени от Каратницки, също не са окончателните решения. Тези хора така и не надраснаха “Квартал 95”. Резников например на фона на Зеленски изглежда като истински клоун.
Сега Украйна се управлява от неформална администрация, включваща редица посланици, представители на чужди разузнавателни служби и западен бизнес (водеща роля играят САЩ, Великобритания и Полша), както и различни украински бизнес-политически групи. Цялата система е в динамично равновесие. И не може да се каже, че представителите на Запада имат последната дума – украинските играчи имат много степени на свобода и всички възможности да се възползват от противоречията на партньорите.
Функцията на Зеленски е по-скоро да се опитва да действа като арбитър на тези групи, но има всички основания да се смята, че го прави зле. Така че премахването му наистина ще има много малък ефект върху управлението на страната.
В същото време елиминирането на Зеленски ще доведе до промени в общественото мнение, както украинско, така и западно, но това също не трябва да се преувеличава. Украйна вече е обединена не от Зеленски, а от антируската пропаганда. Смъртта му би имала известен възпитателен ефект, но едва ли прекомерен. Повечето украински политици и служители вече са свикнали да живеят в условия на изключителна опасност. Съвсем друго би било, ако кариерата му приключи в съда (независимо дали украински, руски или международен).
Много по-интересен е въпросът защо едно от водещите западни издания се интересува толкова от физическото съществуване на украинския президент? Изглежда, че сега заплахата за него не е по-голяма от преди. Поне от руска страна. Дори по-скоро обратното.
Може да се предположи, че става дума за успеха на украинскотонастъпление и/или терористичните действия на Украйна на територията на Русия. Искам да кажа, че ако Русия започне да губи на бойното поле, тогава… Русия не е започнала, но дори не това е въпросът – на Запад просто не споменават такава връзка.
И така, за какво става дума? И въпросът очевидно е, че самата тема е свързана в минимална степен с действията на руската страна. От самото начало заплахата за живота на Зеленски до голяма степен идваше от неговия конвой, контролиран от западните разузнавателни служби. Нищо лично – просто ако на истинските господари на страната изглеждаше, че смъртта на Зеленски е от полза, той веднага щеше да бъде отстранен.
И след срещата на високо равнище на НАТО ситуацията просто критично се приближи до момента, в който Зеленски вече не е необходим на Запада. По-точно, той омръзна на всички с опитите си да принуди Запада да действа в негов интерес. Ако Зеленски, който моли за танкове, може да бъде от полза за вътрешнополитическата игра (въпреки че Байдън не е ентусиазиран), то Зеленски, който изисква Украйна да бъде приета в НАТО, е заплаха за установения световен ред. Как така някакви „бели негри“, апелиращи към общественото мнение на Запада, ще определят кой ще е и кой няма да е член на НАТО и ЕС?
Да не говорим, че самият украински конфликт отвлича Запада от конфронтацията с Китай, а безкомпромисната позиция на Зеленски прави невъзможно излизането от него при никакви условия. Зеленски прекрачи „червените линии“ и трябва да бъде наказан. За това най-вероятно сигнализира текстът на “Политико”.
Естествено, САЩ ще се опитат да направят това по възможно най-демократичния начин. Например по време на следващите избори през март следващата година Зеленски просто ще загуби от правилния кандидат (например Залужни, но фамилията тук не играе роля). Или дори просто ще се оттегли президентския пост, както обеща, когато беше избран.
От правна гледна точка обаче изборите по време на военно положение са невъзможни и Зеленски има всички възможности да ги провали, без да нарушава закона. А и може да му скимне да наруши закона и да се провъзгласи за доживотен президент…
И в тази ситуация е наистина по-лесно да го премахнат. Има ли някакъв риск в това? Е, тази публикация е точно за това. “Политико” дава зелена светлина – нищо лошо няма да стане след това
ТЕ СЕ ОПИТВАХА ДА НИ ГО КАЖАТ ОЩЕ ПРЕДИ 40 ГОДИНИ!
КАДРИ ОТ ИЗТОЧНИЯ ФРОНТ!
…
ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА
