Годишнината от Мюнхенския сговор премина мирно. На Запад никой не си го помни, нито политиците, нито медиите. А и руските медии, малко. Но 30 септември 1938 г. всъщност е датата на началото на Втората световна война, която покоси десетки милиони съдби …
Западните сили, определили Версайския „свят“ с огромен брой териториални претенции и обиди, особено в континентална Европа, изведнъж се отстраниха от ролята на гаранти на Версайската системата. И това се случи точно в момента, когато нацисткото правителство дойде на власт в Германия, открито обявявайки непризнаването на системата, скорошен реванш.
Германия последователно прекратява съблюдаването на всички военни членове на Версайския договор (Например, през март 1935 г. въвежда всеобща военна повинност, нагло нарушавайки член 173 от Версайския договор, открито придобива мощна авиация в нарушение на член 201 и бронетанкови сили в нарушение на член 171, през март 1936 г. окупира с войските с демилитаризираната Рейнска област и т.н.);Западните гаранти на
Но западните гаранти на Версайския мир обаче постоянно приемат германските нарушения. И освен това подкрепят германските военни усилия, както Англия, сключила морско споразумение с Хитлер, практически възраждащо военноморската мощ на Германия в разрез с член 191 от Версайския договор..
Тези горди победители, които с цената на невероятни жертви сломиха гърба на могъщата Кайзерова Германия, наистина ли се изплашиха от Хитлер през 1934-1936 г.?
В същото време започва активно натрупване в германската тежка и военна промишленост на англо-американски инвестиции, вливане в германската индустрия на многомилиардни кредити и икономическа помощ от страна на САЩ и Великобритания. (Antony C. Sutton. Wall Street & the Rise of Hitler. Arlington House 1975)
Скоро започва захранването на Германия и на другите държави от Антикоминтерновския пакт с една независима държава след друга – Австрия, Албания, Етиопия, Китай, а след Мюнхенското споразумение – Чехословакия и Клайпеда в Литва. Западните гаранти на Версайския мир радват Нацистка Германия с липсата си на съпротивата. Под натиска на Франция и Англия Чехословакия отказва да използва съветско-чехословашкия договор за взаимопомощ от 1935 г., който предвижда военната помощ на Съветския съюз в случай на германска атака, предпочитайки да се предаде. И единствено СССР осигурява въоръжена съпротива срещу държавите от Антикоминтерновския пакт в Испания и Далечния Изток.
За сегашните западни политици и журналисти тези събития все едно не съществуват. Те не забелязват активното флиртуване на полското правителство с родствения му по дух германски нацистки режим, като се започне от времето на подписването на полско-германския договор за ненападение през 1934 г., или дори участието на Полша в подялбата на Чехословакия с Третия райх след Мюнхенското споразумение. Полският ултиматум към Чехословакия относно незабавното прехвърляне на Тешин е връчен в деня на подписването на Мюнхенското споразумение.
Истинските причини за такова меко и насърчително отношение на западните сили към нацистка Германия са напълно разбираеми.
През 30-те години на 20-ти век Западът, страдащ от продължителна икономическа депресия, се плаши от бързия икономически растеж на СССР, плаши се от колапса на западната икономическа и колониална система.
Западът помага на власт в германия да се качат най-антикомунистическите сили и веднага започна финансовите инвестиции в тях. В края на краищата стана ясно, че „санитарният кордон“, изграден след Версай около СССР, се състои от слаби държави (Румъния, Полша, Прибалтийските страни и т.н.). Същото окуражаващо отношение е показано от Запада и към Япония – дори след колосалното клане в Нанкин, Китай не получава никаква реална помощ. И англо-японското споразумение Арита-Крейги, сключено през юли 1939 г., даващо Япония картбланш в Далечния изток, може да се счита за един вид азиатски еквивалент на Мюнхенското споразумение.
Мюнхенското споразумение не е опит да се умиротвори Третият райх от „западните демокрации“, както го представят западните историци. Няма нито мир, нито демокрации. (Британската империя, в която има повече от 500 милиона граждани, от които само една десета има правото да гласува в изборите за британския парламент, дори формално не може да се счита за такава).
Мюнхенското споразумение е следващият етап в изпълнението на стратегията на западния капитал и на неговите слуги за създаването от Германия на Трети райх и насочването на агресията му на изток, в крайна сметка срещу руснаците.
На основната снимка: западните лидери, които участват в Мюнхенското споразумение и проправят пътя към Втората световна война, 30 септември 1938 г.
