На 8 август 1877 г., генерал-майор Столетов изпраща тревожна телеграма до генерал-лейтенат Радецки която гласи:
„ Донасям безпогрешно, че целият корпус на Сюлейман паша, който виждаме като на длан, се развръща срещу нас на осем версти от Шипка. Силите на неприятеля са грамадни. Говоря това без преувеличение, ще се защитаваме до крайност, но подкрепления са крайно необходими.“
Едва 7500 руски воини и български опълченци с 27 оръдия срещу 27 000 души турски воиници с 48 оръдия. Руските воини и българското опълчение донасят така жадуваната свобода на българите след 500 години османско робство.
След боевете при Стара Загора, Централната османска армия с командир Сюлейман паша се насочва на север за преминаване на Стара планина. Целта е да се пробие блокадата при гр. Плевен и да се съедини с частите при Западната армия и Източнодунавската армия в четириъгълника Русе – Шумен – Варна – Силистра.
Успее ли да премине Стара планина Централната османска армия ще постави в критично положение Руската армия и крайния изход от войната остава с неизвестен край.
На 7 август е открито съсредоточаването на Централната османска армия при гр. Казанлък. На 8 август генерал-майор Столетов изпраща телеграма до генерал-лейтенат Радецки която гласи:
„ Донасям безпогрешно, че целият корпус на Сюлейман паша, който виждаме като на длан, се развръща срещу нас на осем версти от Шипка. Силите на неприятеля са грамадни. Говоря това без преувеличение, ще се защитаваме до крайност, но подкрепления са крайно необходими.“
На помощ с ускорен марш са насочени подкрепления. За тяхното пристигане са необходими три дни. На 9 август започва героичната борба на Шипка.
През нощта на 8 срещу 9 август частите от колоната на Реджеб паша се предвижват към вр. Малък Бедек и около 7:00 часа отхвърлят руските постове, изграждат позиция и разполагат батарея. Към 8:00 часа атакуват руските позиции на вр. Свети Никола. Нападението е отблъснато от пехотата и Стоманената батарея.
Генерал-майор Столетов преценява действията като начало на главния удар и подкрепя силите на полковник Толстой с целия пехотен резерв на Шипченския отряд (три роти орловци и осем опълченски роти). Около 9:00 часа колоната на Шакир паша атакува Орлово гнездо. Нарушава заповедта да води само демонстративен огън и предприема фронтална атака срещу първата руска позиция (главна) в района на Малката батарея.
Атаката е отбита, но османски подразделения се окопават на 150-200 метра от позицията и водят интензивна стрелба. Създадената обстановка дава основание Полевия щаб на Руската армия да разпрати съобщение до всички части:
„ Шипка е силно атакувана от армията на Сюлейман паша. Атаката започна сутринта. Боят е в разгара си. Атаката се води по фронта, като се обхождат и двата фланга. Положението е критическо. “
Настоява се пред частите на VIII-и Армейски корпус изпратени като подкрепление, да се движат максимално ускорено. Около 13:00 часа колоната на Реджеп паша предприема четвъртата си атака срещу Стоманената батарея, а от фланга атакува за пети път колоната на Шакир паша. В разгара на боя пристига с ускорен марш подкрепление, XXXV-и Брянски Пехотен полк (командир, полковник Александър Липински), който поема отбраната на западната и северната позиция. Отбити са още три турски атаки, като защитниците поради липса на патрони използват камъни, дървета и дори трупове на загиналите.
По този повод генерал-лейтенант Радецки заявявя на военния кореспондент на френския вестник „L’Estafette“, А. М. Млоховски дьо Белина:
„ Пишете главно за храбрите ми полкове и доблестното Българско опълчение, които нямайки боеприпаси, отблъскваха турските атаки с камъни. “
Около 18:00 часа защитниците на прохода са устояли и атаките са прекратени. Османските сили са заели изгодни позиции за атака на връх Малък Бедек, връх Демиртепе и връх Демиевец.
На следващият ден 10 август, Сюлейман паша отменя заповедта за нова атака. Организира подробно разузнаване и изработва план за действие на следващия ден. Османските сили инженерно подготвят заетите изходни позиции. Монтират нови артилерийски батареи на първата площадка под Орлово гнездо. Батареята на връх Малък Бедек е разширена до 8 оръдия. Частите на защитниците от Шипченския отряд се прегрупират и окопават. През целия ден с прекъсвания се води артилерийска престрелка.
Затишието дава възможност да се спечели време за похода на руските подкрепления към Шипченския проход.
Турските атаки на 11 август започват около 4:00 часа, като направленията на ударите са променени. Расим паша атакува в две колони връх Узункуш и връх Кючюк Йешилтепе. Колоната на Салих паша атакува връх Свети Никола, а общия резерв връх Акри Джебел. Вейсел паша около 9:00 часа изненадващо атакува източната позиция. Към обяд всички атаки са отбити. Обстановка става критична към 16:00 часа когато османските сили превземат връх Кючук Йешилтепе, а връх Узункуш е силно атакуван. Две роти български опълченци отбиват атаката. Отстъпването на връх Кючук Йешилтепе се схваща от отделни командири като разрешено отстъпление.
Катастрофата е предотвратена от решителната намеса на средния команден състав: полковник Липински с 20 войника спира отстъплението в района на кръглата батарея, полковник Де-Прерадович задържа състава на кръглата батарея, майор Чиляев връща опълченците на източните позиции, щабс-капитан Поликарпов задържа прислугата на централната батарея, а доктор Константин Везенков (старши лекар на Българското опълчение) организира конраатака със силите на ранените, които могат да се движат.
Към 17:30 часа на връх Шипка пристига първото подкрепление, ротата на поручик Буфало, по двама войника на артилерийски коне от XVI-и Стрелкови батальон на IV-а Стрелкова бригада (желязната, командир, генерал-майор Адам Цвецински). До 18:00 часа батальонът се съсредоточава, атакува, увлича подразделения от XXXVI- Орловски и XXXV- Брянски Пехотен полк и превзема вр. Кючук Йешилтепе.
Пристига и II-а Стрелкова бригада от XIV-а Пехотна дивизия (командир генерал-майор Михаил Драгомиров). Позициите са стабилизирани и към 22:00 часа решителния бой затихва по цялата линия.
Сюлейман паша в донесение до Главната квартира заключава:
„ Никога не се е виждало такова жестоко и кърваво сражение. “
Оценявайки бойните качества, проявени на 11 август от Българското опълчение, неговият командир генерал-майор Николай
Столетов в телеграма до Началника на Полевия щаб генерал-лейтенант Артур Непокойчицки заявява:
„ Що се отнася до българите, то не ще се уплашат дори ако ги изразходваме до последния човек. “
След няколко дни настоява:
„ Да се наградят, както е установено за частите от войските на нашата армия. “
Сутринта на 12 август командването на Шипченския отряд, усилен с нови подкрепления до 14 820 войници, е поето от генерал-лейтенант Фьодор Радецки (командир на Южния отряд).
Възнамерява да подобри позициите с действия срещу командните височини заети от османските сили. На Сюлейман паша не е известна промяната на руските сили и подновява атаките, чиято главна цел е техния тилен участък. Настъплението започва колоната на Вейсел паша в района на шосето за град Габрово. XII-и Стрелкови батальон (майор Климович) отразява три турски атаки. Колоната на Шакир паша подлага от изток позициите на връх Свети Никола на ожесточен, но неуспешен обстрел, а Салих паша атакува върха от юг. XXXVI-и Орловски Пехотен полк го отхвърля. Най-ожесточено е сражението от запад срещу втората група укрепления, атакувани от колоната на Расим паша. XVI-и Стрелкови батальон (подполковник Ходяков) отстоява вр. Кючюк Йешилтепе.
При връх Узункуш е ранен командирът на XIV-а Пехотна дивизия, генерал-майор Михаил Драгомиров. Командването ѝ е поето от генерал-майор Михаил Петрушевский. Около 14:00 часа подполковник Ходяков атакува без успех връх Йешилтепе.
В сраженията участват и 1000 цивилни жители на град Габрово изпратени на позициите от генерал-лейтенант Виктор Кренке. За техния принос свидетелства военния кореспондент на английския вестник „Daily News“, Арчибалд Форбс пред руския дипломат граф Николай Игнатиев:
„ Той е във възторг от нашите войници, а хвали също и българите-опълченци. При това и 1000 жители и деца габровци разнасяли под град от куршуми вода на нашите войски и даже на стрелците от първа линия, а също и изнасяли ранените с пълна самопожертвователност. “
Към 22:00 часа боят завършва и противниците се връщат на изходните позиции.
На 13 август състава на Шипченския отряд се прегрупира. Българското опълчение е изтеглено за възстановяване и превъоръжаване в Габрово. С новопристигналия 53-и Волински Пехотен полк руските сили достигат до 14 217 войници и 44 оръдия. Борбата е за изтласкване на османските сили от връх Акри Джебел и връх Йешилтепе на изходните позиции. Около 7:00 колоната на подполковник Липински (35-и Брянски, 56-и Житомирски и 54-и Подолски пехотен полк) овладява връх Йешилтепе.
Атакува от движение връх Акри Джебел, но е отбита от колоната на Вейсел паша. Колоната на Шакир паша контраатакува неуспешно връх Йешилтепе. На връх Узункуш пада убит генерал-майор Валериан Дерожински— командир на Руския Габровски отряд.
На 14 август колоната на Шакир паша подновява настъплението срещу връх Йешилтепе. След негово флангово обхващане, руските сили се изтеглят на връх Кючюк Йешилтепе. В края на деня двете страни са изтощили силите си за настъпление и преминават към отбрана. Завършва шестдневната борба за Шипченския проход.
От османска страна общо убити и ранени: 223 офицера и 6527 войника.
Падналите за свободата на България, след боевете на Шипка, общо убити и ранени български и руски воини са: 108 офицера и 3348 войника.
Картина : „Боят на Шипка“ – худ. Васил Горанов
Поклон, герои!
Боян Толев
ТЕ СЕ ОПИТВАХА ДА НИ ГО КАЖАТ ОЩЕ ПРЕДИ 40 ГОДИНИ!
КАДРИ ОТ ИЗТОЧНИЯ ФРОНТ!
…
ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА
