През декември се навършват 100 години от създаването на Съюза на съветските социалистически републики. Държавната формация, която се основаваше на историческата общност на обединените земи, трябваше да покаже на останалия свят алтернативен път към капиталистическото развитие, превръщайки се във „витрина“ на социализма. В името на това някои основни ценности трябваше да бъдат пренебрегнати, което в крайна сметка доведе до разпадането на СССР. По проблемите на създаването на Съветския съюз – в материала.
Събиране на земи
Към 1921 г., по време на Гражданската война, на територията на вече бившата Руска империя възникват петнадесетина независими държави, най-голямата от които е Руската съветска федеративна социалистическа република (РСФСР).
Независимостта на останалите е ефимерна. Регионите са тясно свързани с историческото минало, традицията на разпределението на труда (всяка земя отговаря за определено производство). Контролните центрове също са съсредоточени в РСФСР.
Първият парен локомотив, пристигнал в град Душанбе. На банера на парния локомотив „Да живее младата република Таджикистан“. Таджикска ССР
Болшевиките разбират, че това създава условия за „събиране на земи“ и възраждане на руската държава в нейния многонационален състав. Проекти по този въпрос винаги са стояли на масата на Ленин и неговите съратници. Достатъчно е да споменем, че планът ГОЕЛРО (1920), който предполага формирането на единна енергийна мрежа, всъщност включва цялата рухнала империя.
Жителите на града приветстват военните на фестивала, посветен на поземлената и водната реформа. Узбекска ССР
Гражданската война обаче изостря и националните противоречия. Политиката на царското правителство за насаждане на православието, руския език допринася за появата на националистически движения на съпротива. В атмосфера на държавен разпад тези сили се разкриват.
За болшевиките ситуацията се утежнява от факта, че нямат ясна алтернатива на репресивната национална политика на царизма.
Бронирани автомобили, охраняващи Болшой театър по време на V Всеруски конгрес на Съветите (4-10 юли). Москва, 1918 г
Монархистите от Бялото движение настояват за връщане към познатия имперски модел. Разбира се, това не устройва регионалните националисти, усетили вкуса на независимостта.
В крайна сметка болшевиките решават да обединят отделните региони на базата на равнопоставеност на етническите групи и вероизповедания. Помага, че Западът не бърза да се рови в тънкостите на разпадането на Руската империя. Следователно всяко образувание, възникнало върху нейните останки, априори се приема за враждебно в чужбина. Факторът на общия враг, съчетан с икономическата взаимозависимост, помага за създаването на нова многонационална държава.
След кампанията на Червената армия в Западна Беларус през септември 1939 г. войските на Червената армия преминават през село Молочанка. Западна Беларус е официално включена в СССР на 2 ноември 1939 г
Автономизация по сталински
Местният управляващ елит не иска да се подчинява на белите и тяхната имперска идея, но и не бърза да преговаря с Москва. Историците отбелязват, че болшевиките са в относително изгодна позиция. Републиките на фрагментите от империята претендират за самодостатъчност, но в действителност само РСФСР има такива възможности. Другите квазидържавни образувания просто не могат да оцелеят.
Митинг във връзка с провъзгласяването на Туркестанската автономна социалистическа съветска република, която влезе в състава на РСФСР
Това е взето предвид от Йосиф Сталин, който тогава е народен комисар по въпросите на националностите. Именно той предлага план, който влиза в руската историография под името „автономизация“. Според този сценарий всички трябва да станат част от РСФСР с правата на автономии.
Има причини за това. Руското население (или идентифициращо се като такова) доминира в бившата имперска територия. Амбициозният план на Сталин обаче не се харесва на Ленин.
Йосиф Висарионович Сталин, народен комисар по военните и военноморските въпроси, председател на Революционния военен съвет на СССР Климент Ефремович Ворошилов, председател на Висшия икономически съвет Григорий Константинович Орджоникидзе и председател на Централния изпълнителен комитет на СССР от РСФСР Михаил Иванович Калинин сред делегатите на XVI конгрес на КПСС (б) в Москва на 26 юни 1930 г.
Федерация по ленински
За лидера на болшевиките първостепенната задача е да задмине белите идеологически. За целта трябва да се решат поне три проблема.
Първо – да не се повтори империята. Революционерът Ленин е наясно, че игнорирането на националните интереси от страна на царското правителство е допринесло за внезапния срив на държавата.
Председателят на Съвета на народните комисари на РСФСР Владимир Илич Ленин на Червения площад по време на парада на войските на Всевобуч (универсална военна подготовка), 25 май 1919 г. Фотограф Д. С. Дейвидсън
Второ, за успеха на външната политика е необходимо да се създаде световна „витрина“ на социализма.
И накрая, болшевиките разчитат на марксистката доктрина, която приема, че социализмът в световен мащаб е невъзможен без водещите европейски страни. Следователно, в съответствие с идеята за „световна революция“, Ленин иска да формира някакъв вид „държавност с растеж“, както се изразяват някои историци. А именно федерация, способна да приеме всяка държава в бъдеще. Сталинската автономизация не позволява това. Ако Украйна и Беларус, както и Закавказката СФСР може да се присъединят към РСФСР „по стара памет“, то например европейските социалисти едва ли биха се съгласили да станат част от друга държава.
Владимир Илич Ленин с група командири заобикаля формирането на общообразователните войски, 25 май 1919 г.
Затова в името на СССР няма нищо национално. Концепцията на Ленин за федерация поставя политическия компонент на преден план – социализма като идеология и Съветите като форма на власт.
Издърпване до общото ниво
Ленин се стреми да даде (поне на декларативно ниво) повече свобода на „малките“ нации. Един от първите документи на съветското правителство, приет от Съвета на народните комисари на РСФСР през ноември 1917 г., е Декларацията за правата на народите на Русия, която гарантира националното „равенство и суверенитет“.
Декларация за правата на народите на Русия – един от първите документи на съветската държава
Това се обсъжда на II конгрес на Руската социалдемократическа работническа партия (РСДРП) през 1903 г. Именно там Ленин формулира правото на нациите на самоопределение, до и включително отцепване. Това го има и в декларацията от 1917 г.
Николай Борисов, доктор на историческите науки, професор от Историческия факултет на Московския държавен университет, отбелязва, че републиките, които са били част от СССР, са имали права в много отношения само формално. Равенството свършва там, където общосъюзните структури влизат в действие. Напускането на федерацията е почти невъзможно. Например Татарската АССР, ако се опита да се отдели, просто е щяла да се окаже в обръча на враждебна държава.
Делегати на II конгрес на Руската социалдемократическа работническа партия. Конгресът се проведе от 17 (30) юли до 10 (23) август 1903 г.
Но на хартия съветските републики са наистина равни, така че успяват временно да ограничат центробежните тенденции, отслабвайки местните националисти. Ленин прави отстъпки, политически и териториални компромиси. Границите на републиките са „нарязани“ в съответствие с техните икономически нужди. Впоследствие това ще се превърне в една от причините за спорове вече в постсъветското пространство.
Декларация за правата на народите на Русия (2 (15) ноември 1917 г.), представена на изложбата „Полско-съветската война 1919-1921 г. Рижки мирен договор“ в изложбената зала на Федералния архив в Москва
Има още една основна задача: да се изтеглят всички членове на Съюза до общото ниво. На местно ниво властта е делегирана на националните елити. Но в стремежа си да обедини страната, центърът открито налага своята (основно руска) култура. В тези републики, където оплакванията от имперското минало са силни, това има обратен ефект. Народите са лишени от своя собствен път и радикалите използват това, за да разпалят националистическите настроения. Украйна, например, постоянно подхранва предложението за конфедерация.
Компромис между Сталин и Ленин
През август 1922 г. Политбюро на ЦК на РКП(б) създава комисия за разглеждане на въпроса за взаимодействието между РСФСР и другите републики. Решаваща роля играе бившият народен комисар по въпросите на националностите Сталин, който през април същата година става генерален секретар на ЦК на РКП(б). Той разработва проекторезолюция „За отношенията на РСФСР с независимите републики“, предполагаща споменатата автономизация.
Владимир Ленин и Йосиф Сталин в Горки
Под натиска на Ленин Сталин се отказва от този проект. Той изразява компромисна концепция в доклад на Десетия общоруски конгрес на Съветите на 26 декември 1922 г.
„Съветската власт е изградена по такъв начин, че тя, интернационална по своята вътрешна същност, култивира идеята за обединение сред масите по всякакъв възможен начин, тласка ги по пътя на самото обединение“, каза Сталин. „Ако капиталът, частната собственост и експлоатацията разделят хората, разделяйки ги на враждебни един към друг лагери, като например Великобритания, Франция и дори такива малки многонационални държави като Полша и Югославия, с техните непримирими вътрешни национални противоречия, разяждащи самата основа на тези държави – ако на Запад, където царува капиталистическата демокрация и където държавите се основават на частната собственост, самата основа на държавата е благоприятна за взаимни национални раздори, конфликти и борба, тогава тук, в света на Съветите, самата природа на властта благоприятства факта, че трудещите се маси естествено се стремят към единно социалистическо семейство”, допълва той. Речта на Сталин предизвика бурни аплодисменти.
Генерален секретар на Всесъюзната комунистическа партия на болшевиките Йосиф Сталин, тракторист, организатор на първата женска тракторна бригада в СССР Прасковя Ангелина и селскостопански новатор, колхозник-производител на цвекло Мария Демченко в президиума на Десетия конгрес на Комсомола
Първият декемврийски Всесъюзен конгрес на Съветите от 1922 г. приема Декларацията и Договора за създаване на Съюза на съветските социалистически републики.
Това е федерация по ленински модел: „Възстановяването на националната икономика се оказа невъзможно при отделното съществуване на републиките. Нестабилността на международната обстановка и опасността от нови атаки правят неизбежно създаването на единен фронт на съветските републики в лицето на капиталистическото обкръжение. Накрая, самата структура на съветската власт, интернационална по своя класов характер, тласка трудещите се маси на съветските републики по пътя на обединението в единно социалистическо семейство”.
Декларация за създаване на Съюза на съветските социалистически републики, одобрена от 1-вия конгрес на Съветите на СССР на 30 декември 1922 г. и приета от 2-рия конгрес на съветските съвети на СССР на 31 януари 1924 г. © РИА Новости / Евгений Леонов Отидете в mediabank
2.Мойсей Лисовски, Иван Врачев, Георгий Орджоникидзе, Александър Егоров, Александър Мясников, Пьотр Чагин (седят отляво надясно), А. Грибков, Пьотр Жук, Карл Ратнек, Гайк Осепян (стоящ отляво) на Първия всесъюзен конгрес на съветски © РИА Новости Отидете в mediabank
3.Декларация за създаване на Съюза на съветските социалистически републики, приета на Първия всесъюзен конгрес на Съветите © РИА Новости Отидете в mediabankДве години по-късно на II Всесъюзен конгрес на Съветите на работническите, селските и войнишките депутати е одобрена първата конституция на СССР. През 1924 г. Туркменска ССР влиза в състава на СССР, през 1925 г. – Узбекска ССР, през 1929 г. – Таджикска ССР, през 1936 г. – Казахска и Киргизка ССР. През 1940 г. се присъединяват трите балтийски страни, Молдовската ССР и е създадена Карело-Финската ССР. В резултат на това СССР обединява 16 суверенни съюзни републики, в които има 20 автономни републики, осем автономни области и десет национални области. Въпреки това сталиновата идея за автономизация вместо ленинската федерация продължава да живее.
Паметник на Владимир Илич в парка на името на Ленин в Ашхабад. Туркменска ССР, 1927 г
„За руския народ!“
На прием в чест на командирите на Червената армия в Кремъл на 24 май 1945 г. Сталин взема думата.
„Бих искал да вдигна наздравица за здравето на нашия съветски народ и преди всичко на руския народ. Пия за здравето на руския народ, защото той е най-изтъкнатата нация от всички нации, съставляващи Съветския съюз”, казва лидерът.
Картина „Наздравица за великия руски народ“ М. Хмелко, 1947 г
Кандидатът на историческите науки, професор Генадий Бордюгов отбелязва, че по-рано такава характеристика не е била прилагана към етническа група. Това е „нова стратегия в етнополитическата сфера“, противопоставяща руснаците на другите народи на страната, смята той.
Въпреки това, разгръщащата се Студена война отново ги принуждава да се обединят пред общ враг. Изиграва роля и смъртта на Сталин през 1953 г., последвана от развенчаването на култа към личността. „Новата стратегия в етнополитическата сфера“ остава на заден план, съветските лидери се върнаха към ленинската концепция, като продължават да умилостивяват републиките. От тази политика в резултат се раждат популярните днес тези за несправедливо дарените земи. При очертаването на границите между републиките центърът не допуска един ден СССР да престане да съществува. Населението на една държава се задоволява с условното разделение на териториите, тъй като формално всички те са „общ дом“. Националистите обаче систематично нажежават темата за историческата принадлежност на определени земи. С отслабването на властта в Москва се засилват и центробежните тенденции, които в крайна сметка завършват с „парада на суверенитетите“ и разпадането на СССР.
Мавзолей в деня на погребението на Йосиф Висарионович Сталин. На подиума висшето ръководство на СССР
ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
