🇧🇬На 28 май 1876 г., в Търново е обесен Бачо Киро – български учител, книжовник и активен участник в българското националнореволюционно движение.
🇧🇬Записан е в кръщелното си като Киро Петров Занев, но остава известен за нас българите като Бачо Киро. Роден е на 7 юли 1835 г., в град Бяла черква, Търновско, в семейството на селския говедар Петър Филев Занев. Остава без баща на 6 години. Започва да работи като дете за да подпомога прехраната на семейството си. През 1847 г. майка му Цона Добрева го изпраща в Батошевския манастир да учи четмо и писмо.
🇧🇬След 1852 г. учителства като селски даскал в селата Коювци (дн. Коевци), Мусина, Михалци, Вишоград. През 1857 г. се завръща в с. Горни Турчета, където преподава (с прекъсване през 1871 г.) до смъртта си през 1876 г.
🇧🇬Израства като виден възрожденски просветител. Ползва се с голям авторитет както сред българското население, така и сред турското. Въвежда взаимоучителната метода, таблиците за обучение и „Рибния буквар“. Работи за патриотичното възпитание на младите, въвежда честването на празника на славянските просветители. Бачо Киро пише стихове, посветени на съдбата на поробена България и призовава към бунт и свобода.
🇧🇬 В тайните на освободителното дело го посвещава отец Матей Преображенски. Чрез него се запознава с ред видни дейци на ВРО. Близък приятел на Христо Иванов-Големия. През февруари 1872 г. е основан Бялочерковския частен революционен комитет с председател Бачо Киро Петров. Сред основателите са Ангел Кънчев и отец Матей Преображенски.
🇧🇬След решението на Гюргевския комитет за въстание в България през пролетта на 1876 година успява с помощта на свои съмишленици и съратници да организира в Бяла черква чета от повече от 100 юнаци. В сборния пункт в с. Мусина е сформирана по-голяма чета под общата команда на поп Харитон Халачев. Бачо Киро е избран за член на щаба. Взима участие в епичната и неравна битка с войската на бригадния турски генерал Фазлъ паша през 9-те майски дни на 1876 г. , в Дряновския манастир. След разбиването на четата и опожаряването на манастира, успява да се спаси и да стигне до Бяла Черква. Известно време се крие в колибата на лозето си, но е предаден и заловен.
🇧🇬Откаран е в Търново, където е осъден на смърт чрез обесване. Изправен пред извънредния турски съд, печели дори враговете с достойното си държане. Бачо Киро без колебание поема отговорността за делата си. Търновският първенец Етхем бей прави опит чрез защитника Джовани Икономов да спаси Бачо Киро, представяйки го за умоповреден, тъй като според стар турски закон лудите не трябвало да бъдат осъждани на смърт. Тогава се случва нещо изумително. На хубав и чист турски език българският патриот издекламира следните стихове:
🇧🇬Аз един Бачо Киро съм, (Бен бир Бачо Киро им,)
без страх от турчин комита съм. (тюркен коркмаз комита им.)
Пушка на рамо турих, (Шишкане умузума тактъм,)
Дряновски манастир намерих. (Дренова монастира булдум.)
Правдата си да диря излязох, (Хакъм арамаа бен чиктъм,)
въжето си на врата сам метнах! (ипи де бойнума тактъм.)“
🇧🇬Обесен е заедно с Иван Семерджиев – войвода от Горнооряховската чета в Търново на 28 май 1876 г.
🇧🇬Поклон!
Подходяща музика за любителите на йога.
