Някои наблюдатели са скептично настроени изобщо към сценария жена в България да спечели президентския пост
България никога не е имала жена президент. Сънародниците ни са по-склонни да възприемат мъж начело на страната, независимо дали поведението му е тип силна ръка, или тип баща на нацията. Дамите са одобрявани за част от президентския тандем за вицета. Малко като семейство в патриархален стил.
Имало е представителки на нежния пол, които са се опитвали да привлекат избиратели и да се класират за “Дондуков“2. Например въпреки високото си одобрение и биографията си на еврокомисар Меглена Кунева не можа да отиде дори на балотаж през 2011 г. И тук решаващ не е факторът “пол”, а просто защото не беше кандидат на някоя от големите партии. Тя беше независим претендент. Същото се отнася и за Ренета Инджова, която през 2001 г. не можа да преодолее големия брой привърженици на СДС и БСП. Така на балотажа бяха Петър Стоянов и Георги Първанов.
Само веднъж дама е участвала във втория тур – през 2016 г. Цецка Цачева. Но издигането ѝ се оказа грешка, въпреки че беше номинирана от управляващата тогава партия ГЕРБ. Нейното представяне беше почти наполовина по-слабо от това на “новобранеца” Румен Радев – 1 256 480 за нея срещу 2 063 032 гласа за него. Истината е, че самата плевенска адвокатка нямаше особено висок рейтинг, нито харизма и социолозите не предвещаваха нищо хубаво за нея.
Още преди вота Димитър Ганев от “Тренд” и Кольо Колев от “Медиана” прогнозираха, че Цачева ще излезе малко напред на първия тур, но на втория ще изгуби от Румен Радев. ГЕРБ обаче се спряха на нея.
След това имаше и други претендентки за “Дондуков” 2, само че от непопулярни партии, някои от които участваха повече заради шоуто, като фолкпевицата Луна. Очевидно обаче чалга партитата не успяха да привлекат дори и 1% от гласувалите.
Що се отнася до вицетата, нещата стоят по-различно откъм жени кандидати. Няколко пъти дами са били на тази позиция. Като започнем от началото на демокрацията – поетесата Блага Димитрова и прокурорът Маргарита Попова, и двете с по един мандат. Първата даже предсрочно се отказа от него. Единствената с два е сегашната подгласничка на президента – Илияна Йотова.
Въпреки че е прекалено рано да се говори за следващата кампания, при определено стечение на обстоятелствата тя може да стане и първата жена на първия пост в държавата. Шансът ѝ е Румен Радев да оглави дълго коментирания си политически проект и ако има силна вълна в негова полза, да бъде кандидат на новата партия.
Тук, разбира се, има много въпросителни.
Първата е кога пилотът ще обяви старта на бъдещата си формация. Дали ще изчака края на мандата си, или ще избърза на следващите предсрочни избори. Те може да се проведат още през пролетта на 2025 г., ако и този път не се сформира правителство. В случай че президентът действа със замах и участва на вота догодина, ще се наложи да подаде оставка пред Конституционния съд и според разпоредбите Илияна Йотова ще трябва да довърши мандата и ще има възможност да получи допълнителен тласък за евентуалната си кандидатура.
При този сценарий нейната популярност ще се увеличи и за първи път може да се реализира идеята вицепрезидент да замести титуляря.
Втората въпросителна е ще има ли вълна за Радев, така че да спечели убедително мнозинство, което да повлече след себе си и негов кандидат за президент.
Третата неизвестна е дали самата Илияна Йотова е склонна да се впусне в подобна битка. Тя има сериозен политически опит – била е и депутат, и евродепутат, и част от ръководството на политическа партия.
Показала е, че не е рисков играч, а обмисля внимателно ходовете си.
Ще тръгне напред само ако има стабилна подкрепа и достоверна информация какви са шансовете ѝ. Междувременно вицепрезидентката вече не изглежда като допълнение на първия човек в държавата, както често е било досега. Тя бе категорична, че Народното събрание е нелегитимно, защото “има нещо нередно в начина, по който бяха проведени изборите”. Подкрепя и президента в протеста му срещу орязаните правомощия с аргумента, че действащите текстове са “неработещи”. Освен това е силно ангажирана с въпроса за междусъседските отношения с Република Северна Македония, както и с българите в чужбина, с образованието.
Днес много по-често в сравнение с първия си мандат Румен Радев излиза на официални събития заедно със своето вице. Двамата демонстрират, че са добър тандем и нямат противоречия. От тази гледна точка изглежда естествен избор Йотова да продължи като номинация на неговия проект за бъдещ държавен глава. Партията, от която произхожда тя – БСП, в момента не е в кондиция да излъчи печеливш кандидат.
“Убеден съм, че Йотова е потенциален кандидат. Но крайното решение зависи от това дали проектът на Радев ще е сега, или след края на мандата му. Ако той избърза, Йотова ще излезе в кампанията като действащ президент – коментира Теодор Славев от Българския институт за правни инициативи. – Вторият въпрос е дали новата формация ще припознае Йотова като свой кандидат.
Така тя ще има по-голям шанс (особено ако генералът набере популярност), отколкото ако се затвори около електората на БСП. Макар че не може да избяга от миналото си в столетницата.
Трето, важно е кои ще са опонентите ѝ и най-вече основният.
Ако срещу нея е Бойко Борисов, мачът ще е съвсем различен.”
Четвъртият фактор според Славев е доколко привържениците на Радев ще припознаят в лицето на Йотова продължение на неговия политически курс и доколко ще избяга от сянката му и ще има собствена тежест, център, идеи и облик.
Засега тя е показала, че ги притежава. Има и още един факт – свързана е с левите идеи, а в най-новата ни история сме имали по-дълго президенти от средите на лявомислещите. Сумарно Първанов и Радев са с по два мандата, докато Желю Желев, Петър Стоянов и Росен Плевнелиев – с по един.
Други анализатори обвързват кандидатурата на Йотова само ако Румен Радев прекрати хазартно мандата си, за да сформира свой проект, и тя го наследи за известно време.
“Идеята Радев – партиен лидер (eвентуално и премиер), а Йотова – президент след избори, сигурно има фенове сред почитателите на тандема Путин – Медведев в Русия, но няма да е работеща в България – коментира политологът Иво Инджов. – Прекалено много се спекулира и почти нищо няма на терен от хипотетичния политически проект на Радев, който би могъл да се превърне в ракета носител за Йотова. Извън подкрепа от партия, оглавявана от президента, Йотова няма никакви шансове с оглед на пълното маргинализиране на БСП, на която всъщност дължи политическата си кариера. А и до 2026 г. ще изтече още много вода.”
Някои наблюдатели са скептично настроени изобщо към сценария жена в България да спечели президентския пост.
“Страната ни не е готова за подобна стъпка. Обществото е консервативно и едва ли би приело дама държавен глава.
Позицията е свързана и със символиката на главнокомандващ армията.
А както се видя, и Америка не е готова за такъв вариант“, коментира политологът Юрий Асланов.
На обратното мнение е колегата му Теодор Славев:
“Нашето общество се променя, мислим го за консервативно, но не е точно така – отдавна сме член на Европейския съюз, нашият политически елит се образова, младите поколения се променят, въпреки че в някаква степен патриархалния манталитет си го има. Други държави от Източна Европа, със сходни на нашите виждания, са избирали министър-председатели и президенти жени”.
Славев даде за пример Сърбия (с бившия премиер Ана Бърнабич), Хърватия (с бившия президент Колинда Грабар-Китарович), и Молдова, където наскоро спечели Мая Санду. Грузия също имаше държавен глава жена – Саломе Зарубишвили.
Според политолога факторът “пол” има своето влияние в политиката, но не е само той. И да, вярно е, че президентът е главнокомандващ, а жена няма как да е била в армията. Но идват поколения, от които и мъжете няма да са ходили в казарма, а със сигурност сред тях ще има бъдещи кандидати за първия пост в страната. А вероятно някои ще спечелят.
Ако погледнем в миналото, нито един президент преди Румен Радев не е бил военен. А той вече мисли за следващото си поприще в политиката. Никога не е отричал варианта да направи свой проект.
“Ако не пропусне подходящия момент, може и да има вълна. Не вярвам да спечели чак половината гласували, но ще са достатъчно, за да му позволят за определен период от време да диктува модата в политиката. Абсолютно мнозинство обаче едва ли”, уточнява Асланов.
Но да се върнем на темата за кандидат-президент жена. Иво Инджов обърна внимание на словесната конструкция “държавен глава” – “глава” е от женски род, а определението „държавен“ – от мъжки.
Това също показва, че обществото ни е патриархално и не е узряло за подобна идея. Първо трябвало партиите да се демократизират и да приемат повече представителки на нежния пол в ръководствата си.
“При такива благоприятни развития шансовете жена да стане президент ще нараснат. Тя може да стъпи на държавния Олимп по два сценария – добави Инджов. – Или да е удобна за партията, респ. политическите сили, които я подкрепят. Или да бъде ярка личност, с биография и каузи, които да направят номинацията ѝ, респ. победата ѝ, неизбежна.
Възможен е и трети сценарий, но той ми се струва най-отдалечен във времето – жена да създаде и оглави нов тип партия или движение, което да увлече по-широки маси след себе си и това да я изстреля на най-високия пост в държавата.”
Според него у нас все още сериозно влияят патриархалните модели в политиката – в момента лидерите на 8-те партии в парламента са мъже. Освен това на терена липсва жена с харизма, която да е фактор.
“В родната политика жените ги избират най-много за председател на парламента. Макар че сме парламентарна република, институцията парламент дълго време беше на практика подчинена на някой силен министър-председател, а през последните години е в безтегловност, т.е. няма особено значение – казва още Инджов. – Не сме имали и жена министър-председател на редовно правителство (примерът с Ренета Инджова от вече далечната 1994 г. е по-различен, защото тя беше служебен премиер). Още по-трудно е да си представим и жена президент, защото по различни причини ситото за този пост е много по-ситно.”
Всъщност досега нито една жена не е имала такава лична популярност, че да се кандидатира за президент.
Лидери на партии е имало и в левия, и в десния спектър – най-скоро това беше Корнелия Нинова, която бе изключена от БСП. Също начело на формации са Мая Манолова (“Изправи се.БГ”) и Татяна Дончева (“Движение 21”), а по-назад във времето СДС е бил оглавяван от Надежда Нейнски.
Но няма пример някоя дама да бъде възприета като всенародна любимка и безспорен фаворит за “майка на нацията”. За сметка на това сме имали само жени еврокомисари – от Меглена Кунева през Кристалина Георгиева и Мария Габриел до Екатерина Захариева. Но кандидатът за този пост се посочва от правителството, а не е изборен като на президента.
Всъщност има една сламка, която може да прокара пътя и на дама към “Дондуков” 2, ако чл.-кор. Евелина Славчева бъде избрана за председател на Българската академия на науките. Конкурентът ѝ е акад. Христо Найденски.
Ако на 7 декември 155-годишната институция заложи на жена, това може да е първа стъпка за подобно решение и за кандидат-президент.
