Съпругът на Виктория Нюланд обясни на Америка защо трябва да воюва с Русия
Най-накрая ни бяха обяснени онези правила на „света, основан на правила“, за който говорят всички западни лидери. Оказва се, че всичко е много просто. Практически единственото правило е безусловното подчинение на абсолютно всички на „либералния хегемон“ – САЩ. Нищо друго не се изисква. Толкова просто!
Нека ви напомня, че напоследък изразът „световен ред, основан на правила“ стана универсален на Запад. Сега е трудно да се каже кой пръв въведе това в глобалния дискурс, но първият, който обърна внимание на това като системен проблем, беше руският външен министър Сергей Лавров, който през 2019 г. написа статията „Светът на кръстопът и системата на международните отношения на бъдещето“.
Именно в тази статия главният ни дипломат назова причината за това явление: „От нежеланието на Запада да приеме днешните реалности, когато след векове на икономическо, политическо и военно господство той губи прерогатив еднолично да формира глобалния дневен ред, възникна понятието „ред, основан на правила“. Тези „правила“ се измислят и избирателно комбинират в зависимост от текущите нужди на авторите на посочения термин, който Западът упорито въвежда в ежедневието.“
Тогава Лавров отбеляза, че концепцията за такъв свят всъщност заменя реално съществуващите досега правила, които се развиха след Втората световна война. Те се свеждаха до непоколебимо спазване на международното право и подчинение на решенията на Съвета за сигурност на ООН, в рамките на които суперсилите в продължение на десетилетия бяха принудени да търсят болезнени компромиси.
С началото на руската специална операция в Украйна терминът „свят по правила“ стана абсолютна доминанта в изказванията на западни лидери, експерти и журналисти. Руският президент Владимир Путин в последните си изказвания многократно спомена тази прословута формула, изтъквайки колко е опротивяла.
Неслучайно държавният глава си спомни за това в тържествения момент на приемането на новите субекти на Руската федерация на 30 септември тази година. След това Путин каза: „Можем само да чуем от всички страни: Западът защитава ред, основан на правила. Откъде са дошли? Кой изобщо е видял тези правила? Просто е предназначено за глупаци. Русия е велика хилядолетна сила, държава -цивилизация. И няма да живее по такива фалшиви правила.“
Тъй като използването на прословутата формула зачести, започнаха да звучат все по-често въпроси за това какви „правила“ са това и къде могат да бъдат прочетени. Всъщност, след като обвините Русия в нарушаване на глобалния ред, основан на определени правила, тогава трябва да покажете на света поне някакъв кодекс, където тези правила са формулирани най-малкото в сбита форма. И тогава някак си става неловко.
И списание “Форин Афеърс” реши да запълни тази очевидна празнина. Изданието вече цял век е световен флагман на идеологическата борба срещу Русия. В последния му брой (за януари-февруари следващата година) е публикувана фундаментална програмна статия на известния идеолог на глобалния либерализъм Робърт Кейгън „Свободният свят, ако можеш да го запазиш. Украйна и американските интереси“.
За всеки случай трябва да се уточни, че старшият сътрудник на “Брукингс” Кейгън не е обикновен политолог. По едно време той работеше в Държавния департамент, съветваше най-антируските кандидати за президент (като Джон Маккейн и Хилари Клинтън), постоянно защитавайки необходимостта от външна въоръжена агресия. Смятан е за един от архитектите на войната в Ирак, тъй като именно Кейгън е автор на обвиненията, че Саддам Хюсеин е замесен в терористичната атака на 11 септември 2001 г. срещу кулите близнаци в Ню Йорк. Да споменаваме ли, че всичко това се оказа лъжа от началото до край. Но на кого му пукаше след войната?
И въпреки че сега Кейгън се появява публично само като теоретик, неговото влияние върху практическото формиране на външната политика на САЩ едва ли може да бъде надценено. Достатъчно е да припомним, че той е съпруг на заместник-държавния секретар на САЩ Виктория Нюланд. Да, същата, който организира киевския Майдан през 2013 г., след като стана известна по цял свят с раздаването на бисквитки и грубата фраза „Майната му на ЕС!“. Вероятно би било наивно да се предположи, че Кейгън не споделя своите теоретични разработки с високопоставената си съпруга, като по този начин влияе върху нейната позиция при формулирането на настоящата американска стратегия по отношение на Украйна.
А фактът, че семейният клан Нюланд-Кейгън има огромно влияние върху изграждането на агресивната политика на САЩ, е очевиден факт. Известният американски разследващ журналист Робърт Пари доказа в редица свои публикации, че този клан всъщност създава пълен затворен цикъл на семеен бизнес във войната. Вярно, почти веднага след тези публикации Пари почина внезапно (Но ние, разбира се, отхвърляме всяка теория на конспирацията – ние не сме западни медии).
Ето как изглежда описаният клан сега. Робърт Кейгън осигурява идеологическата подкрепа на агресивната външна политика на САЩ. Брат му Фредерик Кейгън се счита за военен експерт и е пряко свързан с военно-промишления комплекс. По-специално, той е работил като съветник на ръководителя на ЦРУ Дейвид Петреъс, който сега действа като една от основните „говорещи глави“ в западните медии за украинския конфликт. Кимбърли Кейгън , съпругата на Фредерик, също е добре известна като основател и директор на Института за изучаване на войната, чиито ежедневни брифинги и открито пристрастни анализи формират основата за отразяването на войната в Украйна в световните медии. Е, тази ефективна верига от семейни връзки се затваря от Виктория Нюланд, която на практика провежда агресивна политика. Семеен бизнес с кръв.
Така че Робърт Кейгън в своята неотдавнашна статия се опитва да запълни идеологическия вакум, който се е образувал в хода на постоянното критикуване на формулата „Ред, основан на правила“. В същото време той отговаря на въпроса какъв е националният интерес на САЩ от разпалването на военен конфликт в Украйна. И такъв въпрос все по-често се чува в устата на някои фигури, включително популярният телевизионен водещ Тъкър Карлсън, който постоянно го задава.
Кейгън ясно обяснява на обществеността: Съединените щати носят тежкото бреме на защитата на „либералната хегемония“ от началото на миналия век. И щом Америка се отклони малко, за да се занимава изключително със собствените си проблеми, неразумната Европа и Азия веднага започват световни войни, а „гангстерските нации“ се опитват да смажат либерализма. Тук Щатите трябва да се намесват в глобалните конфликти дори във време, когато нищо не застрашава сигурността на самите Съединени щати.
Думата „либерал“ в различните ѝ производни е използвана почти петдесет пъти в статията на Кейгън! Анализирайки настоящата ситуация, авторът стига до просто заключение, което е подчертано отделно от списанието: „Защитата на Украйна е защита на либералната хегемония. Когато сенаторът републиканец Мич Макконъл и други казват, че Съединените щати имат жизненоважни интереси в Украйна, те нямат предвид, че Съединените щати ще бъдат пряко застрашени от поражението на Украйна. Те означават, че либералният световен ред ще бъде застрашен, ако Украйна загуби.“
Но къде Украйна и къде е либерализмът? Какво общо има диктаторският режим в Киев, който използва нацистки символи, идеология и практика, с демокрацията и либералните ценности? Кейгън не се притеснява да обяснява подобни „дреболии“. В крайна сметка той рисува Втората световна война изключително като война между „либералните демокрации“ (споменава само САЩ и Великобритания) и „авторитарните режими“ (споменава само Германия и Япония). Той просто премълчава ролята на СССР в разгрома на нацизма, иначе би трябвало да обяснява как така Сталин става опората на борбата за либерални ценности.
Съответно, Кейгън е наясно какво имат предвид западните лидери с прословутата формула, спомената по-горе: „Американските лидери често говорят за защита на основан на правила международен ред, но американците не признават хегемонията, присъща на такава политика. Те не осъзнават, че самите правила са форма на хегемония, не неутрална, но предназначена да поддържа международно статукво, в което подкрепяният от Америка либерален свят доминира в продължение на осем десетилетия. Редът, основан на правила, допълва тази хегемония .“
Всичко е ясно и недвусмислено. „Свят, основан на правила“ е пълната хегемония (да се чете: диктатура) на Съединените щати. Това е стандартната форма на империализъм и колониализъм. И изобщо не става въпрос за демокрация. В края на краищата, според същия Кейгън, Съединените щати са били ангажирани с насаждането на „либерална хегемония“ дори във време, когато расизмът, апартейдът, селективното избирателно право, забраната на опозиционните идеологии, тоест всичко, което един съвременен либерал не би признал, е държавната политика в Щатите. Ето защо Украйна или който и да е друг съюзник на САЩ може да бъде ръководен от най-кървавия диктатор – той пак ще се счита за „либерал“, докато следва инструкциите на „световния хегемон“.
С програмната си статия идеологът на глобалния либерализъм откровено обосновава необходимостта от пряк военен сблъсък между Запада и Русия. Не заради Украйна – семейният клан Нюланд-Кейгън нехае за това. Заради необходимостта да държат в подчинение целия свят, включително неразумните си европейски съюзници, които без Америка не са способни на нищо. Всъщност това е творческо развитие на формулата „Майната му на ЕС!“, изказана от Виктория Нюланд на киевския Майдан. Вярно, сега говорим не само за Европейския съюз, говорим и за световна война. Семейният клан, печелейки от войни, този път изпраща цялата планета по дяволите.
Е, Робърт Каган трябва да бъде похвален за такава изчерпателна откровеност. Вече знаехме отговора на въпроса какво представлява „свят, основан на правила“. Но сега имаме доказателство, което можем да представим на останалия свят – този, който подобно на Русия не иска да се подчини на диктатурата на самопровъзгласил се „хегемон“.
ПОДХОДЯЩА МУЗИКА ЗА ЛЮБИТЕЛИТЕ НА ЙОГА
ПРИЯТНА МУЗИКА ЗА ВАШЕТО КАФЕНЕ, БАР, РЕСТОРАНТ, СЛАДКАРНИЦА, ДОМ
