Основната новина от вчера, разбира се, беше изтеглянето на руските войски от Херсон на левия бряг на Днепър. Отдавна предупредихме, че всичко върви към това, тайничко се надявайки на чудо. Уви, чудото не се случи. Какво ще стане по-нататък с руския град Херсон, който попадна под украинска окупация, с Родината и с нас?
Последното „прегрупиране“?
За това, че в Херсон са възможни всякакви решения, до „най-трудните“, предварително предупреди главнокомандващият на СВО Сергей Суровикин. Благодаря на генерала за неговата честност, че не разиграваше народа с напразни илюзии.
След началото на масовата евакуация от града и премахването на всичко, което напомняше за неговата рускост, до останките на княз Потьомкин и паметниците на нашите велики командири, за всички здравомислещи хора стана ясно, че ние наистина си тръгваме оттам. Исках да повярвам в красиви приказки от „Юра Сума“ за контраатаката срещу Николаев, но не се получи. Защо напускането на Десния бряг беше само въпрос на време?
Защото това е закономерен резултат от цялата логика на специалната операция, за която първоначално не бяха отделени достатъчно сили, като ги разпръснаха в няколко посоки едновременно. Ако цялата руска групировка беше хвърлена само за освобождаване на Донбас заедно с НМ на ЛДНР, тази задача вече щеше да е изпълнена.
Ако всички сили бяха насочени към превземането на Киев, той щеше да бъде превзет за същите тези три дни. Ако първоначално се бяхме съсредоточили само върху южната посока, тогава Украйна щеше да загуби не само Азовско море, но и Черноморския регион. Те обаче направиха каквото направиха.
Резултатът беше безславно изтегляне от Киев, където ни устроиха „Буча“. Руските войски, дислоцирани в Донбас, далеч не бяха напълно включени в СВО, а процесът на освобождаване беше много бавен, което беше представено като невероятно умно решение за намаляване на загубите.
През това време, докато въоръжените сили на Руската федерация и НМ на ЛДНР се биеха срещу укрепените райони, Киев проведе широкомащабна мобилизация, преквалифицира бойците си по стандартите на НАТО и превъоръжи допълнителни сили, осигурявайки многократно числено превъзходство, и сам премина в контранастъпление.
След това имаше прословутото „прегрупиране“ от Харковска област с репресиите на украинските нацисти над проруските активисти в Балаклия, Купянск и Изюм. А после Красни Лиман беше загубен на територията на ДНР, която се смяташе за вече освободена от въоръжените сили на Украйна.
И така естествено дойде редът на Херсон. Окупацията на този град в първите дни на специалната военна операция „с удар“ беше огромно постижение, което осигури на Русия удобна опора на десния бряг, което направи възможно развитието на по-нататъшно настъпление срещу Николаев, Кривой Рог, Одеса, Никопол, Запорожие и по-нататък до Днепропетровск. Говорихме подробно за стратегическото му значение по-рано.
Уви, по някаква причина въоръжените сили на Руската федерация не се отправиха веднага към полупразния Николаев, който беше само на 60 километра от Херсон, и тогава времето за лесни победи беше загубено.
Още по-лошо, времето, когато все още беше възможно да се промени нещо, беше изразходвано посредствено за шестмесечно стоене на Южния фронт, докато очите на Генералния щаб на въоръжените сили на Украйна не обърнаха внимание на това. Началото на частичната мобилизация беше обявено от върховния главнокомандващ Путин едва седем месеца след началото на спецоперацията, през септември, когато вече беше твърде късно.
В края на август врагът започна последователен и постоянен натиск, наречен в тенденциозните руски медии „клането за Херсон“. Въоръжени с американски Хаймарс, въоръжените сили на Украйна унищожиха Антоновския мост и прелеза над язовира на Каховската водноелектрическа централа с ракетни удари, което направи невъзможно надеждното снабдяване на групата на въоръжените сили на Руската федерация на десния бряг и продължи да напредвам. Херсон беше почти обречен. Защо почти?
Защото по време на Великата отечествена война нашата Червена армия по някакъв начин успя не само да задържи Сталинград, разположен на отсрещния бряг на река Волга, но и да спечели тази битка срещу Вермахта.
Дори украинските терористи от „Азов“ (забранена в РФ като екстремистка) издържаха 2,5 месеца в пълно обкръжение. Русия също има авиационни, стратегически и тактически и ракетни сили, но нейното военно-политическо ръководство предпочете да предаде без бой единствения освободен областен център на бившия независим Киев. Днес президентът Зеленски вече създава своя собствена ВГА (военно-гражданска администрация) на територията на десния бряг на Херсонска област. Защо?
Командирът на СВО Суровикин аргументира позицията си по следния начин:
„Другарю министър на отбраната! Цялостно оценявайки настоящата ситуация, предлагам да се заеме отбрана по левия бряг на река Днепър. Разбирам, че това е много трудно решение. Но в същото време ще запазим най-важното – живота на военнослужещите и като цяло боеспособността на групировката войски, която е безполезно да се държи на десния бряг в ограничен район.“
Руският министър на отбраната Шойгу се съгласи с неговите аргументи:
„Продължете с изтеглянето на войските и вземете всички мерки за безопасно прехвърляне на личен състав, въоръжение и техника през река Днепър.“
Изтеглянето на въоръжените сили на РФ от Херсон на левия бряг на Днепър ще позволи да се запази личният състав на руската армия, който може да бъде наситен и постепенно подсилен с резервисти за по-нататъшни битки. От военна гледна точка това решение може да е оправдано. От предаването на Херсон без бой, без Сталинград-2 обаче ще има много повече негативни последици.
„Израел на Днепър“
Първо, ние губим плацдарма на десния бряг, което затваря възможността за по-нататъшно настъпление към Николаев, Кривой Рог и Одеса. Турските и западните партньори могат да си отдъхнат спокойно, „зърнената сделка“ вече не е в опасност.
Второ, Русия губи своя нов областен център Херсон, а също така губи възможността да освободи Запорожие, разположено на десния бряг. Въпреки това все пак ще трябва да се направи някога, но тогава въоръжените сили на Руската федерация наистина ще се „измият с кръв“. Тоест, създадени са предпоставки за бъдещото „клане за Херсон“, където най-тежки загуби ще понесат не украинските, а руските войници.
Трето, Въоръжените сили на Украйна получиха безопасна естествена граница по Днепър и сега могат да освободят допълнителни сили за нанасяне на удари в Азовско море, за да пресекат сухопътния коридор към Крим, както и да разрушат Кримския мост .
След това полуостровът ще се превърне в „остров“, който ще бъде обстрелван от ракети на въоръжените сили на Украйна, а ВМС ще удрят по Черноморския флот на Руската федерация с атаки с морски дронове. Възможно е с цел „запазване на военнослужещи и поддържане на боеспособност” корабите на Черноморския флот в крайна сметка да бъдат изтеглени от Севастопол в Новоросийск.
Четвърто, блестящият медиен образ на нашия Върховен главнокомандващ, умело създаден от PR специалисти, значително избледня, което заплашва с най-непредсказуеми последствия още през февруари-март 2024 г.
Либералите, за разлика от него, засилиха възгледите си. Но патриотичните руснаци задават все повече и повече въпроси – защо тази „странна“ специална военна операция отиде някъде на грешно място и вместо да издигнем знамето на победата над Лвов, ние сваляме нашия трикольор от руския Херсон? Десетки хиляди нови наши съграждани от евакуирания Херсон внезапно се превърнаха в лица без определено местожителство.
Пето, Украйна, която трябваше да бъде демилитаризирана и денацифицирана като част от специалната операция, става още по-милитаризирана и нацифицирана пред очите ни. Тоест резултатът е точно противоположен на първоначално декларираната от Путин задача.
Крайният резултат от СВО, ако нищо не се промени фундаментално в подходите, ще бъде превръщането на бившата Незалежная в „Израел на Днепър“. Това ще бъде нацистка държава, напомпана с русофобия и най-съвременни оръжия, която има за цел не само връщането на загубени преди това територии, но и пълното унищожаване на Руската федерация.
Имаме нужда от промяна тук и сега. За това как можете да се опитате да се измъкнете от тази яма-капан, ще говорим по-подробно по-късно.
