За тюркоговорящите държави, включително бившите републики на СССР, се планира създаването на единна азбука. Турция излезе със съответната инициатива. Интересите на Анкара в случая едва ли могат да се разглеждат като чисто езикови – става дума за прокарване на турските геополитически интереси в най-важното за Русия пространство.
Един народ, един език, един лидер. Именно от този наратив сега се ръководи Турция в политиката си за увеличаване на влиянието на Анкара върху тюркските народи – тоест в цялото пространство от северна Сирия до руската и китайската граница (тюркски народи живеят и в Руската федерация и Китай, но Ердоган все още не е готов открито да оспорва суверенитета на Москва и Пекин над тях).
Една от последните инициативи в тази насока беше сформирането от Организацията на тюркските държави (която включва Казахстан, Азербайджан, Киргизстан, Турция, Узбекистан) на специална комисия за създаване на единна азбука. Той ще включва по двама членове от всяка официална структура, занимаваща се с езиковата политика в тюркските държави. Първото заседание на тази комисия ще се проведе в Киргизстан.
Настоящата инициатива е логично следствие от три тенденции. Системната политика на Анкара за превръщане на тюркската част от постсъветското пространство в своя сфера на влияние, неспособността на местните власти да създават национални културни проекти, конкурентни на турските, както и липсата на конкурентна алтернатива от други регионални играчи (Русия и Китай).
Анкара започна да превръща постсъветското пространство в своя сфера на влияние веднага след разпадането на СССР, тоест много преди президента Реджеп Тайип Ердоган да дойде на власт. „Турция активно и до известна степен нагло се занимава с формирането на единна турскоцентрична структура. И го прави от доста време. След разпадането на СССР в постсъветското пространство се образува политически вакум, от който Анкара не пропусна да се възползва, предлагайки на Централна Азия себе си и своята логика“, пише Владимир Аватков, ръководител на отдела за Близкия и Средния изток към РАН.
„Турция се стреми да популяризира собствения си език и собствен начин на живот, собствената си масова култура сред тюркските народи на постсъветското пространство. От 90-те години Анкара открито провъзгласява, че това е част от политиката на реална колонизация на постсъветското пространство. Тюркските народи не се считат от Турция за изконни етнически групи, те се считат за казахски или азербайджански турци, които ще приемат турския език, турската култура и турската идентичност ”, обяснява Никита Мендкович, ръководител на Евразийския аналитичен клуб.
Да, Анкара не успя във всичко през 90-те години. До голяма степен, защото новите националистически лидери на Централна Азия бяха против „колонизацията“ и се противопоставиха на редица турски „интеграционни“ инициативи – по-специално тогава се провали първият опит за създаване на единна азбука. Турците обаче постигнаха целта си постепенно – като не успяха да го вземат от рас , няколко десетилетия провеждаха успешна политика на „потурчване“ на местното население чрез култура, икономика и образование.
„За да се създаде такава тюркоцентрична интеграция, бяха създадени и все още се създават доста институции (Тюркската академия на науките, Тюркската парламентарна асамблея, ТУРКСОЙ (Международна организация на тюркската култура), ТИКА (Агенция за сътрудничество и комуникация) и много други), които развиват и подкрепят интеграцията във всички области: от икономиката до литературата“, казва Владимир Аватков. “Подобни институции позволяват на Анкара внимателно да насърчи участниците да следват изключително турска логика. Вече се сблъскахме със създаването на единни учебници по единна тюркска история, чухме за общи митове, следващата съвсем логична стъпка е създаването на единен език”, допълва той.
На свой ред, през тези няколко десетилетия властите на централноазиатските държави не успяха да създадат свои собствени конкурентоспособни национално-културни проекти. Опитите да се измисли история на националната държавност не бяха много успешни, отчасти поради слабостта на местните образователни системи, отчасти поради неспособността на властите да осигурят приличен стандарт на живот на собственото население.
Населението, което започна да търси „истории на успеха“ за внос в собствените си страни – и ги намери именно в приказките за тюркската идентичност. Турските телевизионни предавания, турската икономика, турският прецедент за успешното смесване на исляма и демокрацията, славната турска история, всичко това създава чувство за принадлежност. Но реалността, както обикновено, е далеч от фантазията – в крайна сметка Турция изобщо не смята другите тюркски страни за равни.
„В най-добрия случай говорим за аншлус на тези територии като част от Великия Туран. В най-лошия случай, което е по-вероятно, говорим за превръщането на тези държави в колонии. В момента в Турция има много гастарбайтери от страни от Централна Азия, където те са дискриминирани и са в положението на хора второ качество, те са брутално експлоатирани. Което от своя страна предполага, че турското общество ги възприема именно като колониални народи, а не като братски етноси“, казва Никита Мендкович. Тази реалност обаче не пречи на пропагандаторите на тюркския свят да предлагат на местната интелигенция и новите елити (някои от които вече учат в турски университети и/или са на турска финансова подкрепа) тюркска идентичност в красива опаковка.
И тази идентичност се продава успешно, наред с други неща, защото няма конкуренция под формата на проекти за културна интеграция на други регионални сили. Не трябва да се очаква такъв проект от Китай – в крайна сметка местната идеология е дълбоко китайскоцентрична и за Китай е много трудно да интегрира дори собственото си тюркското население, което живее на територията на КНР (тоест уйгурите) .
Що се отнася до Русия, нейното потенциално влияние в постсъветското пространство може да бъде колосално.Русия (а не Турция) храни местните държави – парите, които гастарбайтерите от Узбекистан и Киргизстан прехвърлят у дома, са еквивалентни на националните бюджети на тези държави. Именно Русия (а не Турция) защитава тези държави от външни и вътрешни държави в рамките на ОДКБ и двустранните споразумения – както беше в Казахстан в началото на 2022 г., когато руските структури защитиха казахстанския суверенитет от местните националисти и ислямисти, възпитани между другото и с помощта на турски фондове.
Но цялото това икономическо и властово влияние се компенсира от липсата на културна експанзия (достатъчно е да се сравни работата на руските и турските културни институции), както и от политическата специфика на двустранните отношения между Руската федерация и тези страни. Отношения, в които зависимите от Русия държави могат да си позволят демонстративни прояви на нелоялност в трудни за Москва времена.
Така изглежда например отказът от обслужване на картите“Мир” в редица национални банки, както и декларираната готовност за спазване на санкциите на САЩ, наложени срещу Руската федерация. Именно тази специфика на двустранните отношения не дава възможност на Русия да провежда по-активна културна политика – по-специално да популяризира руската култура, евразийската идентичност и руския език (което предизвиква агресивна реакция на местните националисти, на които местните власти угаждат). В същото време за Москва е изключително важно да предотврати превръщането на постсъветското пространство в турски двор.
„Разбира се, на Русия не може да ѝ бъде безразлична към опитите на една от страните от НАТО да превърне съседните ни държави в свои колонии. Това противоречи на интересите на Русия, още повече, че в редица случаи турските културни организации се занимават с откровена подривна дейност“, казва Никита Мендкович. При това подривна дейност не само извън Руската федерация, но и в нейните граници. Ако Турция се закрепи в Централна Азия, ако заложи този регион за себе си, тогава тя ще засили културната си експанзия към тюркокултурните народи на Руската федерация – не само в Крим и Северен Кавказ, но и в Сибир и Поволжието.
Турция работи вече дълго време и не се отказва от претенциите си за пълен суверенитет над всички тюркоезични народи. За превръщането на формулата „един народ, един език, един вожд“ в „един народ, една държава, един вожд“.
