Дългата ера на ниска инфлация все пак не е отминала завинаги
Преходният характер на пандемичната инфлация не означава скорошно отшумяване на проблема. Това е неудобното заключение, до което политиците и инвеститорите достигат на фона на ценовите ускорения по света. Европейският природен газ се е покачил с 25% за две седмици, а петролът надхвърли 80 долара за първи път от 2014 г. Торовете достигнаха рекорд в петък, което означава, че цените на храните – вече на 10-годишен връх – вероятно ще се повишат още повече.
Централните банки изведнъж възприеха по-загрижен тон относно инфлацията, макар че остава неясно какво затягане на паричната политика би могло да поправи скъсаните вериги на доставки или да облекчи енергийния натиск. Голяма част от факторите, които движат цените – от забавянето на доставките до нарастващото потребителско търсене – изглеждат като еднократна последица от COVID-19, което е и в основата на консенсуса, че скокът на инфлацията няма да продължи дълго.
Но този мироглед се променя. Миналата седмица Хю Пил, новият главен икономист на Bank of England, заяви, че
ускоряването и продължителността на инфлацията се оказват по-големи от очакваното.“
Здравната криза далеч не е овладяна, което означава, че вероятно ще има още затваряния на фабрики и ограничения. Дори когато пандемията приключи, може да има остатъчни последици – домакинства с излишък от спестявания или недостиг на определени видове работници, които може да продължат да поддържат инфлацията по-висока. Междувременно поскъпването на енергията ще увеличи разходите за много други продукти.
Нищо от това не означава непременно, че дългата ера на ниска инфлация е отминала завинаги. Цената на живота не нараства навсякъде. В Япония се наблюдава дефлация, а в голяма част от Азия инфлацията е минимална. Все пак Международният валутен фонд повиши прогнозите си за годишната инфлация тази година до 3.6% в развитите икономики и до 6.8% в развиващите се.
Инфлацията е лепкава, защото:
1. Веригите на доставки все още са заплетени
По време на пандемията потребителите установиха, че много от услугите, за които обикновено харчат пари – от самолетни пътувания до фитнес абонаменти – са недостъпни или непривлекателни. Вместо това те купиха повече стоки, оказвайки огромен натиск върху световния капацитет за производство. Тази тенденция все още не отслабва. Търсенето все още е насочено към стоки, но COVID клъстерите, недостигът на суровини и поскъпването на енергията продължават да ограничават предлагането.
Институтът IHS Markit сви прогнозата си за световното автомобилно производство през 2022 г. с повече от 9%, като се позова на липсата на полупроводници. Виетнамските фабрики, които произвеждат обувки и дрехи за целия свят, са застрашени от масово изселване на работници мигранти, които предпочитат да изчакат края на пандемията в родните си провинции.
Нещо повече – пандемичният недостиг на суровини накара много правителства и фирми да преосмислят зависимостта си от чуждестранните доставчици. Снабдяването на местно ниво и запазването на повече стоки „под ръка“ обаче може да увеличи разходите. Европейският съюз например иска да произвежда повече полупроводници на вътрешния пазар. Това би изисквало политики като субсидии или мита върху вноса, които вероятно биха имали инфлационни ефекти.
2. Заради огневата мощ на домакинствата
Най-вече защото са останали у дома и отчасти защото получават повече държавни помощи, гражданите на богатите страни спестиха рекордни суми през последните 18 месеца. Според данните на Федералния резерв американците са натрупали излишни спестявания от около 2.5 трлн. долара към юни. В еврозоната домакинствата са натрупали 540 млрд. евро до началото на годината. Тази огнева мощ би могла да помогне за поддържане на потребителските разходи дори при повишаване на цените.
Икономистите смятат, че хората обикновено не харчат голяма част от спестяванията си за потребление. Парите, натрупани неволно по време на пандемията, може да са различни, твърди доклад в Европейския парламент. Ако поне някои домакинства решат да ги третират като допълнителен доход, а не като спестяване, „въздействието върху частното потребление би било голямо“.
3. А трудът се събуди
През последните десетилетия заплатите нарастват бавно, което спомага за поддържане на ниски цени, но много анализатори смятат, че това може да се промени.
Безработицата остава по-висока, отколкото преди пандемията, което обикновено не би било благоприятно за повишаване на заплатите. Лесно е за работодателите да кажат „не“, когато има голям набор от потенциални заместители. Но разкриването на работни места също е на рекордно високо ниво в САЩ и по целия свят, което дава на работниците в някои индустрии по-голяма сила в договарянето. Те могат да настояват за по-високи заплати, ако инфлацията продължава да изяжда покупателната им способност.
Това е преходно, защото:
1. Пандемията е еднократна
Един ден коронавирусът ще бъде победен или поне овладян и тогава хората ще се върнат към старите си навици. Когато го направят, много от силите, които доведоха до ускоряване на инфлацията през изминалата година, ще поемат в обратна посока, помагайки за намаляването ѝ.
Потребителите ще заменят „неща“ с „опит“, облекчавайки натиска върху световната индустрия“, казва икономистът Дарио Перкинс от TS Lombard.
Дори и COVID-19 да се задържи, вероятно няма да има повторение на най-драматичните епизоди, помогнали за стимулиране на инфлацията – като големи трансферни плащания от правителства към домакинства или повсеместни локдауни, довели до забавяне на търсенето и последващото му експлозивно нарастване.
2. Стимулът свършва
Държавните разходи са това, което издърпа икономиките. Но до следващата година фискалната политика ще забави икономическия растеж, което би трябвало да охлади инфлационния натиск. През последните няколко десетилетия развитият свят се стремеше към строги икономии и тази философия не е изчезнала напълно. В САЩ демократите на президента Джо Байдън намаляват своите планове за разходи, а Европа може да коригира бюджетните си тавани, преди да ги възстанови.
Междувременно централните банки – които имат ограничен капацитет за ускоряване на икономиките в днешно време – все още имат мощни спирачки. Те не са забравили как да ги използват, дори ако сега са склонни да понасят малко по-висока инфлация. Това доверие е една от причините инвеститорите да са готови да преглътнат тазгодишния скок в цените.
Някои вече действат, като Нова Зеландия и Норвегия са сред тези, които повишават лихвените проценти. Фед също се готви да забави програмата си за закупуване на активи.
3. И голямата картина не се е променила
Председателят на Фед Джером Пауъл заяви пред Конгреса в началото на тази година, че динамиката на инфлацията не се „променя“. Той има предвид дългосрочните сили, които поддържаха ниска инфлацията в продължение на години.
Работниците нямат силата да повишават заплатите, както го правеха пред 70-те години на миналия век. Глобализираната търговия, която донесе по-евтини стоки, се възстанови от пандемията, а технологичните пробиви се ускоряват и много от тях спестяват разходи.
