Три цитата, сочещи, че Борисов сякаш е бил на друга среща на лидерите на ЕС – България
Поне три факта от изявлението на Бойко Борисов след снощния Европейски съвет оставят впечатление, че българският премиер сякаш е присъствал на друга среща на лидерите на Европейския съюз, дори в редактирания вариант, разпространен от пресслужбата на правителството.
В дневния ред нямаше особено важни за ЕС въпроси, така че тя беше по-скоро „сверяване на часовниците“ най-вече докъде са стигнали 27-те страни с ваксинирането, какво да се прави с Русия и Турция и да се видят за пръв път всички заедно с президента на САЩ Джо Байдън.
За България изглеждаше, че най-важно е да постигне някакво наваксване в доставките на ваксини, след като е на опашката в ЕС по поставени дози. Резултатът е нулев. И дори може би отрицателен.
„Компенсирането“ за ваксините изчезна
Преди седмица Борисов се включи в група на държави, предвождани от Австрия, с предложение за „компенсационен механизъм за разпределение на ваксините срещу COVID-19 в ЕС на база човек от населението и с осигурените допълнителни дози да бъдат компенсирани тези десетина държави, които разполагат с по-малко количества ваксини“. За това той разговаря и с председателя на Европейския съвет Шарл Мишел заедно с колегите си от Австрия, Словения, Хърватия, Латвия и Чехия, като настоя – по думите от официалното съобщение – темата с компенсационния механизъм да бъде решена още преди заседанието на Европейския съвет.
„Надявам се всички държави членки да ни подкрепят, защото само по този начин можем да спазим европейския принцип за солидарност“, категоричен бе Бойко Борисов“, съобщи на 17 март пресслужбата на МС.
Всъщност никой не е поставял под въпрос принципа за пропорционално получаване на ваксини – той е договорен и с българско участие преди месеци и съгласно него България получава дозите си. Проблемът на оплакалите се държави е, че не са взимали всички полагащи им се съгласно този принцип дози и остатъкът е бил изкупуван от други, които са следвали съвършено друг подход – да се доберат до всичко налично.
Нито Борисов, нито министрите са казвали гласно какво точно иска България като „компенсация“. Янез Янша – премиерът на Словения, го спомена. И то е да се изтегли напред във времето за държавите от групата доставката на националните квоти от осигурените от Европейската комисия допълнителни 10 милиона дози за второто тримесечие.
Проблемът се върна при дипломатите
Спорът за въпросните 10 милиона дози изобщо не биваше да стига до Европейския съвет и се очакваше да се намери компромис на ниво посланици. Това не се случи и снощи той се е проточил часове наред, накрая лидерите се отказаха и върнаха въпроса… пак на посланиците. Днес се коментира, че е необичайно тема, стигнала до ниво национални лидери, да се прехвърля на Комитета на постоянните представители, който току що не е успял да намери решение. Колко време ще отнеме това на дипломатите и дали въпросът няма пак да се върне в Европейския съвет, не е ясно.
Борисов не вижда проблем в това. „Днешната ключова дума е солидарност. Всички държави членки разбраха колко важно е всеки един от нас да знае, че ще получи пропорционално толкова ваксини, колкото са необходими“, каза той снощи. Думата „необходими“ не казва много, защото всички имат нужда и затова са се разбрали как да си разпределят дозите справедливо.
Думата „по-бързо“ за доставките напълно отсъства в изявлението на Борисов, макар да се преговаря и дали е възможно България да получи по-рано и останалите дози от Pfizer, които трябва да пристигнат до края на годината.
Българските власти и до днес не са обяснили какво се е случило, за да получава страната по-малко дози от полагащото се.
Объркването за Турция
Вторият пример за това как Борисов подбира и прикачва факти е за решението на Европейския съвет за отношенията с Турция. Ето какво пише в официалното съобщение на пресслужбата на правителството:
„Споразумението за мигрантите между България и Турция работи изключително добре, а за радост се констатира намаляване на напрежението в Средиземно море. Колкото и да са трудни отношенията на ЕС с Турция, с много усилия на Шарл Мишел и всички лидери от ЕС към момента вървят към подобряване“, заяви премиерът Бойко Борисов по темата за Източното Средиземноморие и отношенията на ЕС с Турция, които днес бяха обсъждани.“
Първо, на среща на лидерите на ЕС никой не обсъжда споразумение България – Турция за мигрантите. Има такова за реадмисия, то е от 2013 г. и влезе в сила 3 години по-късно, т.е. след голямата мигрантска вълна от 2015 г.
Споразумението, за което говориха снощи лидерите, е пактът от 2016 г. между ЕС и Турция, съгласно който Анкара ще задържи на своя територия милиони бежанци и мигранти, а в замяна ще получи няколко милиарда евро помощ за тях и визови и търговски облекчения. Те се разбраха Европейската комисия да изготви предложение „за продължаване финансирането на сирийските бежанци в Турция, както и в Йордания, Ливан и други части от региона“.
Не са споменава откъде ще дойдат тези средства, но няколко дипломатически източника казаха за брюкселското издание „Политико“, че за първите 3 години от нов период на подпомагане може да бъде поискано от страните членки да се включат в набирането на около 2.5 млрд. евро.
Второ, рестартирането на сътрудничеството с Турция в миграцията и търговията ще е „на етапи, пропорционално и подлежащо на обратни стъпки“. Модернизирането на Митническия съюз ЕС – Турция ще стане някъде в бъдещето след допълнително решение на лидерите на ЕС.
Играта с годината за приемане на еврото
Третият пример как Борисов употребява – и то с груба грешка – нещо, случило се в Брюксел, е по повод участието снощи на управителя на Европейската централна банка Кристин Лагард. Според прессъобщението на МС тя е запознала Европейския съвет с възможностите за засилването на международната роля на еврото. Какво съобщава Борисов за този разговор:
Пресцентърът е спестил думите му, че това трябва да стане „в следващата година“, както се вижда от видео записа на изявлението му.
За престой в механизма ERM II няма срок, макар негласно да се смята, че 2 години са достатъчни. Но и в най-скоростния вариант за придвижване към единната валута може в средата на 2022 г., когато изтичат 2 години от влизането в „чакалнята“, да се вземе решение България да бъде поканена. Техническата подготовка за раздяла с лева отнема още една година.
За влизане на България в еврозоната през 2022 г. никой не говори. Няма записано подобно нещо и в предизборната програма на ГЕРБ. Финансовият министър Кирил Ананиев каза в средата на януари, че страната се подготвя това да стане през 2024 г. Прогноза на „Икономист интелиджънс юнит“ казва, че не очаква това да се случи и през 2025 г.
Освен това непрекъснато се забравя, че в процеса участва и Европейската комисия, поради което Европейската централна банка включи само за България от неин документ напомняне, че страната има да покрива и критерии като борба с корупцията, реформа в правораздаването и спазване върховенството на закона.
