Какво става? Случвало ли се е това и преди?
Едуард Гибън е написал шест тома, за да проследи упадъка и падането на Римската империя. Показва ни, че колкото сложна и устойчива да изглежда една цивилизация, всъщност тя е и много крехка. Може ли да бъде унищожена? Кои са нейните врагове? Преди всичко това е СТРАХЪТ – страхът от война, страхът от нашествие, страхът от ЕПИДЕМИИ и глад, поради които просто не си струва труда да се строят сгради, да се садят градини и дори да се мисли за следващата реколта. Естествено е, че цивилизацията изисква по-високо ниво на материално благополучие, осигуряващо на хората свободно време. Но и в много по-голяма степен тя изисква вяра – в обществото в което живее, в неговата философия и идеология, в неговите закони и в собствените си духовни сили. Всички големи цивилизации са се опирали на голяма обществена енергия.
Така, че ако се запитаме защо тази цивилизация е загинала, отговорът е, че тя се е изчерпала. Империята е завоевател, но както често се случва тя става жертва на същите слабости, от които страдат и покорените от нея народи. Нашествениците готи и остготи в Европа са създавали хаос, а в този хаос са нахлули истинските варвари – хуните. Те са били съвсем неграмотни и готови да унищожат всичко, което не разбирали. Рушавали всички големи храмове и дворци. За най-монументалните като Пантеона в Рим явно не са им достигнали силите, но следите от разрушителната им ярост са видни по него и до сега. Старият извор на цивилизацията е бил вече затлачен. За да се роди нова европейска цивилизация, то тя е трябвало да се обърне с нова надежда и лице към Атлантика. Все още има хора, които казват, че биха предпочели варварството пред цивилизацията. Но дали са го изпитвали на гърба си? Защото отвращението и страданията от варваството са безкрайно по-големи. Ако под цивилизация разбираме само материалното изобилие и свободното време, това е примитивно и недостатъчно. Защото тя е творческа сила и обогатяване на човешките възможности. А варварството е синоним на робство и безпросветна нищета.
През всички минали векове на човешки постижения, олицетворяващи цивилизацията, участта на безгласната маса на обикновените хора е била тежка. Бедност, глад, болести и чума са били фона на историята почти до края на ХІХ век. Повечето хора са ги считали за неизбежни като лошото време. Никой не е допускал, че може да се премахнат. Св. Франциск от Асизи е искал да придаде святост на бедността, но не и да я премахне. Старите закони за бедните са имали целта не да премахнат нищетата, а да попречат на бедните да създават проблеми на богатите. Никаква следа от съчувствие. Дори и противоречащото на християнския морал робство е просъществувало до средата на 19 век. Изчислено е, че над 10 млн. човешки същества са загинали от задушаване и болести в адските условия в галерите и клиперите, пресичащи Атлантика по пътя от Африка до двете Америки. А как жестоко индустриалната революция в продължение на цял век е експлоатирала и унижавала огромни маси от хора? Свободна инициатива и оцеляване на най-силните са принципите на които се гледа като на природен закон. Лицемерие ли е това? Лицемерие винаги е съществувало – от Тартюф на Молиер, че и до сега. Но богатата класа, зависеща от безчовечната икономическа система ражда наистина непознато до тогава лицемерие. От тогава и до сега лицемерието се е превърнало в етикет на новото ни време. А думите „благочестив”, „порядъчен” и „достоен” се използват вече само в ироничен смисъл.
Ужасната истина е, че безконтролното нарастване на населението може да доведе цивилизацията до гибел, получавайки удар, какъвто не е получавала от варварските нашествия насам. Защото поражда неконтролируема миграция, ужасът на градската нищета на гетата и печалните резултати от мерките на властта за противодействие на престъпността. Лакатушна е линията на развитие на цивилизацията, както и причините и следствията от нейния възход и падение. Но очевидно е, че повече не може да продължи в този си вид. Нямаме представа накъде отиваме, а самоуверените визии за бъдещето от интелектуална гледна точка са несъстоятелни.
„И видях ново небе и нова земя, защото предишното небе и предишната земя бяха преминали”. Тези думи от Откровението на Йоан ни напомнят, че това бъдеще засяга всички ни много по-непосредствено, отколкото може да се предположи. В сегашната ни действителност е характерна растящата ни зависимост от машините и технологиите. Те престават да бъдат наши оръдия и са започнали да ръководят живота ни. И за жалост са вече средство, с което едно малцинство може да държи в подчинение свободните хора. Друга опасност е нагонът ни за разрушение. Ние правим всичко да унищожаваме природата и да се самоунищожаваме помежду си, отприщвайки поток от зло, което някои се опитват да оправдаят, като възхваляват насилието. На този фон бъдещето на цивилизацията ни не изглежда никак светло. Но все пак редът е по-добър от хаоса, творчеството по-добро от разрушението. Умереността е предпочитана пред насилието, опрощението пред отмъщението. Също и знанието е за предпочитане пред невежеството. Да не забравяме също, че сме част от едно неделимо цяло, което за удобство наричаме – природа. И че всички живи същества са наши братя и сестри.
В заключение стих на поета Уилям Бътлър Йейтс:
Всичко се разпада, центърът не издържа.
Анархията шества по света
и пороят кървав, в който се удавя
навсякъде привидната невинност.
Без убеждения живеят най-добрите,
най-лошите вилнеят в диви страсти.
Така ли е? Не съвсем, защото добрите хора имат убеждения, дори малко повече отколкото трябва. Бедата е, че все още няма център. Няма и алтернатива на масовия материализъм, който отдавна вече е несъстоятелен. На бъдещето можем да гледаме само с умерен оптимизъм, но не и с радост…
