В България последното реално политическо убийство стана през 1996 година.
Застрелян бе бившият премиер Андрей Луканов. Оттогава досега обаче информация за заплаха за живота на политици и висши държавни служители изплува периодично. Най-вече при рейтингови кризи.
Само преди седмица, в разгара на имотните си проблеми, излезлият в отпуск шеф на Комисията за отнемане на незаконно придобитото имущество Пламен Георгиев, намекна, че животът му е заплашен.
„Първо беше една заплаха, която получих съвсем официално и която от други органи беше оценена като сериозна, след което получих охрана от НСО. След тази заплаха вече започнаха медийните атаки, което беше съвсем очаквано„,заяви пред журналисти той. Шефът на комисия „Антикорупция” обвърза съмненията около имуществото си с преки заплахи за живота му. Думите му предизвикват редица въпроси: проверява ли прокуратурата този сигнал, как се прави официална заплаха, щом е официална – знае ли Георгиев от кого идва тя, подал ли е сигнал в МВР. В крайна сметка заканите за разправа са престъпление.
В духа на атака срещу комисията е и мистериозното прессъобщение на КПКОНПИ от преди ден. „Атаката срещу Комисията е от двама олигарси и една политическа партия, за което има 2 млрд. и 200 млн. причини, които могат да мотивират не една политическа партия да направи това”. От леко иносказателния изказ не става ясно дали тези двама олигарси са заплашвали Георгиев. Нито пък кои са те.
Шефът на ВКС Лозан Панов, чието име също се появява в „Апартаментгейт“ сигнализира президента през 2017 година, че служебната кола на НСО, с която се вози е била неизправна. Два болта от лявата гума липсвали, а три били развити. Прокуратурата се отказа да проверява случая. Съобщението за инцидента Панов направи точно, когато се срещаше с първите мъже в държавата с искане за промяна в Конституцията, която да извади прокуратурата от съдебната система.
Не за първи път обаче видни общественици споделят за заплахи за живота си в ключови за тях моменти. Най-близо до реален опит за покушение – поне станал публично известен, беше почетният председател на ДПС Ахмед Доган. През януари 2013 година, когато той напускаше председателското място в Движението, мъж се качи не сцената и опря пистолет в главата му. По-късно оръжието се оказа газово, а Октай Енимехмедов беше излезе от затвора през 2016 година. Той лежа за нападение, а не за опит за убийство.
Може би най-емблематичният през последните години е случаят на бившия лидер на ДПС Лютви Местан. В края на 2016 година той беше свален като председател на Движението, след остри критики от страна на почетния председател Ахмед Доган. „Разжалването” на Местан беше съпроводено с един все още мистериозен престой в турското посолство и свалянето на охраната му от НСО. „Нямаше с какво да се придвижа до посолството или да се придвижа по начин, който да осигури безопасността ми. Дали съм имал съмнения за своята безопасност – отговорът ми е категорично да и не искам никой да изпада в моето положение. Обадих се в посолството да и изпратят кола, за да се придвижа. Възползвах се от времето, за да осигуря по частен път собствената си безопасност и на семейството.” , разказа през януари 2017 година Местан, малко след като се беше сбогувал с председателското си място.
През 2013 година Бойко Борисов хвърли едно от най-бомбастичните си твърдения, като обвини почетния председател на ДПС Ахмед Доган в организиран атентат срещу него. Това стана по време на гласуването на оставката на първото му правителство.
”Предлагам да извикате директора на разузнаването, да видите какъв материал е постъпил от партньорска разузнавателна централа, в който се казва, че се подготвя атентат срещу мен. Там се казва, че заради борбата, заради това, че накърни много сериозни интереси на международната организирана престъпност, се подготвя атентат и поръчител е Ахмед Доган“, заяви Борисов от парламентарната трибуна. Скандалът тогава потъна някъде в протестите, предсрочните избори и мандатната въртележка.
Лидерът на БСП Корнелия Нинова също е намеквала за заплахи срещу себе си. След две катастрофи с участието на нейния служебен автомобил, Нинова изрази подозрения.
„Започвам да мисля, че случилото се вчера не е случайно. За месец 2 катастрофи с такси на една и съща фирма”, сподели тя тогава пред Struma.bg. Това признание дойде само дни преди конгрес на БСП, на който вътрешната опозиция в партията се опита да атакува ръководството.
Данни за заплахи за живота са се появявали и за зам.-председателят на ГЕРБ Цветан Цветанов. След края на мандата му като вътрешен министър, период на тежки атаки срещу него, стана ясно, че той трябва да продължи да ползва охрана от НСО заради над 20 заплахи за живота му.
Последното политическо убийство у нас стана преди 23 години. През 1996 година беше застрелян бившият премиер Андрей Луканов. Покушението стана пред дома му, на столичната улица „Латинка”. По ирония на съдбата именно апартамент на тази улица доведе до сериозна рана в политическия живот на Цветанов. Заради него той напусна парламента. За политическа смърт там е рано да се говори, но политиците, които вярват в окултното, едва ли биха се разхождали вече по „Латинка”
