Цената на сделката ГЕРБ-ДПС е българската държавност
1.
Няма закон за изменение и допълнение на Закона за вероизповеданията. Има закон за Главното мюфтийство. Което е политически дериват на ДПС и инструмент на Дианета (религиозния директорат на Турция), който е острието на неоосманистката политика на Ердоган за ислямизация на Турция, на Балканите и на Европа (само в Германия контролира над 1000 джамии).
Справка: Дианетът има 2,5 млрд. долара бюджет и 150 000 служители. Прибавете още 300 000 възпитаници на училищата за имами (имам-хатип), които Ердоган разстави в правителството, и още над 1 млн. турски младежи, които учат в имам-хатип, и ще получите преторианската гвардия на Ердоган. Общо – 1 450 000 верни на падишаха от Аксарай, който се изживява като султан и Шейх Юл-Ислям.
През 1999 г. правителството на Иван Костов сключва споразумение между Дирекцията по вероизповеданията и Дианета. В резултат всяка година Дианетът плаща на мюфтийството 2 млн.лв., изпраща 95 емисари, междувременно избуяват 30 мюсюлмански НПО-та, минаретата на 1500 джамии „класират“ България на трето място след Германия и Франция и преди Англия по брой джамии.
Ще минат десетина години и Костов ще получи внезапно прозрение: „Дианетът мощно е влязъл в българското мюфтийство и се намесва в неговото управление и дела… ДПС участваше в избора на главен мюфтия… Дианетът ще продължи да доминира“.
Прав е. Дианетът ще продължи да плаща по 2 млн.лв. на мюфтийството. Нещото, наречено кой знае защо закон, не спира тези 2 млн.лв.
2.
Няма закон. Има узаконяване на рекета. Ердоган рекетира Европа с мигрантски потоп, мюфтийството (ДПС) рекетира българската държава със закана за радикализация на имамите. „Или ни опрощавате 8 млн. лв. задължения, или ние ще се радикализираме“, казва мюфтийството (ДПС), заело позата на пазител на националната сигурност. Позата е на охранител от времето на бухалките.
Няма закон. Има закана. Мюфтийството (ДПС) е класически рекетьор. „Хем ще ни опростите 8 млн. лв., хем ще ни платите държавна субсидия 5 млн.лв., хем ще си получаваме от Дианета 2 млн.лв., и тогава, може би, едва ли не, няма да се радикализираме, понеже ние сме гарант за етническия мир, ние до етнорелигиозната карта не се и докосваме и нивгаш не сме я размахвали, понеже ние бдим за националната сигурност“, казва мюфтийството (ДПС).
Справка: Мюфтийството разполага с 4700 имота, които дава под наем и получава годишно 30 млн. лв. Наемател на мюфтийството се оказа – най-неочаквано! – Държавният куклен театър в Сливен. Построен с държавни пари и разменен срещу 2-3 апартамента от някакъв синкав кмет. Театърът плаща наем на мюфтийството, то си не мърда пръста да ремонтира театъра, покривът тече, сцената е прогнила.
Финансовото министърче упорито повтаря, че всички – всички! – изповедания дължат на държавата 8 млн.лв. и че „законът“ опрощава дълговете на всички – всички! – изповедания. На всички – всички! – изповедания „законът“ отрежда ролята на параван. И главно – на Българската православна църква, която задължения няма. Зад този параван, и главно – за сметка на БПЦ и нейния авторитет – съдружието ГЕРБ-ДПС крие един длъжник. Мюфтийството. Което дължи на държавата 8 297 000 лв. (последна справка от НАП). При 30 милиона приходи!
Тези 8 297 000 млн. лв. са натрупани от неплатени данъци, акцизи, такси, осигуровки и съдебни разноски. Нещото, наречено закон, повелява ние, данъкоплатците, да платим тези 8 297 000 лв. Мюфтийството (ДПС, Дианетът) непрекъснато води неоснователни дела, знае, че ще ги изгуби, губи ги, а после иска ние, данъкоплатците, да платим, задето ги е изгубило. През 2012 г. делата бяха 52 за 83 имота, сред които – 13 джамии, паметници на културата. После делата скочиха над 100 и придобиха епидемичен характер!
30 години мюфтийството се жалва (от Одрин до ООН), води и губи дела за „връщане на вакъфските имоти“. На принципа „ако мине“. И защото бди за националната сигурност и етническия мир, нали така. Що да не поразтресе малко тая сигурност и тоя мир!
„Вакъфски имот“ е султански, т.е. държавен имот, подарен на мюсюлмански храм от султана, неговите роднини или приближени и включва земи, гори, пасища и сгради. И съответната рая! В Османската империя вакъфи учредяват султаните, техните валидета, шехзадета, хасекита, везири, бейове, акънджии, висши сановници и представители на властническите династии. Вакъфът е инструмент на Шериата, на османския робовладелчески порядък, на османската власт, на личната власт на султана, на неговите настроения, прищевки и капризи.
До Освобождението от турско робство вакъфите владеят огромна част от България. В пространството на днешна България селищата (заедно с раята!), владени някога от вакъфи, са 1153. От тях 47% са основани от султаните, 18% от висши османски сановници, 11% от акънджийски династии, 9% от принцесите (дъщерите) на султана и т.н. Това е част от проучването „Съдбата на вакъфските имоти в България в условията на прехода от имперско към национално държавно управление“ – проект, финансиран от Фонд „Научни изследвания“ (договор ДН 10/14 от 17.12.2016 г.) с участието на учени от Софийския и Пловдивския университет.
Всякакви претенции на мюфтийството (Дианета) за „връщане на вакъфските имоти“ (ведно с раята!) са недопустими, несъстоятелни, нищожни и противоконституционни. Османска империя няма. Няма султани, шехзадета, валидета, хасекита, бейове, везири, акънджии и прочее. Ако някой е забравил – Денят на Възкресението Българско е 3 март 1878 г. Оня ден чествахме 141 години от Освобождението на България от турско робство.
Нито една българска Конституция – от Търновската до днес, не допуска по какъвто и да е начин и под каквато и да е форма възстановяване на Шериата, нито паралелно съществуване на Шериата като конкурент на българските светски закони.
Нито една българска Конституция – от Търновската до днес не допуска по какъвто и да е начин, под каквато и да е форма, заради чиито и да са претенции реанимирането на правилата (безправието!) на поробителя, на една несъществуваща империя.
Българската държава има една правна система. Няма две.
Българската държава има една Конституция. Няма две.
Разбира се, хаджииванчовци и кириякстефчовци винаги се намират.
3.
Няма закон. Има узаконяване на радикалния ислям. Когато плащаш рекет на бухалките, узаконяваш бухалките. За да не ти изпотрошат витрините. Да те „пазят“ от самите себе си. Колкото повече плащаш (спиране няма!), толкова повече ги легитимираш. И признаваш тяхната власт над теб. Над твоя живот. Докато един ден откриеш, че бухалките, мутрите, муцуните, мафиотите, изпълзели от вонящите подмоли на обществото, облъхнати от бандитски чар, управляват държавата и пишат законите, че те са Законът, че те са Държавата.
Когато плащаш рекета на мюфтийството (ДПС, Дианета), щото инак имамите щели били да се радикализират, узаконяваш и насърчаваш ислямистите. За да не ти изпочупят държавата. Да те „пазят“ от самите себе си. И приемаш, и легитимираш рекета, шантажа, изнудването като политическо средство. Колкото повече плащаш (спиране няма!), толкова повече ги легитимираш. И признаваш тяхната власт. Над Държавата. Над нашата Държава.
4.
Няма закон. Има сделка. ГЕРБ-ДПС-мюфтийство. Има реверанси, поклони и пируети за сметка на българската държава и на българските граждани. Има едно па дьо троа (pas de trois), което в съдружие с Дианета преминава с дърварска лежерност в па дьо катр (pas de quatre). Цената на сделката е българската държава.
„Ако не се беше взело това решение, целта на закона нямаше да бъде изпълнена“, издаде четата финансовото министърче, за което 8 млн. са пренебрежима сума, обаче мизерните 20 лв. на хороводците от Марково, са ужасно престъпление, сива икономика. Следващият път данъчни под прикритие да отидат не на нудистки круиз, а в някой гей клуб или на околовръстното.
Няма закон. Има сделка. Човек и добре да живее, винаги се появява ДПС. Дори човекът да е Галямата спасиба, който с иманентно присъщия си цинизъм и природна склонност към инсинуации, манипулации, спекулации, откровени лъжи и алабализми мотивира сделката с личното си участие във „възродителния процес“ и „голямата екскурзия“.
Предупреждавам Галямата спасиба!
ДПС винаги е част от успеха, но никога – част от провала, от отговорността и вината за него. Провалът с всичките му „екстри“ винаги е за някой друг. ДПС винаги е победител с победителите и никога – губещ с губещите. ДПС е част от проблема (който създава) и от неговото решение (което предлага великодушно). Едновременно.
Всеки, който сключва сделки с ДПС, бива наказан и плаща жестоко. ДПС наказания не го ловят. „Политическата толерантност изисква, когато ДПС подкрепи ГЕРБ за дадено решение, ГЕРБ да каже: „Благодаря, ефенди!“ – тези думи на Галямата спасиба преизпълниха с нега влюбените погледи на Жени-ГЕРБ. Това „Благодаря, ефенди!“ струва скъпо. Какво е казало ДПС на логорейника Цв. Цв., не знаем. Може би „Евалла, машалла, аферим, ашколсун!“.
5.
Прочее, някой да е опростил дълговете на болници, детски градини, инвалиди, училища, театри, университети? Не. Защо? Защото лекарите, учителите, учените, децата, актьорите, инвалидите нямат бухалки.
А БСП седи под извънпарламентарната крива круша. Докога ще седи?
