Украйна между ПоТРОШЕНКО и ТиМОШЕНИКО

Президентските избори в Украйна са на 31 март и в челната тройка на кандидатите са актьорът комик Владимир Зеленски, лидерката на опозиционната партия „Баткившчина“ („Отечество“) Юлия Тимошенко и действащият държавен глава Петро Порошенко. По данни на социологическата агенция „София“ техният рейтинг е съответно 18,3%, 15,4% и 12,1 на сто. Смята се все пак, че макар Зеленски да води, основните претенденти са Тимошенко и Порошенко и задаващият се балотаж ще бъде именно между тях.
Има нещо карикатурно точно те двамата да са сред остриетата на президентската гонка. Да започнем със сегашния президент. Защо ПоТРОШЕНКО? Като част от колективното умопомрачение на Майдана, той изтръгна пъпната връв с Русия и взе да присажда страната си към среда, която всъщност я осакати – Запада. Заради евроинтеграцията банкрутираха или бяха закрити стотици предприятия, а средният и малкият бизнес бе принуден да се изтегли в сивата икономика. Съкрати се производството на високотехнологичната металургична продукция, сринаха се машиностроенето, автомобилният, авиационният отрасъл. Намаля обемът на товарните превози, паднаха показателите и в аграрния сектор. Жертви на новия „цивилизационен“ избор станаха текстилната и дори хранителната промишленост. Така днес
украинската промишленост представлява само 15% от БВП.
А само преди 5 години Украйна бе индустриална държава. Руският пазар поемаше 30% от украинския износ, но заради сляпото хвърляне на Киев в обятията на Запада този износ падна до под 10 на сто. А това означаваше убийство на индустрията. „По-лоши резултати ние имахме само след разпада на СССР, когато Украйна загуби 65 на сто от своя БВП“, мрачно признава бившият премиер Николай Азаров, чиято трезвост бе безсилна пред умопомрачението на Майдана. Бившият украински министър на икономиката Виктор Суслов сподели, че „Западът целенасочено водеше към упадък водещите украински предприятия след разпада на СССР – всъщност към деиндустриализацията на страната.“ При сегашния темп на икономически растеж (2-2,5%) икономиката може да достигне домайдановото ниво едва през 2032 г. Суслов припомня думите на бившия US посланик в Киев Джефри Пайет, който в 2016 г. заяви, че Вашингтон вижда в Киев само „аграрна свръхдържава“. Само че тя не се оказа и такава заради монокултурното си земеделие – зърнени култури.
Сривът при ПоТРОШЕНКО удари и финансовата сфера. Ако при управлението на Виктор Янукович страната отчиташе излишък от $2 млрд. в платежния си баланс (2013), след Майдана тя можешe да се „похвали“ с дефицит от $13,3 млрд. (през 2014 година). Златновалутните резерви се стопиха над 2 пъти. От срива на икономиката страната логично стъпи в капана на дълговете. Украйна фактически е без пари, от няколко години е пред фалит и засега е държана само на изкуствено дишане чрез заеми от Запада. Държавният дълг скочи до $77 млрд., или 85% ВВП на страната. Според умерения депутат Вадим Рабинович Украйна ще трябва да плати по дълговете общо 117 млрд. долара.
Резултатът от т.нар. цивилизационен избор е и масовото обедняване на украинците. През 2014-2015 г. средната заплата в Украйна падна до 160 долара, или почти 143 евро – доста под нивото на Етиопия или като на Гана, както написа тогава опозиционният политик Виктор Медведчук. Според допитване на „Галъп интернешънъл“ от 2015 г. броят на украинците, смятащи се за бедни, е нараснал от 62% през 2014 г. до 79 на сто. Днес средната заплата наистина е по-висока от 2015-2016 г. – $309. Но и това е по-малко от домайдановата 2013-а – 408,6 долара.
При Порошенко реалните доходи на населението паднаха с 230%, а режийните разходи скочиха с 1135%. По настояване на МВФ правителството вдигна цените на газа 10 пъти. Хранителните продукти поскъпнаха с 30%, а услугите – с 10-12%, че и повече. Инфлацията през 2018-а достигна 10 на сто. „Добрият живот“, с който се фука властта, е свързан с огромен дял сива икономика и неотчитани доходи. Отчасти и с $3-те милиарда, които изпращат украинските гастарбайтери, най-вече от Русия и Полша.
Властта доведе страната до нищета
възмути се Вадим Рабинович пред телевизия „112 Украина“. По думите му за пръв път две трети от украинците не могат да си планират почивка. „Такова нещо нямаше дори по време на оплютия от вас комунизъм – хората винаги имаха един месец отпуска“, гневи се той.
През 2018 г. Украйна стана най-бедната страна в Европа по БВП на глава от населението – по-бедна дори и от Молдова. Горката Украйна, заради Порошенко и Запада тя се озова (простете за грозното сравнение) направо „у лайна“.
Държавата е потрошена и от корупция и беззаконие. Депутатите оказват услуги срещу заплащане, прокурори масово взимат подкупи в долари и скъпоценности, ръководители на различни нива в държавата най-безцеремонно използват обществени средства за лични цели. Годишният обем на подкупите и присвояванията достига 4 млрд. долара, написа в. „Файненшъл таймс“, позовавайки се на местен бизнесмен, който има връзки с олигархичните среди. В ЕС твърдят, че ежегодната корупционна загуба на украинските митници е около $5 милиарда. Самият Порошенко е в тежък конфликт на интереси. Той не продаде нито един от активите си в автомобилния отрасъл, пристанищата, медиите, включително и сладкарската си компания „Рошен“, за която в президентската кампанията през 2014 г. се кълнеше, че ще го направи.
Страната е в демографска катастрофа. Прозападната ориентация на Порошенко направи 4,5 млн. украинци гастарбайтери. На 10 останали работещи се падаха по 11 пенсионери (данни за 2018-а). На 100 смъртни случая се падаха 59 раждания. Заради демографския спад населението е намаляло през 2018-а с 200 000 души, а това е един немалък град.
Заради войната в Донбас страната загуби 40% от износния си потенциал. Порошенко имаше в ръцете си Минските споразумения, за да спре конфликта още през 2015 г. Но не го направи, защото, първо, забогатяваше (с обкръжението си) от доставките на въоръжения от НАТО и второ, той слушаше САЩ, които разчитаха санкциите срещу Русия да я изнемощят и доведат до свалянето на Владимир Путин.
Само че тази политика вреди и на ЕС
По данни на общността загубите от санкциите срещу Русия през 2014-2015 г. са възлезли на 97 млрд. евро. В страните от ЕС бяха закрити около 400 000 работни места през 2015 година. Пропуснатите пък ползи за 37-те страни, въвели санкциите, набъбнаха до 60,2 млpд. eвpo. Неслучайно повече страни в ЕС вече открито критикуват санкциите.
През 2014 г. Порошенко бе избран още на първия тур с 54% от гласовете. Миналата есен обаче рейтингът му едвам дишаше с 5 процента. Сега е 12%, но дори и той е висок за един ПоТРОШЕНКО. Всъщност етикетът „ПоТрошенковска Украйна“ като че ли най-добре й стои заради малоумния завой към ЕС и САЩ. Но ето, че този квазидържавник е основен претендент за президент.
Неговата съперничка Юлия Тимошенко също може да мине за политкарикатура. Тя е била два пъти премиер (шест месеца през 2005 г. и от 2007 г. до 2010 г.), била е и вицепремиер (1999-2001 г.). Юлия бе и една от лидерките на Оранжевата революция от 2004-2005 г. Лепнатият й на времето прякор „газовата кралица“ продължава до днес да я следва като сянка. С този прякор украинците фиксираха нейните тимошеничества в различни периоди.
В началото на 90-те години Юлия Тимошенко основа „Корпорацията Украински бензин“, от която в средата на същото десетилетие се пръква концернът „Единни енергийни системи на Украйна“. Още тогава Юлия се бе постарала да стане ТиМОШЕНИКО. Докато „Газпром“ се оплаквал на Киев от хронични кражби от газопроводите в Украйна, от които е губил почти милиард долара, бизнесът на оглавяваната от Юлия ЕЕСУ процъфтявал. Стигнало се и дотам, че без да има газови находища, Украйна е изнасяла тази суровина в Източна Европа. Още тогава коментарите в Русия и Украйна гласяха, че Юлия няма как да прави далаверите с газа без „чадъра“ на тогавашния премиер Павел Лазаренко. А този чадър е бил отворен заради милионите, които са били превеждани в негови сметки. Смята се също, че върхът на кариерата й до Оранжевата революция бе назначаването й за вицепремиер от премиера Виктор Юшченко. Това става при президента Леонид Кучма, а по-късно самият Юшченко става президент след революцията (2005-2010 г). Тогава тя разчисти златоносния енергиен сектор, за да вкара в него свои хора и роднини. По онова време още не бе лъснала истинската същност на милиардера Джордж Сорос, но тогава той сравни вицепремиерката ТиМОШЕНИКО
с „бракониер, назначен за лесничей“.
Оттогава всъщност датират и конфликтите й с Кучма. А те доведоха и до над две дузини разследвания срещу нея за присвояване на държава собственост, контрабанда, подкупи, укриване на данъци, пране на пари, злоупотреба с власт и служебно положение. Сред тях са например разследвания за присвояване на средства в особено големи размери от реализацията на руски газ в страната й. Също и разследване по подозрения, че с подкупи се е опитала да повлияе върху съда за освобождаване от следствения арест на обвиняеми в особено тежки престъпления, след които и тъст й Генадий Тимошенко. Че нецелево е използвала $450 млн. от бюджета, предназначени за отбраната. Имаше улики от чужбина, че Тимошенко е прехвърлила чрез подконтролна й банка $1 млрд. на офшорния остров Науру.
През 2001 г. тя дори бе арестувана и лежа 6 седмици в следствения арест по подозрения в прехвърляне на $80 млн. подкупи в швейцарски сметки на Павел Лазаренко.
Като цяло цяло срещу нея през годините са били предприети 28 разследвания. И въпреки това тя се измъкваше суха, срещу нея нямаше нито съдебни процеси, нито присъди. Било заради недостиг на доказателства, изтичане на давност, депутатска неприкосновеност, било заради назначаване на висок пост или познатата ни политическа целесъобразност.
Тимошенко постоянно парираше, че обвиненията срещу нея са били политически мотивирани. Но народът казва „Няма дим без огън“. И дали при цели 28 разследвания тя винаги е била чиста вода ненапита? И дали именно политиката няма пръст поне в част от спрените срещу нея разследвания?
Парадоксалното е, че през 2011-а тя наистина бе осъдена на 7 години, но по изцяло скалъпени обвинения за превишаване на премиерските си пълномощия при сключване на газовата сделка с Русия през 2009 г. Процесът бе при управлението на предишния президент Виктор Янукович, който бе политически противник на Юлия. Присъдата бе толкова спорна, че не бе призната нито от ЕС, нито от Русия. И точно заради политиката тя излежа по-малко от половината от присъдата – Майданът я извади от затвора.
Юлия се прави на мъченица, но още през 2011 г. немският в. „Тагесшпигел“ писа, че образът на неопетнена боркиня на Оранжевата революция не й отива, вестникът дори я нарича олигарх.
Наистина има нещо абсурдно в това ПоТРОШЕНКО и ТиМОШЕНИКО да са основни претенденти за висшия държавен пост. И няма ли да се окаже най-нормалното, ако един комик оглави Украйна?