В докладите са споменати конкретни политици и партии известни с медийното си влияние в България.
Властта в България си купува медийно спокойствие с пари на ЕС. Няма законови ограничения за контрол върху медиите от политически лица и организации. Партии и политици като Валери Симеонов, Делян Пеевски и ”Атака” имат собствени медии. Заплахите за медиите в България е под формата на мръсни пари, осигурени от сламени хора и от подставени лица, които служат да скрият самоличността на истинските инвеститори.
Констатациите са от последните унищожителни доклади на две международни организации, които ежегодно отчитат състоянието на медийната среда както в ЕС, така и в световен мащаб. Това са „Центъра за медиен плурализъм и медийна свобода“* и „Репортери без граници“.
България има най-лошите показатели в целия ЕС по отношение на държавното регулиране на финансови и други ресурси и подкрепа за медийния сектор. Тези показатели я приравняват със страни като Турция и Унгария, които редовно се сочат като възможно най-лошия пример за намеса и влияние на управляващите политици върху националния и регионалния медиен пазар. Това става ясно от ежегодния мониторингов доклад за плурализма в България, публикуван от европейския Център за медиен плурализъм и медийна свобода, пише Сега.
Рискът за медийния плурализъм в България, Турция и Унгария през 2017 г. е оценен на 97 % заради непрозрачното регулиране и разпределение на държавната реклама. По този показател България не е направила нито крачка напред спрямо предходния доклад, когато същият индикатор отново бе близък до 100%.
„За втора поредна година държавното регулиране на ресурсите и подкрепата за медийния сектор в България достига възможно най-високото ниво на риск. Няма директни или индиректни държавни субсидии за медиите, освен за обществените. Всъщност държавна реклама има, но без регулаторни гаранции за справедливо и прозрачно разпределение към медиите, което би предотвратило привилегировано третиране или неправомерно поведение. Дистрибуцията на държавната реклама на практика не се основава на ясни и прозрачни критерии. Заради действащите практики при разпределението й проучванията вече сочат негативни ефекти: мека цензура и автоцензура, манипулиране на редакционното съдържание, деформация на медийния пазар, използване на фондовете на ЕС за закупуване на медийно спокойствие и за заплащане на кампании срещу политически опоненти”, се казва в доклада за България.
Илюстрацията е публикувана в анализа.
„Политическа независимост по отношение на съществуването и прилагането на регулаторни предпазни мерки срещу контрола на медиите от страна на правителството и политиците показва риск от 75%. Няма конкретни разпоредби, регулиращи конфликта на интереси между собствениците на медиите и политическите партии, партийни групи или политици. Няма и конкретни правни ограничения за пряк и непряк контрол върху медиите, новинарски агенции или медийни дистрибуторски мрежи от политически свързани лица и организации. На практика политически партии и политици – като вицепремиерът Валери Симеонов, депутатът Делян Пеевски, партията от правителствената коалиция „Атака“ имат собствени медии. На практика националните и местните медии подлежат на систематичен политически контрол на практика. Обхватът на намесата варира в различните медийни сектори, като най-големите рискове се установяват в пресата“, пише в анализа.
Данните в доклада показват надвишаване на най-високите спени на риск за свободата на медиите.
Според неправителствената организация през 2017 г. е нараснал рискът за независимостта и финансирането на обществените медии в България, каквито са БНТ и БНР, като той достига 67 % спрямо 25 % година по-рано.
Констатациите на Центъра за медиен плурализъм са поредният международен доклад, който опровергава тезите на управляващите и на политически функционери, че проблемите в медийния сектор са изцяло вътрешни. От ГЕРБ редовно твърдят, че 111 място по свобода на медиите в България се дължи само и единствено на отношенията между собствениците на медии и автоцензурата, които журналистите си налагат сами. „Един от най-ефективните механизми за политически контрол върху медиите е чрез средствата за реклама, разпределяни от министерства и общини“, се казва в изследването. В доклада основната констатация е, че всъщност проблемите тръгват от властта, която използва националния и европейския обществен ресурс да си купува медийно спокойствие и да си създава кръг от удобни и добронамерени медии.
В последният доклад на „Репортери без граници“, озаглавен „Журналистите под прицела на организираната престъпност“ отново се отделя специално внимание на България.
Ето част от доклада:
“Българска медийна империя на депутат и олигарх
Вместо да принудиш неудобните журналисти да замълчат един по един, какво по-добро решение от това да превземеш медиите, за които те работят, или да се опиташ да повлияеш на собствениците им отвън? В страни, в които организираната престъпност се стреми да бъде едно цяло с държавата, медийните компании са изложени на опасност, която е особено висока, защото вестниците са в най-лошото си състояние. Опасността идва под формата на мръсни пари, осигурени от сламени хора, от подставени лица, които служат да скрият самоличността на истинските инвеститори.
Олигархът Делян Пеевски, водещ производител на цигари в България и представител на Движението за права и свободи в народното събрание, е създал своя сенчеста медийна империя заедно с майка си, за да сплашва и най-вече, за да критикува опонентите си. Той не харесва журналистите, които разследват бизнес отношенията му и сътрудниците му. Независимо от обвиненията в корупция и конфликт на интереси, Пеевски се е превърна в своеобразен крал в България.
През последното десетилетие собствеността на медиите все повече се концентрира в ръцете на кръга около Пеевски. В публикация от януари 2016 г., озаглавена „Българският политик Пеевски. Айсбергът на корупцията“, немското издание Der Spiegel описва депутата като една от най-противоречивите фигури на публичната сцена.
Бързото му издигане във властта и в политическия свят в България, за 35-годишната му възраст, е свързано главно с корупция и връзките му с престъпни мрежи, пише Шпигел. Мотивите на Пеевски за инвестиране в медиите очевидно излизат извън само тези на издател. Медиите му изглеждат преди всичко инструменти на влияние и насочване на вниманието към определени въпроси, преследване на опонентите му, насърчаване на интересите на конкретни кандидати и контролиране на публичната информация. Накратко – неприкрит политически рекет.
Налице са безброй примери за журналисти, които са тормозени заради това, че критикуват дейността на Пеевски. Те са съдени или подлагани на клеветнически кампании в скандалните многотиражки, които притежава той. Биволъ, независим уебсайт за новини, който разследва организираната престъпност, е преследван по този начин, след като съобщава, че цигарената компания „Булгартабак“ контрабандира част от производството си в Близкия изток. Самоличността на истинските собственици на „Булгартабак“ е скрита зад офшорни компании и сътрудници на Пеевски, а Бивол е отправил редица искания за разкриване на истинските им лица. Това обаче е равносилно на “държавна измяна”
* Центърът за медиен плурализъм и медийна свобода е неправителствената организация, която работи от 2011 г. с частична финансова подкрепа от ЕС. Експертите от центъра наблюдават страните членки и кандидатите Сърбия, Македония и Турция. Първото изследване за България е от 2014 г., а следващото – от 2016 г. Резултатите за 2017 г. показват влошаване на медийната среда спрямо предишната година.
