ЮАР не е само футбол, а и място, където са били заловени извънземни. Почти 21 години са изминали от катастрофата на НЛО в Южна Африка – събитие, което по своята значимост надминава инцидента в Розуел, защото в Африка извънземните пилоти са били открити живи.
Според информацията, получена от един от инженерите на НАСА, за тях има документален филм с дължина час и половина. Неговата 25-минутна версия е била показана в Ню Йорк на персонала на организациите, свързани с аеронавтика и космически полети, а зрителите са били предупредени да не разкриват получената информация.
Хронология на събитията е следната. На 7-ми Май 1989 в 13 часа и 45 минути GMT, фрегата на военноморските сили на Съединените щати, която е била в Атлантическия океан съобщава по радиото в щаба на Военноморските сили в Кейптаун за неидентифициран летящ обект. В 13 часа и 52 минути обектът влиза във въздушното пространство на Република Южна Африка.
От военновъздушната база „Валхала“ спешно излитат два изтребителя „Мираж“, като в 13 часа и 59 минути пилотът на един от тях казва, че вижда обекта. Заповядват му да стреля. Стрелбата има ефект. Пилотите докладват за няколко ослепителна проблясъка по обекта, след което той започва да се люлее силно, но продължава да се движи в северна посока. В 14 часа и 2 минути обектът започва да губи височина, след което прави завой с висока скорост и се удря в повърхността на пустинята Калахари, на 80 км от границата с Ботсвана.
На мястото пристигат служители и офицери от разузнаването и намират кратер с диаметър от 150 метра и дълбочина 12 метра. На дъното му лежи диск със сребрист цвят под ъгъл от 45 градуса. Пясъкът и камъните около него са стопени поради силното нагряване. Първият пристигнал там хеликоптер се разбива-спира двигателят му. Петимата членове на екипажа умират. Скоро става ясно, че вината за всичко, което произтича е интензивното електромагнитното поле, което излъчва диска.
Едва след като повърхността на диска е залят със специална смола, която неутрализира магнитното поле, военните успяват да доставят оборудването си и да извадят диска от пясъка. Независимо от удара със земята, обектът се оказа практически цял. Същия ден той е преместен в тайната база на ВВС. Диаметърът на обекта е с размер 18,2 м, височината му- 8,64 м, тегло – 50 тона. По време на огледа му в дълбините на диска се чува силно почукване и на една от страните се отваря люк. От него излизат две хуманоидни същества в плътни сиви костюми.
През цялото време всичко се снима и този момент, показан във филма, е най-вълнуващ. Извънземният, който пръв излиза от люка, гледа към човека с газова маски и той бавно започна да се превива на пода. В същото време, в ръцете на чужденците и в дрехите им не е имало нищо. Предполага се, че пришълците влияят на хората с биополето си.
След няколко часа са доставени скафандри, които могат да издържат на мощни лъчения, на хората се отдава да стигнат до пилотите на диска. Извънземните са откарани в медицинския център. Визуалната проверка показва, че те са с ръст 1,22-1,37 м и във външен план са подобни на същества от Розуел: зеленикаво-сива кожа, големи, по-голяма от човешката глава, издадено напред лице, големи, без клепачи черни очи, малък нос с две ноздри, малка уста, като прорез. Вратът е тънък. Ръцете им са тънки и дълги, достигайки до коленете. Дланите са с три костеливи пръста.
Новодошлите се държали неагресивно, тяхното движение и походката имали нечовешка специфика. В медицинския център те разрешават да им свалят дрехите. Само веднъж, когато насочили игла към единия за да му вземат кръв, той показва агресия, издавайки силен крясък и отблъсквайки човека. В медицинския център разкриват, че един от чужденците е ранен. Скоро след това двамата пришълци, заедно с техния космически кораб са откарани в САЩ в тайната база Райт Патерсън.
Веднага след пристигането си в САЩ раненият пилот умира. Филмът показва един малък, около 3 минути, фрагмент от процедурата за аутопсия на тялото му. Кожата е плътна и има пореста структура, подобна на пчелна пита. При разрези от нея зеленикава слуз. Неговите органи не са имали нищо общо с човешките. Не е открит никакъв черен дроб или бъбреци, или стомах, но в организма има много слуз и артерии. В придружаващия текст се казва, че съществото по своя характер, изглежда е по-близо до растенията, отколкото до животните. Което косвено се подкрепя от наблюденията върху оцелелия пилот. Той не е вземал никаква храна, движи се бавно, походката става все по-тромава.
Месец по-късно към него е било възможно да се приближават без скафандър – очевидно изчерпаните му сили не са му позволявали да оказва влияние върху хората. Макар че той може просто да не е виждал необходимост от това. С него са правени опити да се установи контакт. Показвали са ми космически кораби от земята, НЛО снимки, но той не проявява интерес. Всичко е било безрезултатно. За устройство на извънземния космически кораб във филма не се споменава, просто се казва, че оборудването му е напълно повредено. Когато на чужденец е било позволено да влиза в него, той веднага отишъл към инсталация, която отговаря, вероятно за осветлението. Опитите му да я използва не успели.
Тогава се изказва предположение, че светлината е в основата на храненето му. Това е косвено потвърдено от голямо количество вещество в тялото му, подобно на хлорофила. Може би чуждият организъм превръща светлината в енергия чрез фотосинтеза. Земното слънце явно не е подходящо за него. То не е предоставя светлината, която е необходима за живота му. Много по-добре чужденецът почувствал светлината на луминесцентните лампи. След дълго време оставяйки под тях, той се оживява до известна степен. Но е ясно, че и тази светлина – не е тази, от която той се нуждае.
На филми с пейзажи от Земята и другите планети не реагира, но се обръщал към хората, които идвали при него. Макар и към тях да не показва реален интерес. Ако се съди по сведенията от филма, този непознат умира през септември 1989 година.
