В началото на 60-те години на миналия век, това, което човек предвижда и очаква да намери на Луната е описано в така наречения Доклад на Брукингс.
В този Доклад е предсказано откриването на доказателства за извънземна цивилизация на Луната.
През 1977 г., във Великобритания е публикувана книга от Джордж Леонард „Някой друг е на Луната“. Кой се крие под псевдонима Джордж Леонард е неизвестно … Но е ясно, че това е добре информиран човек, който има достъп до обширна и свръхсекретна информация.
В тази книга са публикувани 35 снимки, всяка от които е придружена с кодов номер на НАСА, десетки подробни чертежи, направени от висококачествени широкоформатни снимки на НАСА, изявления на експерти и обширна библиография. Цялата информация показва, че НАСА и много световноизвестни учени от много години знаят, че на Луната са открити признаци на интелигентен живот. Но доказателствата за това са внимателно скрити.
Световната общност не придава особено значение на тази книга, считайки материалите в нея за недоказани.
В началото на 1996 г. се потвърди сензационна информация – на Луната има следи от най-старата и явно извънземна цивилизация.
Новината е съобщена на Пресконференция във Вашингтон от Кен Джонстън, бивш ръководител на фотослужбата на НАСА „Лунна лаборатория“, както и няколко други бивши инженери и учени от НАСА.
Основната тема е „Прикриването на изображения на Аполо от НАСА, показващи древни лунни руини“.
Кен Джонстън разказва за това, което е било грижливо скривано от световната общност в продължение на 40 години.
Астронавтите от мисиите Аполо откриват архитектурни и технологични следи от древна цивилизация на Луната и ги снимат.
Освен това, те намират неизвестна досега технология за контрол на гравитацията. Вероятно извънземната цивилизация е използвала технология за антигравитация.
Кен Джонстън разказва как началниците му от НАСА му заповядват да унищожи изображенията направени по време на програмата Аполо, но той не изпълнява заповедите.
Джонстън показва на пресата някои от тези снимки. Те изобразяват доказателства за извънземна цивилизация. На кадрите се виждат руините на градове, огромни сферични обекти, направени от стъкло, каменни кули и замъци, които „висят“ във въздуха, и дори главата на робот.
Според Джонстън, американците носят на Земята „нещо“, което НАСА пази в тайна от едно поколение …
Наистина има няколко открития на Луната, които объркват геолозите, включително оранжева стъклена пирамида, чийто произход все още не може да бъде обяснен. Но със сигурност има находки, за които не знаем.
След тази Пресконференция други служители на НАСА публикуват много от същите разкриващи лунни изображения на различни сайтове на Космическата агенция. Това са снимки с отлична разделителна способност.
Благодарение на интернет хората по целия свят, включително обикновените граждани, успяват да видят тези невероятни снимки напълно безпрепятствено.
След тази сензационна Пресконференция се появява интервю с консултанта на НАСА, основател и главен изследовател на организацията Enterprise Mission – Ричард Хоугланд. Той е и научен консултант за CBS News в Лабораторията за реактивни двигатели на НАСА по време на мисията Аполо 11.
Хоугланд, заедно с Джонстън, пускат тези секретни данни. Ето неговото мнение за откритата цивилизация:
„Вярвам, че Проектът Аполо потвърди съществуването на една невероятна, древна, и може би човешка цивилизация на Луната. Възможно е нашите предци да са я положили, или извънземни създания, разбира се.
Ние успяхме да освободим само малка част от информацията, която НАСА получи за древна, отдавна изгубена цивилизация, която показва, че може би човекът някога е обитавал цялата Слънчева система.
Това се доказва от данните, получени от Марс, които също са класифицирани от НАСА. Питате ли се дали руините на „новата Атлантида“ са открити на Луната? Е, за начало мисля, че би било по-правилно да се каже „стара Атлантида“.
Разширената наука на тази цивилизация е направила възможно пътуването от Земята до Луната преди хиляди или дори милиони години, и изграждане на структури от материал, наподобяващ стъкло. Това може да се прецени от публикуваните материали.
В края на краищата съществува древен египетски мит за бога на мъдростта Тот, който се е спуснал от Луната и е учил хората на език, писане, архитектура и т.н.
Да се потвърди достоверността на теорията за съществуването на цивилизация на Луната или да се опровергае е възможно само като се обединят усилията на няколко държави. Необходимо е да се отиде на Луната като съвместна мисия.”
Джонстън и Хоугланд написват и издават книгата „Тъмната мисия: Тайната история на НАСА“, опитвайки се да запознаят целия свят с истинската история за Луната.
Те пишат, че някои от технологиите, открити на Луната, показват високо ниво на развитие на техническата мисъл.
Съветският съюз изпраща на Луната апарат за всички терени, който също прави снимки от древна цивилизация, но след задълбочен анализ те са класифицирани.
По този начин, информацията за съществуването на руини от сгради, както и технологии, а всичко това може да се намери не само на Луната, но и в други светове в Слънчевата система, е скривана не само от НАСА, но и от съветското правителство.
Дори има разпространение на информация, че американците никога не са били на Луната, а епизодът с кацането на американски астронавт е заснет в кино студио. Това е лъжа.
Въз основа на доказателствата и анализа на НАСА, авторите на книгата са убедени, че този слух всъщност е умишлена „военна дезинформация“. Той е предназначен да скрие това, което НАСА всъщност е открила на Луната и е донесла на Земята.
През юли 1969 г., първите астронавти се връщат от Луната. Въз основа на това, което са видели със собствените си очи, те са сигурни, че началото на лъжата – „никога не сме били на Луната“ – е поставена от самата НАСА.
Това е вид застраховка, така че никой никога да не зададе въпроса: „Какво наистина е открила НАСА на Луната?“.
Авторите смятат, че създаването на „мита за Луната“ дава на НАСА увереност, че тя ще продължи да прикрива всичко, свързано с „неуспешната“ програма за изучаване на Луната.
На астронавтите е забранено да докладват за всички безценни древни извънземни технологии и проби, които са намерени там.
Някои изследователи, включително Ричард Хоугланд, смятат, че извънземна раса някога е използвала Луната като транзитна база в хода на своите дейности на Земята. Техните предположения се потвърждават в легендите и митовете на различни народи на нашата планета.
Много километри руини на лунни градове, огромни прозрачни куполи на масивни бази, различни тунели и други структури принуждават учените да преразгледат своите възгледи, свързани с нашия естествен спътник.
Произходът на Луната и особеностите на нейното движение спрямо Земята е друг голям въпрос за науката.
Някои частично разрушени обекти на повърхността на Луната не могат да бъдат приписани на естествени геоложки образувания. Те имат сложна организация и геометрична структура.
В горната част на района на Рима Хадли, близо до мястото за кацане на Аполо 15, има структура, заобиколена от висока стена под формата на буквата D.
В момента има 44 известни области на Луната, където са открити различни артефакти. Те се изучават от специалисти от Центъра за космическа информационна банка, Центъра за космически полети Годард и Планетарния институт в Хюстън.
В района на кратера Тихо са открити мистериозни терасовидни образувания в каменистата почва. Концентричните шестоъгълни стъпала и наличието на вход за тунел по склона на терасата са трудни да се обяснят с естествени геоложки процеси.
В района на кратера Коперник се вижда прозрачен купол, издигащ се над ръба на шахтата на кратера. Куполът има странна особеност – той свети отвътре със синьо-бяла светлина.
В горната част на зоната Factory има много необичаен обект. На квадратна основа, оградена със стени под формата на ромб, се намира диск с диаметър около 50 метра, с купол отгоре.
До него изображението показва тъмен кръгъл отвор в земята, подобен на входа на подземен капонир. Между кратера Коперник и зоната Factory се намира правилна перфектна правоъгълна площ с размери 300 х 400 метра.
Астронавтите от Аполо 10 правят уникален кадър (AS10-32-4822) на обект с ширина 1,6 км, наречен Замъкът, който „виси“ на височина 14 километра и хвърля ясна сянка върху повърхността на Луната.
Изглежда, че се състои от няколко цилиндрични блока и голяма свързваща единица. Една от снимките на висящия Замък показва неговата вътрешна клетъчна структура, създаваща впечатление за прозрачност на отделните блокове на обекта.
По време на брифинга, на който присъстват много учени от НАСА, се оказва, че когато Ричард Хоугланд отново поисква оригиналните снимки на Замъка от архива на НАСА, те не са там. Дори изчезват от списъка със снимки, направени от екипажа на Аполо 10.
В архива има само междинни снимки на този обект, на които вътрешната му структура не се вижда.
Екипажът на Аполо 12, след като достига повърхността на Луната, открива, че кацането им е станало под контрола на полупрозрачен обект с формата на пирамида.
Тя „висяла“ само на няколко метра над повърхността на Луната и блестяла с всички цветове на дъгата.
През 1969 г., след като преглежда кадрите на астронавтите по време на пътуването им до Луната, където успяват да видят тези странни обекти, НАСА най-накрая оценя възможните последици от такъв контрол.
Отговаряйки на въпроса на журналист: „Как се чувствате след безопасното завръщане?“, астронавтът Мичъл казва: „Все още ме боли врата, тъй като трябва непрекъснато да обръщам глава, защото буквално чувствахме, че не сме сами там. Можех само да се моля.”
Джонстън, който е работил в Хюстънския космически център, работи с други специалисти, за да проучи информацията за снимките и видеото, получени по време на изпълнението на програмата Аполо.
Обсъждайки лунните артефакти с Ричард Хоугланд, той отбелязва, че ръководството на НАСА е много раздразнено от толкова голям брой аномални обекти на Луната.
Програмата вървяла в посока отмяна на пилотираните полети до Луната. Ситуацията е подгрята и от филма на екипажа на Аполо 14, от който са изрязани много фрагменти.
От особен интерес за изследователите са древните структури, които приличат на частично разрушени градове.
Орбиталното изследване показва изненадващо правилна геометрия на правоъгълни и квадратни структури. От височина 5-8 километра те приличат на гледката към нашите градове.
Един от специалистите по контрол на мисиите коментира тези изображения:
„Нашите момчета наблюдават от орбита руините на древните градове на Луната, прозрачните пирамиди, куполите и Бог знае какво още, скрити сега в сейфовете не само на НАСА. Чувствахме се като Робинзон Крузо, когато се натъква на следите от боси човешки крака върху мокрия пясък на необитаем остров.“
Според геолозите и планетарните учени, които изучават изображения на руините на лунните градове и други аномални обекти, те не могат да бъдат естествени образувания.
Интелигентната дейност на извънземна цивилизация се появява неочаквано близо до нас. Но психологически много хора не са готови за това и го възприемат все още трудно …
