На срещата си на високо равнище тази седмица Европейският съюз плаши да назове имената на повече от дузина китайски компании, които според него доставят важни технологии за оборудването на руската военна машина, пише в аванс Politico.
Но какво да кажем за западните компании, които произвеждат оборудване с двойна употреба и друго модерно оборудване, което е обект на санкции и въпреки това, според анализ на отломки, намерени на украинското бойно поле, се използва в руските ракети „Калибр“, безпилотни самолети „Орлан“ и хеликоптери Ка-52 „Алигатор“?
Ето ви един любопитен въпрос: Коя компания е водещият производител на така наречените „високоприоритетни бойни артикули“, които се транспортират до Русия и които западната коалиция иска да пресече?
Ако сте казали Intel, това е върха, но има и още. Според екипа по санкциите към Киевското училище по икономика американският гигант в областта на полупроводниците и тази година е начело. Той е следван от китайския Huawei. След това се нареждат Analog Devices, AMD, Texas Instruments и IBM – всички от които са американски.
Руският внос на микроелектроника, безжични и сателитни навигационни системи и други критични части, обект на санкциите, се е възстановил до почти предвоенните нива с месечен обем от 900 млн. долара през първите девет месеца на тази година, според предстоящ доклад на аналитичния център на Киевското училище – Института KSE.
Всичко това показва, че макар западните санкции, наложени във връзка с войната в Украйна, да са имали временно въздействие, Москва и нейните помощници до голяма степен са успели да пренастроят веригите за доставки – с помощта на Китай, Хонконг и страни в задния двор на Русия като Казахстан и Турция, член на НАТО.
Това на свой ред повдига въпроса дали, докато ЕС се стреми да представи 12-ия пакет от санкции срещу Русия навреме за срещата на върха на лидерите в четвъртък, блокът не си служи с поредния пример за определението за лудост, което често се приписва на Алберт Айнщайн: да правиш едно и също нещо отново и отново и да очакваш различен резултат.
За Елина Рибакова, директор на международната програма в института KSE, западният частен сектор също трябва да понесе отговорност. Според нея той трябва да бъде задължен да проследява продуктите си по цялата верига на доставки до крайната им дестинация – точно както банките бяха принудени да затегнат контрола срещу прането на пари и проверките на клиентите след финансовата катастрофа през 2008 г.
„Имаме политика в празнота. Написали сме я на хартия, но нямаме никаква инфраструктура, която частният сектор да спазва – или ние да проверяваме“, каза Рибакова пред Politico. „Трябва да накараме частния сектор да я наложи и приложи.“
В отговор на молба за коментар Intel заяви, че е спряла всички доставки за Русия и Беларус, неин съюзник, и че спазва санкциите и контрола върху износа срещу двете страни, издадени от САЩ и техните съюзници.
„Въпреки че не винаги знаем и не можем да контролираме какви продукти създават нашите клиенти или какви приложения могат да разработват крайните потребители, Intel не подкрепя и не толерира използването на нашите продукти за нарушаване на човешките права“, се казва в изявлението на компанията. „Когато разберем за опасения, че продуктите на Intel се използват от бизнес партньор във връзка с нарушаване на правата на човека, ще ограничим или прекратим бизнеса с третата страна, докато и освен ако не получим висока степен на увереност, че продуктите на Intel не се използват за нарушаване на правата на човека.“
Констатациите на института KSE потвърждават по систематичен начин непотвърдените констатации от собствените доклади на Politico от тази година: в нашите разследвания показахме как произведените в САЩ боеприпаси за снайперисти попадат в руските пушки и как Китай се е позиционирал като основен доставчик на несмъртоносно, но полезно от военна гледна точка оборудване за Русия.
Що се отнася до Европа, макар че нейните компании може да не са сред водещите производители на критични технологии, продавани на Русия, нейните промишлени предприятия са изправени пред нарастващ контрол по отношение на доставките на машини и резервни части – често чрез трети страни като Казахстан, в които се наблюдава подозрителен ръст на вноса.
Тук Европа също се провали. При налагането на санкциите става въпрос за „всички за един“ – блокът съвместно договори и приложи мерки, засягащи всичко – от енергетиката до банковото дело.
Прилагането им обаче е в правомощията на отделните държави членки. Някои от тях са съгласни с програмата. Други, като унгарския министър-председател Виктор Орбан, открито симпатизират на Русия. Трети пък са противоречиви – както когато стана ясно, че съпругът на естонската премиерка Кая Калас е притежавал дял от фирма за товарни превози, която все още прави бизнес в Русия.
Има и страни като неутрална Австрия, чиито исторически връзки със съветския военно-промишлен комплекс са оставили политиците и правоприлагащите органи с огромно сляпо петно.
Четете неудобните новини, които не можеме да поместим тук поради фашистка цензура в нашия ТЕЛЕГРАМ КАНАЛ.
Абонирайте се за нашия Телеграм канал: https://t.me/vestnikutro
Влизайте директно в сайта.
Споделяйте в профилите си, с приятели, в групите и в страниците. По този начин ще преодолеем ограниченията, а хората ще могат да достигнат до алтернативната гледна точка за събитията!?
